1.Korinther 14 | Синодальный перевод Библия, ревизирано издание

1.Korinther 14 | Синодальный перевод
1 Достигайте любви; ревнуйте о [дарах] духовных, особенно же о том, чтобы пророчествовать. 2 Ибо кто говорит на [незнакомом] языке, тот говорит не людям, а Богу; потому что никто не понимает [его], он тайны говорит духом; 3 а кто пророчествует, тот говорит людям в назидание, увещание и утешение. 4 Кто говорит на [незнакомом] языке, тот назидает себя; а кто пророчествует, тот назидает церковь. 5 Желаю, чтобы вы все говорили языками; но лучше, чтобы вы пророчествовали; ибо пророчествующий превосходнее того, кто говорит языками, разве он притом будет и изъяснять, чтобы церковь получила назидание. 6 Теперь, если я приду к вам, братия, и стану говорить на [незнакомых] языках, то какую принесу вам пользу, когда не изъяснюсь вам или откровением, или познанием, или пророчеством, или учением? 7 И бездушные [вещи], издающие звук, свирель или гусли, если не производят раздельных тонов, как распознать то, что играют на свирели или на гуслях? 8 И если труба будет издавать неопределенный звук, кто станет готовиться к сражению? 9 Так если и вы языком произносите невразумительные слова, то как узнают, что вы говорите? Вы будете говорить на ветер. 10 Сколько, например, различных слов в мире, и ни одного из них нет без значения. 11 Но если я не разумею значения слов, то я для говорящего чужестранец, и говорящий для меня чужестранец. 12 Так и вы, ревнуя о [дарах] духовных, старайтесь обогатиться [ими] к назиданию церкви. 13 А потому, говорящий на [незнакомом] языке, молись о даре истолкования. 14 Ибо когда я молюсь на [незнакомом] языке, то хотя дух мой и молится, но ум мой остается без плода. 15 Что же делать? Стану молиться духом, стану молиться и умом; буду петь духом, буду петь и умом. 16 Ибо если ты будешь благословлять духом, то стоящий на месте простолюдина как скажет: "аминь" при твоем благодарении? Ибо он не понимает, что ты говоришь. 17 Ты хорошо благодаришь, но другой не назидается. 18 Благодарю Бога моего: я более всех вас говорю языками; 19 но в церкви хочу лучше пять слов сказать умом моим, чтобы и других наставить, нежели тьму слов на [незнакомом] языке. 20 Братия! не будьте дети умом: на злое будьте младенцы, а по уму будьте совершеннолетни. 21 В законе написано: иными языками и иными устами буду говорить народу сему; но и тогда не послушают Меня, говорит Господь. 22 Итак языки суть знамение не для верующих, а для неверующих; пророчество же не для неверующих, а для верующих. 23 Если вся церковь сойдется вместе, и все станут говорить [незнакомыми] языками, и войдут к вам незнающие или неверующие, то не скажут ли, что вы беснуетесь? 24 Но когда все пророчествуют, и войдет кто неверующий или незнающий, то он всеми обличается, всеми судится. 25 И таким образом тайны сердца его обнаруживаются, и он падет ниц, поклонится Богу и скажет: истинно с вами Бог. 26 Итак что же, братия? Когда вы сходитесь, и у каждого из вас есть псалом, есть поучение, есть язык, есть откровение, есть истолкование, – все сие да будет к назиданию. 27 Если кто говорит на [незнакомом] языке, [говорите] двое, или много трое, и то порознь, а один изъясняй. 28 Если же не будет истолкователя, то молчи в церкви, а говори себе и Богу. 29 И пророки пусть говорят двое или трое, а прочие пусть рассуждают. 30 Если же другому из сидящих будет откровение, то первый молчи. 31 Ибо все один за другим можете пророчествовать, чтобы всем поучаться и всем получать утешение. 32 И духи пророческие послушны пророкам, 33 потому что Бог не есть [Бог] неустройства, но мира. Так [бывает] во всех церквах у святых. 34 Жены ваши в церквах да молчат, ибо не позволено им говорить, а быть в подчинении, как и закон говорит. 35 Если же они хотят чему научиться, пусть спрашивают [о том] дома у мужей своих; ибо неприлично жене говорить в церкви. 36 Разве от вас вышло слово Божие? Или до вас одних достигло? 37 Если кто почитает себя пророком или духовным, тот да разумеет, что я пишу вам, ибо это заповеди Господни. 38 А кто не разумеет, пусть не разумеет. 39 Итак, братия, ревнуйте о том, чтобы пророчествовать, но не запрещайте говорить и языками; 40 только все должно быть благопристойно и чинно.

1876 Russian Synodal Translation, 1956 Edition The text was supplied by "Light in East Germany". Public domain

Библия, ревизирано издание

Използване на дарбите в богослужението

1 Устремете се след любовта; но копнейте и за духовните дарби, а особено за дарбата да пророкувате. 2 Защото който говори на непознат език, той не говори на човеци, а на Бога, защото никой не го разбира, понеже с духа си говори тайни. 3 А който пророкува, той говори на човеци за назидание, за увещание и за утеха. 4 Който говори на непознат език, назидава себе си; а който пророкува, назидава църквата. 5 Бих желал всички вие да говорите езици, а още повече да пророкувате; и който пророкува, е по-горен от този, който говори разни езици, освен ако тълкува, за да се назидава църквата. 6 Кажете сега, братя, ако дойда при вас и говоря непознати езици, какво ще ви ползвам, ако не ви съобщя или някое откровение, или знание, или пророчество, или поучение? 7 Даже бездушните неща, като свирка или гъдулка, когато издават звук, ако нямат отличително звучене, как ще се познае това, което свирят със свирката или с гъдулката? 8 Защото ако тръбата издадеше неопределен зов, кой би се приготвил за бой? 9 Също така, ако вие не изговаряте с езика си думи с някакво значение, как ще се знае какво говорите? Защото ще говорите на вятъра. 10 Има, може да се каже, толкова вида езици* на света; и нито един от тях не е без значение. 11 И така, ако не разбера значението на езика, ще бъда другоезичен за този, който говори. И този, който говори, ще бъде другоезичен за мене. 12 Така и вие, понеже копнеете за духовните дарби, старайте се да се преумножат те у вас за назидание на църквата. 13 Затова който говори на непознат език, нека се моли за дарбата и да тълкува. 14 Защото ако се моля на непознат език, духът ми се моли, а умът ми не дава плод. 15 Тогава какво? Ще се моля с духа си, но ще се моля и с ума си; ще пея с духа си, но ще пея и с ума си. 16 Иначе, ако славословиш с духа си, как ще каже: Амин на твоето благодарение онзи, който е в положението на неуките, като не знае какво говориш? 17 Защото ти наистина благодариш добре, но другият не се назидава. 18 Благодаря на Бога, че аз говоря повече езици от всички ви; 19 обаче в църквата предпочитам да изговоря пет думи с ума си, за да наставя и други, а не десет хиляди думи на непознат език. 20 Братя, не бъдете невръстни деца по ум, а бидейки деца по отношение на злото, бъдете пълнолетни по ум. 21 В закона е писано: „Чрез другоезични човеци и чрез устните на чужденци ще говоря на този народ; но и така няма да Ме послушат“, казва Господ. 22 И така, езиците са белег не за вярващите, а за невярващите; а пророчеството е белег не за невярващите, а за вярващите. 23 И така, ако се събере цялата църква и всички говорят на непознати езици, и влязат хора невежи или невярващи, няма ли да кажат, че вие сте полудели? 24 Но ако всички пророкуват и влезе някой невярващ или невеж, той се обвинява от всички и се осъжда от всички; 25 тайните на сърцето му стават явни; и така, той ще падне на лицето си, ще се поклони на Бога и ще изповяда, че наистина Бог е между вас.

Всичко да става с приличие и ред

26 Тогава, братя, какво става между вас? Когато се събирате, всеки има да предлага псалом, има поучение, има откровение, има да говори непознат език, има тълкувание. Всичко да става за назидание. 27 Ако някой говори на непознат език, нека говорят по двама или най-много по трима, и то по ред; а един да тълкува. 28 Но ако няма тълкувател, такъв нека да мълчи в църква и нека говори на себе си и на Бога. 29 От пророците нека говорят само двама или трима, а другите да разсъждават. 30 Ако дойде откровение на някой друг от седящите, първият нека млъкне. 31 Защото един след друг всички можете да пророкувате, за да се поучават всички и всички да се насърчават; 32 и духовете на пророците се покоряват на самите пророци. 33 Защото Бог не еБог на безредие, а на мир, както и поучавам по всички църкви на светиите. 34 Жените нека мълчат в църквите, защото не им е позволено да говорят; а нека се подчиняват, както казва и законът. 35 Ако искат да научат нещо, нека питат мъжете си у дома; защото е срамно за жена да говори в църква. 36 Какво? Божието слово от вас ли излезе? Или само до вас ли е достигнало? 37 Ако някой мисли, че е пророк или духовен, нека признае, че това, което ви пиша, е заповед от Господа. 38 Но ако някой не иска да признае, нека не признае. 39 Затова, братя мои, копнейте за дарбата да пророкувате и не забранявайте да се говорят и езици. 40 Обаче нека всичко става с приличие и ред.