Richter 21 | Синодальный перевод

1 И поклялись Израильтяне в Массифе, говоря: никто из нас не отдаст дочери своей сынам Вениамина в замужество. 2 И пришел народ в дом Божий, и сидели там до вечера пред Богом, и подняли громкий вопль, и сильно плакали, 3 и сказали: Господи, Боже Израилев! для чего случилось это в Израиле, что не стало теперь у Израиля одного колена? 4 На другой день встал народ поутру, и устроили там жертвенник, и вознесли всесожжения и мирные жертвы. 5 И сказали сыны Израилевы: кто не приходил в собрание пред Господа из всех колен Израилевых? Ибо великое проклятие [произнесено] было на тех, которые не пришли пред Господа в Массифу, и сказано было, что те преданы будут смерти. 6 И сжалились сыны Израилевы над Вениамином, братом своим, и сказали: ныне отсечено одно колено от Израиля; 7 как поступить нам с оставшимися из них [касательно] жен, когда мы поклялись Господом не давать им жен из дочерей наших? 8 И сказали: нет ли кого из колен Израилевых, кто не приходил пред Господа в Массифу? И оказалось, что из Иависа Галаадского никто не приходил пред Господа в стан на собрание. 9 И осмотрен народ, и вот, не было там ни одного из жителей Иависа Галаадского. 10 И послало туда общество двенадцать тысяч человек, мужей сильных, и дали им приказание, говоря: идите и поразите жителей Иависа Галаадского мечом, и женщин и детей; 11 и вот что сделайте: всякого мужчину и всякую женщину, познавшую ложе мужеское, предайте заклятию. 12 И нашли они между жителями Иависа Галаадского четыреста девиц, не познавших ложа мужеского, и привели их в стан в Силом, что в земле Ханаанской. 13 И послало все общество переговорить с сынами Вениамина, бывшими в скале Риммоне, и объявило им мир. 14 Тогда возвратились сыны Вениамина, и дали им (Израильтяне) жен, которых оставили в живых из женщин Иависа Галаадского; но оказалось, что этого было недостаточно. 15 Народ же сожалел о Вениамине, что Господь не сохранил целости колен Израилевых. 16 И сказали старейшины общества: что нам делать с оставшимися [касательно] жен, ибо истреблены женщины у Вениамина? 17 И сказали: наследственная земля пусть остается уцелевшим сынам Вениамина, чтобы не исчезло колено от Израиля; 18 но мы не можем дать им жен из дочерей наших; ибо сыны Израилевы поклялись, говоря: проклят, кто даст жену Вениамину. 19 И сказали: вот, каждый год бывает праздник Господень в Силоме, который на север от Вефиля и на восток от дороги, ведущей от Вефиля в Сихем, и на юг от Левоны. 20 И приказали сынам Вениамина и сказали: подите и засядьте в виноградниках, 21 и смотрите, когда выйдут девицы Силомские плясать в хороводах, тогда выйдите из виноградников и схватите себе каждый жену из девиц Силомских и идите в землю Вениаминову; 22 и когда придут отцы их, или братья их с жалобою к нам, мы скажем им: простите нас за них, ибо мы не взяли для каждого из них жены на войне, и вы не дали им; теперь вы виновны. 23 Сыны Вениамина так и сделали, и взяли жен по числу своему из бывших в хороводе, которых они похитили, и пошли и возвратились в удел свой, и построили города и стали жить в них. 24 В то же время Израильтяне разошлись оттуда каждый в колено свое и в племя свое, и пошли оттуда каждый в удел свой. 25 В те дни не было царя у Израиля; каждый делал то, что ему казалось справедливым.

Библия, ревизирано издание

Запазване на Вениаминовото племе

1 А Израилевите мъже се бяха заклели в Масфа с думите: Нито един от нас да не даде дъщеря си на вениаминец за жена. 2 Народът дойде във Ветил и остана там до вечерта пред Бога, и те плакаха горко със силен глас. 3 И казаха: Защо ГОСПОДИ, Боже на Израил, стана това в Израил и днес едно племе липсва от Израил? 4 А на следващия ден народът стана рано и издигна жертвеник на онова място, и принесе всеизгаряния и мирни жертви. 5 Тогава израилтяните казаха: Кой измежду всичките Израилеви племена не се присъедини към събранието при ГОСПОДА? Защото се бяха заклели твърдо относно онзи, който не би дошъл при ГОСПОДА в Масфа, като бяха казали: Непременно да бъде умъртвен. 6 И израилтяните се разкаяха за брат си Вениамин, като казваха: Днес бе отсечено едно племе от Израил. 7 Какво можем да направим за оцелелите от тях, за да имат жени, тъй като се заклехме в ГОСПОДА да не им дадем жени от дъщерите си? 8 Затова си казаха: Кой измежду Израилевите племена не възлезе в Масфа при ГОСПОДА? И, ето, от Явис Галаадски никой не беше дошъл на събранието в стана. 9 Защото, като преброиха народа, там нямаше нито един от жителите на Явис Галаадски. 10 Затова обществото прати там дванадесет хиляди от най-храбрите мъже със заповед: Идете и поразете жителите на Явис Галаадски с острието на меча заедно с жените и децата. 11 И ето какво ще направите: Избийте всеки мъж и всяка жена, която е лежала с мъж. 12 А когато те изпълняваха заповедта, между жителите на Явис Галаадски намериха четиристотин млади девици, които не бяха познали мъж и не бяха лежали с мъж. И ги доведоха в стана в Сило, в Ханаанската земя. 13 Тогава цялото общество прати вестоносци до Вениаминовите синове, които бяха в канарата Римон, за да им прогласят мир. 14 И така, Вениаминовите синове незабавно се върнаха. И те им дадоха за жени девиците, които бяха оставили живи от Явис Галаадските жени; но те не бяха достатъчно. 15 И народът се смили над Вениамин, защото ГОСПОД беше направил пролом между Израилевите племена. 16 Тогава старейшините на обществото казаха: Какво да направим за оцелелите, за да имат жени, тъй като Вениаминовите жени са изтребени? 17 И решиха: Наследство е потребно за оцелелите от Вениамин, за да не изчезне това племе от Израил. 18 Ние пък не можем да им дадем жени от дъщерите си, защото израилтяните се заклеха: Проклет, който даде жена на Вениамин. 19 Затова, тъй като всяка година става празник на ГОСПОДА в Сило, който се намира на север от Ветил, на изток от пътя, който отива от Ветил в Сихем, и на юг от Левона, 20 заповядаха на Вениаминовите синове следното: Идете, скрийте се в лозята 21 и гледайте внимателно. Ако силоенските дъщери излязат да играят хоро, тогава изскочете от лозята и си грабнете всеки за себе си жена от силоенските дъщери, и се приберете във Вениаминовата земя. 22 А когато бащите им или братята им дойдат при нас, за да се оплачат, ние ще им кажем: Бъдете благосклонни към тях заради нас, понеже в битката ние не запазихме жена за всеки. А сега не вие сте им ги дали, за да се смятате за виновни. 23 И Вениаминовите синове направиха така и според броя си взеха жени от играещите хоро. После си тръгнаха и се върнаха в пределите си, и съградиха отново градовете си, и живееха в тях. 24 Тогава израилтяните си тръгнаха оттам, всеки в племето си и в рода си, и излязоха оттам, и всеки се прибра в пределите си. 25 В онези дни в Израил нямаше цар. Всеки правеше каквото му се виждаше за добре.

Richter 21 | Синодальный перевод Библия, ревизирано издание

Запазване на Вениаминовото племе