от Veren1За първия певец. Псалм на Давид. Докога, ГОСПОДИ? Навеки ли ще ме забравиш? Докога ще криеш лицето Си от мен?2Докога ще имам грижи в душата си, скръб в сърцето си всеки ден? Докога врагът ми ще се издига над мен?3Погледни и ме послушай, ГОСПОДИ, Боже мой, просветли очите ми, да не заспя в смъртта.4Да не каже врагът ми: Надвих го! – и да ликуват притеснителите ми, когато се поклатя.5Но аз се уповах на Твоята милост, сърцето ми ще ликува в Твоето спасение.6Ще пея на ГОСПОДА, защото се отнесе благо с мен.
1За първия певец. Псалом на Давид.2[1] Докога, Господи, съвсем ще ме забравяш? Докога ще скриваш лицето Си от мене? (Пс 6:4; Пс 89:47)3Докога моята душа ще понася страдания, сърцето ми ще скърби ден и нощ? Докога врагът ми ще се издига над мене?4Погледни, отговори ми, Боже мой! Просветли моите очи, за да не заспя смъртен сън,5за да не каже врагът ми: „Надвих му“ Тогава моите потисници ще се радват, ако се огъна. (Пс 38:17)6[2] Но аз се надявам на Твоята милост. Сърцето ми ще се зарадва за даденото ми от Тебе спасение. Ще пея на Господа, понеже ми е сторил милост, и ще възпея името на Всевишния Господ.