Псалм 142

Верен

от Veren
1 Маскил на Давид. Молитва, когато беше в пещерата. С гласа си викам към ГОСПОДА, с гласа си отправям молба към ГОСПОДА.2 Изливам молението си пред Него, заявявам скръбта си пред Него.3 Когато духът ми отпадаше в мен, Ти знаеше пътеката ми. Примка скриха за мен по пътя, по който ходех.4 Погледни надясно, и ето, няма никой, който да ме познава, няма убежище за мен, никой не пита за живота ми.5 Към Теб, ГОСПОДИ, извиках, казах: Ти си моето прибежище, моят дял в земята на живите.6 Обърни внимание на вика ми, защото съм много унижен; избави ме от гонителите ми, защото са по-силни от мен.7 Изведи от тъмница душата ми, за да славя Името Ти! Праведните ще се съберат около мен, когато ми сториш благодеяние.

Псалм 142

Съвременен български превод

от Bulgarian Bible Society
1 Поучителна песен. От Давид, когато беше в пещерата. Молитва. (1 Цар 22:1; 1 Цар 24:4; Пс 57:1)2 [1] С гласа си призовах Господа, с гласа си на Господа се моля.3 Ще излея пред лицето Му своята тъжна песен; ще обявя пред Него затрудненията си.4 Когато почувствам немощен своя дух, Ти знаеш моята пътека. Поставиха тайно капан за мене на пътя, по който вървя. (Пс 141:9)5 Поглеждам надясно и виждам, че никой не ми обръща внимание; изгуби се убежището за мене, никой не се грижи за моята душа.6 Господи, Тебе призовах и казах: „Ти си мое прибежище, мой дял в земята на живите. (Пс 91:2)7 Вслушай се в моето ридание, защото станах твърде незначителен; избави ме от онези, които ме преследват, защото те са по-силни от мене.8 Изведи от затвора душата ми, за да славя Твоето име. Праведните се събират около мене, защото Ти се грижиш за мене.“