от Veren1И преминаха отвъд езерото, в гадаринската страна.2А като слезе от лодката, веднага Го срещна един човек с нечист дух, който излезе от гробищата.3Той имаше обиталище в гробищата и никой вече не можеше да го върже дори с верига,4защото много пъти го бяха връзвали с окови и с вериги, но той беше разкъсвал веригите и счупвал оковите; и никой нямаше сила да го укроти.5И всякога, нощем и денем, в гробищата и по баирите, той викаше и се посичаше с камъни.6Но когато видя Иисус отдалеч, бързо отиде при Него и Му се поклони.7И изкрещя със силен глас и каза: Какво имам аз с Теб, Иисусе, Сине на Всевишния Бог? Заклевам Те в Бога, недей ме мъчи!8Защото му казваше: Излез от човека, ти, нечисти душе.9И Иисус го попита: Как ти е името? А той Му каза: Легион ми е името. Защото сме мнозина.10И много Му се молеше да не ги изпраща вън от страната.11А там на бърдото пасеше голямо стадо свине.12И демоните Му се помолиха, казвайки: Прати ни в свинете, за да влезем в тях.13Иисус им позволи. И нечистите духове излязоха и влязоха в свинете. Тогава стадото – на брой около две хиляди – се спусна по стръмнината в езерото и всички се издавиха в езерото.14А онези, които ги пасяха, побягнаха и известиха за това в града и по околността. И жителите дойдоха да видят какво е станало.15И като дойдоха при Иисус, видяха обладания от демоните, в когото беше легионът, да седи облечен и разумен; и се уплашиха.16И онези, които бяха видели всичко, им разказаха за станалото с обладания от демоните и за свинете.17А те започнаха да Му се молят да си отиде от техните земи.18А като влизаше в лодката, този, който беше преди това обладан от демони, Му се молеше да бъде заедно с Него.19Той обаче не му разреши, а му каза: Иди си у дома при своите и им кажи какви неща ти стори Господ и как се смили над теб.20И човекът тръгна и започна да разгласява в Декапол какви неща му стори Иисус. И всички се чудеха.21Когато Иисус пак премина с лодката на отвъдната страна, при Него се събра голямо множество. И Той беше край езерото.22Тогава дойде един от началниците на синагогата на име Яир, който, като Го видя, падна пред краката Му23и много Му се молеше, казвайки: Дъщеричката ми е на умиране. Моля Ти се да дойдеш и да положиш ръце на нея, за да оздравее и да живее.24И Той отиде с него. И едно голямо множество Го следваше и Го притискаха.25И една жена, която беше имала кръвотечение дванадесет години26и беше много пострадала от мнозина лекари, и беше изразходвала целия си имот, без да види някаква полза, а напротив, беше ѝ станало по-зле,27като чу какво се говореше за Иисус, дойде между народа изотзад и се допря до дрехата Му.28Защото си казваше: Ако само се допра до дрехата Му, ще оздравея.29И начаса кръвотечението ѝ престана и тя усети в тялото си, че се изцели от болестта.30А Иисус, който веднага усети в Себе Си, че е излязла от Него сила, се обърна сред множеството и каза: Кой се допря до дрехите Ми?31Учениците Му казаха: Ти виждаш, че множеството Те притиска, а казваш: Кой се допря до Мен?32Но Той се оглеждаше, за да види тази, която беше направила това.33А жената, уплашена и разтреперена, като знаеше станалото с нея, дойде и падна пред Него, и Му каза цялата истина.34А Той ѝ каза: Дъще, твоята вяра те изцели; иди си с мир и бъди здрава от болестта си.35Докато Той още говореше, при Него дойдоха от къщата на началника на синагогата и казаха: Дъщеря ти умря; защо още затрудняваш Учителя?36Но Иисус, като чу това, което си говореха, каза на началника на синагогата: Не се бой, само вярвай.37И не позволи на никого да Го придружи освен на Петър, Яков и Якововия брат Йоан.38И като дойдоха до къщата на началника на синагогата, Той видя вълнение и мнозина, които плачеха и викаха силно.39И като влезе, им каза: Защо се вълнувате и плачете толкова? Детето не е умряло, а спи.40А те Му се присмиваха. Но Той, като изкара всички навън, взе бащата и майката на детето и онези, които бяха с Него, и влезе там, където лежеше детето.41И като хвана детето за ръка, му каза: Талита куми, което значи: Момиче, на теб казвам, стани!42И момичето веднага стана и започна да ходи, защото беше на дванадесет години. И те бяха много смаяни.43А Той строго им заповяда никой да не узнае за това; и им заръча да ѝ дадат да яде.
1И преминаха отвъд езерото, в Гадаринската[1] област. (Мт 8:28; Лк 8:26)2А когато Той излезе от лодката, веднага Го срещна един човек, излязъл от гробището. Той беше обзет от нечист дух,3живееше по гробниците и никой не можеше да го върже дори с вериги.4Той често беше връзван с вериги и окови, но разкъсваше веригите и счупваше оковите и никой не можеше да го обуздае.5И нощем, и денем по гробници и хълмове той постоянно викаше и се удряше с камъни.6А като видя Иисус отдалече, завтече се и Му се поклони,7и извика с висок глас: „Какво искаш от мене, Иисусе, Син на Всевишния Бог? Заклевам Те в Бога, не ме измъчвай!“ (Мк 1:24)88 Защото Иисус беше му казал: „Излез от човека ти, нечисти дух!“9Тогава го попита: „Как ти е името?“ А той отговори: „Легион ми е името, понеже сме много.“10И много Го молеше да не ги изпъжда вън от областта.11А там, край хълма, пасеше голямо стадо свине.12И всички бесове Го молеха и казваха: „Прати ни в свинете, за да влезем в тях.“13Иисус веднага им позволи. И след като излязоха, нечистите духове влязоха в свинете и стадото, което беше около две хиляди, се втурна надолу по стръмнината към езерото и се удави в него.14А свинарите избягаха и известиха в града и околностите. И народът излезе да види какво се е случило.15Те дойдоха при Иисус и видяха, че онзи, който беше обладан от легион бесове, седи облечен и със здрав ум. И се уплашиха.16А виделите станалото им разказваха какво се беше случило с обхванатия от бяс и за свинете.17Тогава започнаха да Го молят да си отиде от пределите им.18И когато Той влезе в лодката, онзи, който преди беше обхванат от бяс, Го помоли да бъде с Него.19Но Иисус не му позволи, а му каза: „Иди в дома си при своите и им извести колко много Господ направи за тебе и как те помилва.“20Той отиде и разказваше по Десетоградието какво стори за него Иисус. И всички се чудеха.
Излекуване на жената с кръвотечение и възкресяването на дъщерята на Яир
21И когато Иисус отново премина на другия бряг с лодка, при Него се събра много народ. А Той беше край езерото. (Мт 9:18; Лк 8:40)22Тогава дойде един от началниците на синагогата, на име Яир, и като Го видя, падна пред нозете Му23и Го помоли много, като казваше: „Дъщеричката ми е на умиране. Ела и положи ръце върху нея, за да оздравее и да бъде жива.“24Иисус тръгна с него. Много народ Го последва и Го притискаха.25А една жена, която страдаше от кръвотечение дванадесет години26и беше претеглила от много лекари, беше изразходвала всичко, което имаше, но не беше извлякла полза, а дори състоянието и се беше влошило,27като чу за Иисус, дойде зад Него в множеството и се допря до дрехата Му, (Мк 6:56)28защото си казваше: „Ако само се допра до дрехите Му, ще оздравея.“29Кръвотечението и престана незабавно и тя усети в тялото си, че е излекувана от страданието.30Иисус, като усети веднага, че от Него излезе сила, обърна се към народа и каза: „Кой се допря до дрехите Ми?“31Но Неговите ученици Му казаха: „Ти виждаш, че народът се притиска към Тебе, а питаш: „Кой се допря до Мене“?“32Но Той гледаше наоколо, за да види тази, която извърши това.33Жената пък, понеже знаеше какво стана с нея, треперейки от страх, дойде, падна пред Него и Му каза цялата истина.34А Той и рече: „Дъще, твоята вяра те спаси. Иди си с мир и бъди излекувана от страданието си.“35Докато Той говореше, дойдоха хора от дома на началника на синагогата и казаха: „Дъщеря ти умря. Защо още затрудняваш Учителя?“36Но Иисус, щом чу изречените думи, каза на началника на синагогата: „Не бой се, само вярвай!“37И не позволи на никого да Го съпроводи освен на Петър, Яков и Йоан, брата на Яков.38Когато дойдоха в дома на началника на синагогата, Иисус видя смущение и хора, които плачеха и пищяха силно.39И Той влезе и им каза: „Защо се вайкате и плачете? Детето не е умряло, а спи.“40Те започнаха да Му се присмиват, но Той отпрати всички и като взе със Себе Си бащата и майката на детето и придружаващите Го ученици, влезе при детето.41Тогава хвана детето за ръка и му каза: „Талита куми“, което означава: „Момиче, казвам ти, стани!“42Момичето веднага стана и започна да ходи, понеже беше дванадесетгодишно. И всички се смаяха твърде много.43А Той строго им заповяда никой да не узнае за това и им каза да и дадат да яде.