от Veren1Тогава Пилат взе Иисус и нареди да Го бият.2И войниците сплетоха венец от тръни, наложиха го на главата Му и Му облякоха пурпурна дреха,3и казваха: Привет, Царю юдейски!; и Му удряха плесници.4Тогава Пилат пак излезе навън и им каза: Ето, извеждам ви Го навън, за да знаете, че не намирам в Него никаква вина.5Тогава Иисус излезе навън, носейки трънения венец и пурпурната дреха. Пилат им каза: Ето Човекът!6А като Го видяха, главните свещеници и служителите извикаха, казвайки: Разпъни Го! Разпъни Го![1] Пилат им каза: Вие Го вземете и Го разпънете, защото аз не намирам вина в Него[2].7Юдеите му отговориха: Ние имаме закон и според нашия закон Той трябва да умре, защото направи Себе Си Божи Син.8А Пилат, като чу тази дума, още повече се уплаши.9И пак влезе в преторията и каза на Иисус: Ти откъде си? Но Иисус не му даде отговор.10Тогава Пилат Му каза: На мен ли не говориш? Не знаеш ли, че имам власт да Те пусна и имам власт да Те разпъна?11Иисус му отговори: Ти нямаше да имаш никаква власт над Мен, ако не ти беше дадено от горе; затова, по-голям грях има онзи, който Ме предаде на теб.12Оттогава Пилат търсеше начин да Го пусне, но юдеите викаха, като казваха: Ако пуснеш Този, не си приятел на императора! Всеки, който прави себе си цар, е противник на императора!13А Пилат, като чу тези думи, изведе Иисус навън и седна на съдийския престол, на мястото, наречено Каменната настилка, а на еврейски – Гавата.14Беше денят на Приготовление на Пасхатаст. 31;, около шестия час. И той каза на юдеите: Ето вашият Цар!15А те извикаха: Махни Го! Махни Го! Разпъни Го![3] Пилат им каза: Вашия Цар ли да разпъна? Главните свещеници отговориха: Нямаме друг цар освен императора!16Затова той им Го предаде да бъде разпънат. И така, те взеха Иисус и Го отведоха.17И Той, носейки кръста Си, излезе на мястото, наречено Лобно, което на еврейски се казва Голгота,18където Го разпънаха, и с Него други двама – от едната и от другата страна, а Иисус по средата.19А Пилат написа и надпис и го постави на кръста. А написаното беше: Иисус Назарянинът, юдейският Цар.20Този надпис прочетоха мнозина от юдеите, защото мястото, където разпънаха Иисус, беше близо до града и написаното беше на еврейски, на гръцки и на латински.21А главните свещеници на юдеите казаха на Пилат: Недей да пишеш: Юдейският Цар, а Самозваният юдейски Цар.22Пилат отговори: Каквото писах, писах.23А войниците, като разпънаха Иисус, взеха дрехите Му и ги разделиха на четири дяла – на всеки войник по един дял; взеха и долната Му дреха. А дрехата не беше шита, а изтъкана цялата от горе.24Затова те казаха помежду си: Да не я раздираме, а да хвърлим жребий за нея – чия да бъде; за да се изпълни писанието, което казва: „Разделиха си дрехите Ми и за облеклото Ми хвърлиха жребий.“ И така, войниците направиха това.25А при кръста на Иисус стояха майка Му и сестрата на майка Му, Мария Клеопова и Мария Магдалена.26А Иисус, като видя майка Си и ученика, когото любеше, който стоеше наблизо, каза на майка Си: Жено, ето твоят син!27После каза на ученика: Ето твоята майка! И от онзи час ученикът я прибра в своя дом.28След това Иисус, като знаеше, че всичко вече е свършено, за да се сбъдне Писанието, каза: Жаден съм.29А там беше сложен съд, пълен с оцет; и те напоиха гъба с оцет, набучиха я на исоп и я поднесоха до устата Му.30А Иисус, като прие оцета, каза: Свърши се! И като наведе глава, предаде дух.31И понеже беше денят на Приготовлението[4], за да не останат телата на кръста в съботата, защото онази събота беше велика, юдеите помолиха Пилат да им пречупят краката и да ги махнат оттам.32Тогава войниците дойдоха и пречупиха краката на единия и на другия, които бяха разпънати с Него.33Но когато дойдоха при Иисус и Го видяха вече умрял, не Му пречупиха краката.34Но един от войниците прободе с копие ребрата Му и веднага изтече кръв и вода.35И този, който видя, свидетелства, и неговото свидетелство е вярно; и той знае, че говори истината, за да повярвате и вие.36Защото това стана, за да се изпълни писанието: „Кост Негова няма да се строши“;37и пак друго писание казва: „Ще погледнат на Този, когото прободоха.“38След това Йосиф от Ариматея, който беше ученик на Иисус, но таен поради страх от юдеите, помоли Пилат да вземе тялото на Иисус; и Пилат позволи. И така, той дойде и взе тялото на Иисус.39Дойде също и Никодим, който първо беше ходил при Иисус през нощта, и донесе около сто литри смес от смирна и алое.40Тогава взеха тялото на Иисус и Го обвиха в плащаница с ароматите според юдейския обичай на погребване.41А на мястото, където беше разпънат, имаше градина и в градината – нов гроб, в който още никой не беше полаган.42Там положиха Иисус заради юдейския ден на Приготовлението, защото гробът беше наблизо.
Йоан 19
Съвременен български превод
от Bulgarian Bible Society1Тогава Пилат нареди да доведат Иисус и да Го бичуват. (Мт 27:26; Мк 15:15)2А войниците сплетоха венец от тръни, наложиха Му го на главата и Му облякоха багреница.3И[1] казваха: „Радвай се, Царю на юдеите!“ И Го удряха по лицето.4Пилат пак излезе вън и им рече: „Ето извеждам ви Го, за да разберете, че не намирам у Него никаква вина.“5Тогава Иисус излезе вън с трънения венец и в багреница. И Пилат им рече: „Ето Човека!“6А когато първосвещениците и слугите Го видяха, закрещяха: „Разпъни, разпъни Го!“ Пилат им каза: „Вие Го вземете и Го разпънете, защото аз не намирам у Него вина.“ (Йн 18:31)7Юдеите му отговориха: „Ние имаме закон и по нашия закон Той трябва да умре, защото твърди за Себе Си, че е Божий Син.“ (Лев 24:16; Йн 5:18; Йн 10:33)8Когато Пилат чу тези думи, уплаши се още повече.9И пак влезе в преторията и рече на Иисус: „Откъде си Ти?“ Но Иисус не му даде отговор.10Пилат Му каза: „На мене ли не отговаряш? Не знаеш ли, че имам власт да Те разпъна и власт имам да Те освободя?“11Иисус отговори: „Ти нямаше да имаш над Мене никаква власт, ако не ти беше дадена свише. Затова по-голям грях има онзи, който Ме предаде на тебе.“ (Йн 3:27)12От този миг Пилат търсеше начин да Го пусне. Юдеите обаче закрещяха: „Ако освободиш Този, не си приятел на императора. Всеки, който прави себе си цар, е противник на императора.“13Като чу тези думи, Пилат нареди да изведат Иисус вън и седна на съдийския стол, поставен на мястото, наричано Литостротон, а по еврейски Гавата.14Тогава беше денят за подготовка на Пасха[2], към шестия час. Пилат каза на юдеите: „Ето вашия Цар!“ (Йн 19:31; Йн 19:42)15Но те закрещяха: „Премахни, премахни Го, разпъни Го!“ Пилат им каза: „Вашия Цар ли да разпъна?“ Първосвещениците отговориха: „Ние нямаме друг цар освен императора.“ (Д А 13:28)
Разпъване, смърт и погребение на Иисус Христос
16Тогава Пилат им предаде Иисус, за да бъде разпънат. Те взеха Иисус и Го поведоха. (Мт 27:32; Мк 15:21; Лк 23:26; Лк 23:32)17И като носеше кръста Си, Той излезе на мястото, наречено Лобно, по еврейски Голгота.18Там Го разпънаха и заедно с Него други двама – от едната и от другата страна, а по средата – Иисус.19А Пилат беше написал и надпис, който постави на кръста. Написано беше: „Иисус Назарянин, Цар на юдеите“. (Йн 18:5)20Много юдеи четяха този надпис, понеже мястото, където Иисус бе разпънат, беше близо до града, а написаното беше по еврейски, гръцки и латински.21Тогава юдейските първосвещеници казаха на Пилат: „Не пиши: „Цар на юдеите“, но: „Този твърдеше: „Аз съм Царят на юдеите“.“22Пилат отговори: „Каквото писах, писах.“23А войниците, като разпънаха Иисус, взеха горните Му дрехи, които разделиха на четири дяла – по един дял на всеки войник, а също и долната Му дреха. Долната не беше шита, а изтъкана изцяло.24Тогава си казаха един на друг: „Да не я раздираме, а да хвърлим за нея жребий на кого да бъде.“ Това стана, за да се сбъдне казаното в Писанието: „Разделиха дрехите ми помежду си и за връхната ми дреха хвърлиха жребий.“ Така постъпиха войниците. (Пс 22:19)25При кръста на Иисус стояха Неговата майка и сестрата на майка Му, също и Мария Клеопова, както и Мария Магдалина.26А Иисус, като видя майка Си и стоящия там ученик, когото обичаше, каза на майка Си: „Ето сина ти, жено!“27После каза на ученика: „Ето майка ти!“ И оттогава ученикът я прибра при себе си.28След това Иисус, като знаеше, че всичко вече е свършено, за да се сбъдне Писанието, каза: „Жаден съм.“ (Пс 22:16; Мт 27:45; Мк 15:33; Лк 23:44; Йн 13:1; Йн 18:4)29Там имаше съд, пълен с оцет. Войниците напоиха гъба с оцет, надянаха я на пръчка от исоп и я поднесоха до устата Му. (Пс 69:22)30А когато Иисус вкуси от оцета, каза: „Свърши се!“ После наведе глава и предаде дух.31Понеже тогава беше петък, за да не останат телата върху кръста в събота – защото тази събота беше велик ден, юдеите помолиха Пилат да им пречупят нозете и да ги снемат. (Вт 21:22; Йн 19:14; Йн 19:42)32Тогава дойдоха войниците и пречупиха нозете на първия, както и на другия, разпънат с Него.33А когато дойдоха при Иисус и Го видяха вече умрял, не Му пречупиха нозете,34но един от войниците прободе с копие ребрата Му и веднага изтекоха кръв и вода.35Този, който видя това, го засвидетелства и свидетелството му е истинно. Той знае, че говори истината, за да вярвате вие.36Защото това стана, за да се сбъдне Писанието: „Негова кост да не се строши.“ (Изх 12:46; Чис 9:12; Пс 34:21)37И на друго място Писанието казва: „Ще погледнат към Този, Когото прободоха.“ (Зах 12:10; Отк 1:7)38След това Йосиф от Ариматея – ученик на Иисус, но таен, поради страх от юдеите – помоли Пилат да свали тялото на Иисус. Пилат разреши. Йосиф дойде и свали тялото на Иисус. (Мт 27:57; Мк 15:42; Лк 23:50; Йн 7:13; Йн 9:22; Йн 20:19)39Дойде също и Никодим, който преди беше ходил при Иисус нощем. Той донесе около сто литри смес от смирна и алое. (Йн 3:1; Йн 7:50)40Тогава взеха тялото на Иисус и Го обвиха в погребални повивки заедно с благовонията, както юдеите погребват според обичая си.41На мястото, където Той беше разпънат, имаше градина, а в градината – нов гроб, в който още никой не бе полаган.42Там положиха Иисус заради подготвителния ден на юдеите, понеже гробът беше наблизо. (Йн 19:14; Йн 19:31)