Richter 1 | Синодальный перевод Библия, ревизирано издание

Richter 1 | Синодальный перевод

Книга Судей Израилевых

1 По смерти Иисуса вопрошали сыны Израилевы Господа, говоря: кто из нас прежде пойдет на Хананеев – воевать с ними? 2 И сказал Господь: Иуда пойдет; вот, Я предаю землю в руки его. 3 Иуда же сказал Симеону, брату своему: войди со мною в жребий мой, и будем воевать с Хананеями; и я войду с тобою в твой жребий. И пошел с ним Симеон. 4 И пошел Иуда, и предал Господь Хананеев и Ферезеев в руки их, и побили они из них в Везеке десять тысяч человек. 5 В Везеке встретились они с Адони–Везеком, сразились с ним и разбили Хананеев и Ферезеев. 6 Адони–Везек побежал, но они погнались за ним и поймали его и отсекли большие пальцы на руках его и на ногах его. 7 Тогда сказал Адони–Везек: семьдесят царей с отсеченными на руках и на ногах их большими пальцами собирали [крохи] под столом моим; как делал я, так и мне воздал Бог. И привели его в Иерусалим, и он умер там. 8 И воевали сыны Иудины против Иерусалима и взяли его, и поразили его мечом и город предали огню. 9 Потом пошли сыны Иудины воевать с Хананеями, которые жили на горах и на полуденной земле и на низменных местах. 10 И пошел Иуда на Хананеев, которые жили в Хевроне (имя же Хеврону [было] прежде Кириаф–Арбы), и поразили Шешая, Ахимана и Фалмая. 11 Оттуда пошел он против жителей Давира; имя Давиру [было] прежде Кириаф–Сефер. 12 И сказал Халев: кто поразит Кириаф–Сефер и возьмет его, тому отдам Ахсу, дочь мою, в жену. 13 И взял его Гофониил, сын Кеназа, младшего брата Халевова, и [Халев] отдал в жену ему Ахсу, дочь свою. 14 Когда надлежало ей идти, [Гофониил] научил ее просить у отца ее поле, и она сошла с осла. Халев сказал ей: что тебе? 15 [Ахса] сказала ему: дай мне благословение; ты дал мне землю полуденную, дай мне и источники воды. И дал ей [Халев] источники верхние и источники нижние. 16 И сыны [Иофора] Кенеянина, тестя Моисеева, пошли из города Пальм с сынами Иудиными в пустыню Иудину, которая на юг от Арада, и пришли и поселились среди народа. 17 И пошел Иуда с Симеоном, братом своим, и поразили Хананеев, живших в Цефафе, и предали его заклятию, и [от того] называется город сей Хорма. 18 Иуда взял также Газу с пределами ее, Аскалон с пределами его, и Екрон с пределами его. 19 Господь был с Иудою, и он овладел горою; но жителей долины не мог прогнать, потому что у них были железные колесницы. 20 И отдали Халеву Хеврон, как говорил Моисей, и изгнал [он] оттуда трех сынов Енаковых. 21 Но Иевусеев, которые жили в Иерусалиме, не изгнали сыны Вениаминовы, и живут Иевусеи с сынами Вениамина в Иерусалиме до сего дня. 22 И сыны Иосифа пошли также на Вефиль, и Господь был с ними. 23 И остановились и высматривали сыны Иосифовы Вефиль (имя же городу [было] прежде Луз). 24 И увидели стражи человека, идущего из города, и сказали ему: покажи нам вход в город, и сделаем с тобою милость. 25 Он показал им вход в город, и поразили они город мечом, а человека сего и все родство его отпустили. 26 Человек сей пошел в землю Хеттеев, и построил город и нарек имя ему Луз. Это имя его до сего дня. 27 И Манассия не выгнал [жителей] Бефсана и зависящих от него городов, Фаанаха и зависящих от него городов, жителей Дора и зависящих от него городов, жителей Ивлеама и зависящих от него городов, жителей Мегиддона и зависящих от него городов; и остались Хананеи жить в земле сей. 28 Когда Израиль пришел в силу, тогда сделал он Хананеев данниками, но изгнать не изгнал их. 29 И Ефрем не изгнал Хананеев, живущих в Газере; и жили Хананеи среди их в Газере. 30 И Завулон не изгнал жителей Китрона и жителей Наглола, и жили Хананеи среди их и платили им дань. 31 И Асир не изгнал жителей Акко и жителей Сидона и Ахлава, Ахзива, Хелвы, Афека и Рехова. 32 И жил Асир среди Хананеев, жителей земли той, ибо не изгнал их. 33 И Неффалим не изгнал жителей Вефсамиса и жителей Бефанафа и жил среди Хананеев, жителей земли той; жители же Вефсамиса и Бефанафа были его данниками. 34 И стеснили Аморреи сынов Дановых в горах, ибо не давали им сходить на долину. 35 И остались Аморреи жить на горе Херес, в Аиалоне и Шаалвиме; но рука сынов Иосифовых одолела [Аморреев], и сделались они данниками им. 36 Пределы Аморреев от возвышенности Акравим и от Селы простирались и далее.

1876 Russian Synodal Translation, 1956 Edition The text was supplied by "Light in East Germany". Public domain

Библия, ревизирано издание

Окончателно завладяване на Ханаан след Исус Навин

1 След смъртта на Исус израилтяните се допитаха до ГОСПОДА: Кое племе първо ще влезе в бой против ханаанците? 2 ГОСПОД каза: Юда ще влезе в бой, ето, предадох земята в ръката му. 3 Тогава Юда каза на брат си Симеон: Ела с мене в моята територия, за да воюваме против ханаанците, и аз ще отида с тебе в твоите предели. И Симеон отиде с него. 4 И така, Юда отиде на бой; ГОСПОД предаде ханаанците и ферезейците в ръката им и те поразиха десет хиляди мъже от тях във Везек. 5 И намериха Адонивезек във Везек, воюваха против него и поразиха ханаанците и ферезейците. 6 А Адонивезек побегна, но те го подгониха и го хванаха, и отсякоха палците на ръцете и краката му. 7 Адонивезек каза: Седемдесет царе с отсечени палци на ръцете и краката си са събирали трохи под трапезата ми; Бог ме наказа със същото, което аз съм правил. И го доведоха в Йерусалим, където и умря. 8 Юдовите синове воюваха против Йерусалим и като го завладяха, поразиха го с острието на меча и опожариха града. 9 След това Юдовите синове слязоха, за да воюват против ханаанците, които живееха в хълмистата страна, в земята Негев и в Шефела. 10 Юда отиде на бой и против ханаанците, които живееха в Хеврон (а предишното име на Хеврон беше Кириат-арва), и убиха Сесай, Ахиман и Талмай; 11 и оттам нападнаха жителите на Девир (а предишното име на Девир беше Кириат-сефер). 12 Халев каза: Който порази Кириат-сефер и го превземе, на него ще дам дъщеря си Ахса за жена. 13 Превзе го Готониил, син на Кенез, по-малкия брат на Халев; и той му даде дъщеря си Ахса за жена. 14 И когато щеше да отиде при него, Готониил я накара да поиска от баща си земя. И така, като слезе от осела, Халев и каза: Какво ти е? 15 А тя му отговори: Благослови ме; понеже си ми дал земя в Негев, дай ми и водни извори. И Халев и даде горните и долните извори. 16 И потомците на кенееца, Моисеевия тъст, отидоха от Града на палмите, заедно с Юдовите синове, в Юдейската пустиня, която е на юг от Арад, и се заселиха сред местните жители. 17 Тогава Юда отиде с брат си Симеон и поразиха ханаанците, които живееха в Сефат; и обрекоха града на изтребление; и градът бе наречен Орма. 18 Юда завладя и Газа с околностите му, Аскалон с околностите му и Акарон с околностите му. 19 ГОСПОД беше с Юда; и той изгони жителите на хълмистата страна, обаче не изгони жителите и на долината, защото имаха железни колесници. 20 И дадоха Хеврон на Халев, както Моисей беше казал; и той изгони оттам тримата Енакими. 21 А Вениаминовите синове не изгониха йевусейците, които населяваха Йерусалим, а йевусейците живееха в Йерусалим заедно с Вениаминовите синове, както живеят и до днес. 22 Също и Йосифовите потомци, и те отидоха против Ветил; и ГОСПОД беше с тях. 23 Йосифовите потомци пратиха съгледвачи да съгледат Ветил (а предишното име на града беше Луз). 24 И съгледвачите видяха един човек, който излизаше от града, и му казаха: Покажи ни входа на града и ще те помилваме. 25 Той им показа входа на града и те поразиха града с острието на меча, а човека оставиха да излезе с цялото си семейство. 26 И човекът отиде в Хетската земя, където и основа град и го нарече Луз, както е името му и до днес. 27 Манасия не изгони жителите на Ветсан и на селата му, нито на Таанах и на селата му, нито жителите на Дор и на селата му, нито жителите на Ивлеам и на селата му, нито жителите на Магедон и на селата му; но ханаанците настояваха да живеят в онази земя. 28 А Израил, когато се укрепи, наложи на ханаанците данък, без напълно да ги изгони. 29 Нито Ефрем изгони ханаанците, които живееха в Гезер; а ханаанците живееха в Гезер между тях. 30 Завулон също не изгони жителите на Китрон, нито жителите на Наалол; а ханаанците живееха между тях и бяха обложени с данък. 31 Асир не изгони жителите на Акхо, нито жителите на Сидон, нито на Ахлав, нито на Ахзив, нито на Хелва, нито на Афек, нито на Роов; 32 а Асировите синове живееха сред ханаанците, местните жители, защото не ги изгониха. 33 Нефталим не изгони жителите на Ветсемес, нито жителите на Ветенат, а живееше сред ханаанците, местните жители; обаче жителите на Ветсемес и Ветенат му плащаха данък. 34 И аморейците принудиха Дановите синове да се оттеглят в хълмистата страна и не им позволяваха да слизат в долината; 35 но аморейците настояваха да живеят в гората Ерес, в Еалон и в Саалвим. Но независимо от това Йосифовите потомци надделяха, така че онези бяха обложени с данък. 36 А територията на аморейците беше от възвишението Акравим, от скалата и нагоре.