Помощ

Veren

1 Това са думите, които Мойсей говори на целия Израил отсам Йордан, в пустинята, в равнината1, срещу Суф, между Фаран и Тофол, и Лаван, и Асирот, и Дизаав.
2 Единадесет дни път са от Хорив по пътя на планината Сиир до Кадис-Варни2.
3 И в четиридесетата година, в единадесетия месец, на първия ден от месеца, Мойсей говори на израилевите синове според всичко, което ГОСПОД му заповяда за тях,
4 след като беше разбил аморейския цар Сихон, който живееше в Есевон, и васанския цар Ог, който живееше в Астарот и в Едраи.
5 Отсам Йордан, в моавската земя, Мойсей започна да обяснява този закон и каза:
6 ГОСПОД, нашият Бог, ни говори на Хорив и каза: Достатъчно стояхте на тази планина.
7 Обърнете се и тръгнете3, и идете към хълмистата земя на аморейците и към всичките им съседи в равнината, в хълмистата земя и в низината4, на юг и към крайбрежието, в земята на ханаанците, и към Ливан, до голямата река, реката Ефрат.
8 Ето, Аз предавам земята пред вас; влезте и завладейте земята, за която ГОСПОД се закле на бащите ви – на Авраам, Исаак и Яков – да я даде на тях и на потомството им след тях5.
9 И аз ви говорих в онова време и казах: Аз не мога да ви нося сам.
10 ГОСПОД, вашият Бог, ви умножи и ето, днес вие сте като звездите на небето по множество.
11 ГОСПОД, Бог на бащите ви, да ви умножи хиляда пъти повече, отколкото сте сега, и да ви благослови, така както ви е обещал!
12 Как бих могъл аз сам да нося тежестта ви, товара ви и караниците ви?
13 Изберете мъдри и разумни, и известни мъже отсред племената си и аз ще ги поставя над вас като началници.
14 И вие ми отговорихте и ми казахте: Добро е това, което каза да направим.
15 И аз взех началниците на племената ви, мъдри и известни мъже, и ги поставих началници над вас – хилядници, стотници, петдесетници, десетници и надзорници на племената ви.
16 И заповядах на съдиите ви в онова време и казах: Изслушвайте жалбите между братята си и съдете според правдата между човек и брат му или чужденеца, който е при него.
17 Не показвайте пристрастие в съда; изслушвайте както малкия, така и големия; не се бойте от човек, защото съдът е на Бога. А делото, което е прекалено трудно за вас, донесете пред мен и аз ще го изслушвам.
18 И в онова време ви заповядах всичко, което трябва да вършите.
19 И тръгнахме от Хорив и минахме през цялата тази голяма и страшна пустиня, която видяхте по пътя към хълмистата земя на аморейците, както ГОСПОД, нашият Бог, ни заповяда, и дойдохме до Кадис-Варни6.
20 И аз ви казах: Вие дойдохте до хълмистата земя на аморейците, която ГОСПОД, нашият Бог, ни дава.
21 Ето, ГОСПОД, твоят Бог, предава земята пред теб; изкачи се и я завладей, както ти е говорил ГОСПОД, Бог на бащите ти. Не се бой и не се обезсърчавай.
22 Тогава всички вие дойдохте при мен и казахте: Да изпратим мъже пред нас, за да разузнаят за нас земята и да ни донесат известие за пътя, по който трябва да се изкачим, и за градовете, в които ще влезем.
23 И това беше добро в очите ми и аз взех дванадесет мъже от вас, по един мъж от всяко племе.
24 И те тръгнаха и се изкачиха на планината, и дойдоха до долината Есхол, и я разузнаха.
25 И взеха в ръцете си от плодовете на земята и ни донесоха; донесоха ни и известие и казаха: Земята, която ГОСПОД, нашият Бог, ни дава, е добра.
26 Обаче вие не пожелахте да се изкачите, а се разбунтувахте срещу заповедта на ГОСПОДА, своя Бог7.
27 И роптаехте в шатрите си и казвахте: Понеже ГОСПОД ни мрази, затова ни изведе от египетската земя, за да ни предаде в ръцете на аморейците, за да ни изтребят!
28 Накъде да се изкачваме? Нашите братя обезсърчиха сърцата ни, като казаха: Народ по-голям и по-висок от нас, градове големи и укрепени до небето, а и синовете на енакимите видяхме там!
29 Тогава аз ви казах: Не се ужасявайте и не се бойте от тях.
30 ГОСПОД, вашият Бог, който върви пред вас, Той ще се бие за вас, също както направи за вас в Египет пред очите ви,
31 и в пустинята, където ти видя как ГОСПОД, твоят Бог, те носи, както човек носи сина си, през целия път, по който вървяхте, докато стигнахте на това място.
32 Но във всичко това вие не повярвахте на ГОСПОДА, вашия Бог,
33 който вървеше пред вас по пътя, за да ви търси място, където да разполагате стан – нощем в огън, за да виждате пътя, по който вървите, а денем в облак.
34 И ГОСПОД чу гласа на думите ви и се разгневи, и се закле, като каза:
35 Нито един от тези хора от това зло поколение няма да види добрата земя, която се заклех да дам на бащите ви,
36 освен Халев, синът на Ефоний; той ще я види, и на него и на синовете му ще дам земята, на която той стъпи, защото напълно последва ГОСПОДА.
37 И на мен се разгневи ГОСПОД заради вас и каза: И ти няма да влезеш там.
38 Иисус, синът на Навий, който стои пред теб, той ще влезе там. Утвърди го, защото той ще раздели на Израил наследството.
39 А децата ви, за които казахте, че ще бъдат разграбени, и синовете ви, които днес не познават добро и зло, те ще влязат там и на тях ще я дам, и те ще я притежават.
40 А вие се върнете и тръгнете в пустинята по пътя за Червено море.
41 Тогава вие отговорихте и ми казахте: Съгрешихме против ГОСПОДА; ще се изкачим и ще воюваме, както ни е заповядал ГОСПОД, нашият Бог. И препасахте всеки бойните си оръжия и лекомислено се изкачихте в хълмистата земя.
42 И ГОСПОД ми каза: Кажи им: Не се изкачвайте и не се бийте, защото Аз не съм между вас – да не бъдете разбити пред враговете си.
43 И аз ви говорих, но вие не пожелахте да слушате, а се разбунтувахте срещу ГОСПОДНАТА заповед и постъпихте дръзко, и се изкачихте на планината.
44 И аморейците, които живееха в онази хълмиста земя, излязоха против вас и ви гониха, както правят пчелите, и ви разпиляха от Сиир до Хорма.
45 Тогава вие се върнахте и плакахте пред ГОСПОДА, но ГОСПОД не послуша гласа ви и не даде ухо.
46 И останахте в Кадис много дни, според дните, които останахте там.
1 Араба – низината от двете страни на Йордан и Мъртво море
2 ст. 19;
3 ст. 19;
4 Шефела – бреговата ивица между Яфо и Газа
5 ст. 35;
6 ст. 2;
7 ст. 43;
© 2017 ERF Medien