Psalm 44 | Синодальный перевод

1 (43:1) Начальнику хора. Учение. Сынов Кореевых.

2 (43:2) Боже, мы слышали ушами своими, отцы наши рассказывали нам о деле, какое Ты соделал во дни их, во дни древние:

3 (43:3) Ты рукою Твоею истребил народы, а их насадил; поразил племена и изгнал их;

4 (43:4) ибо они не мечом своим приобрели землю, и не их мышца спасла их, но Твоя десница и Твоя мышца и свет лица Твоего, ибо Ты благоволил к ним.

5 (43:5) Боже, Царь мой! Ты – тот же; даруй спасение Иакову.

6 (43:6) С Тобою избодаем рогами врагов наших; во имя Твое попрем ногами восстающих на нас:

7 (43:7) ибо не на лук мой уповаю, и не меч мой спасет меня;

8 (43:8) но Ты спасешь нас от врагов наших, и посрамишь ненавидящих нас.

9 (43:9) О Боге похвалимся всякий день, и имя Твое будем прославлять вовек.

10 (43:10) Но ныне Ты отринул и посрамил нас, и не выходишь с войсками нашими;

11 (43:11) обратил нас в бегство от врага, и ненавидящие нас грабят нас;

12 (43:12) Ты отдал нас, как овец, на съедение и рассеял нас между народами;

13 (43:13) без выгоды Ты продал народ Твой и не возвысил цены его;

14 (43:14) отдал нас на поношение соседям нашим, на посмеяние и поругание живущим вокруг нас;

15 (43:15) Ты сделал нас притчею между народами, покиванием головы между иноплеменниками.

16 (43:16) Всякий день посрамление мое предо мною, и стыд покрывает лице мое

17 (43:17) от голоса поносителя и клеветника, от взоров врага и мстителя:

18 (43:18) все это пришло на нас, но мы не забыли Тебя и не нарушили завета Твоего.

19 (43:19) Не отступило назад сердце наше, и стопы наши не уклонились от пути Твоего,

20 (43:20) когда Ты сокрушил нас в земле драконов и покрыл нас тенью смертною.

21 (43:21) Если бы мы забыли имя Бога нашего и простерли руки наши к богу чужому,

22 (43:22) то не взыскал ли бы сего Бог? Ибо Он знает тайны сердца.

23 (43:23) Но за Тебя умерщвляют нас всякий день, считают нас за овец, [обреченных] на заклание.

24 (43:24) Восстань, что спишь, Господи! пробудись, не отринь навсегда.

25 (43:25) Для чего скрываешь лице Твое, забываешь скорбь нашу и угнетение наше?

26 (43:26) ибо душа наша унижена до праха, утроба наша прильнула к земле.

27 (43:27) Восстань на помощь нам и избавь нас ради милости Твоей.

1876 Russian Synodal Translation, 1956 Edition The text was supplied by "Light in East Germany". Public domain

Библия, ревизирано издание

Молитва за победа в Божието име

(По слав. 43.)

1 За първия певец. Поучение за Кореевите синове. Боже, с ушите си сме чули, нашите бащи са ни разказвали какво дело си извършил в техните дни, в древните времена.

2 Ти си изгонил с ръката Си народи, а тях си насадил; съкрушил си племена, а тях си разпространил.

3 Защото не завладяха земята със своя меч, нито тяхната мишца ги спаси, а Твоята десница и Твоята мишца, и светлостта на Твоето лице, защото Твоето благоволение беше към тях.

4 Ти си Цар мой, Боже; заповядай да стават победи за Яков.

5 Чрез Тебе ще повалим неприятелите си; чрез Твоето име ще стъпчем онези, които се повдигат против нас.

6 Защото няма да уповавам на лъка си, нито ще ме избави мечът ми.

7 Защото Ти си ни избавил от противниците ни и си посрамил онези, които ни мразят.

8 С Бога ще се хвалим всеки ден и името Ти ще славословим довека. (Села.)

9 Но сега Ти си ни отхвърлил и посрамил и не излизаш вече с нашите войски.

10 Правиш ни да се върнем назад пред противника; и мразещите ни ни обират за себе си.

11 Предал си ни като овце за ядене и си ни разпръснал между народите.

12 Продал си Своя народ за нищо и не си спечелил от цената им.

13 Правиш ни за укор на съседите ни, за присмех и поругание на онези, които са около нас.

14 Правиш ни за поговорка между народите, за кимване с глава между племената.

15 Всеки ден позорът ми е пред мен и срамът на лицето ми ме покрива

16 поради гласа на онзи, който укорява и хули, поради неприятеля и отмъстителя.

17 Всичко това дойде върху нас; обаче ние не Те забравихме, нито станахме неверни на Твоя завет.

18 Сърцето ни не се върна назад, нито стъпките ни се отклониха от Твоя път,

19 макар Ти да си ни съкрушил в пусто място* и да си ни покрил с мрачна сянка.

20 Ако сме забравили името на нашия Бог или сме прострели ръцете си към чужд бог,

21 то няма ли Бог да издири това? Защото Той знае тайните на сърцето.

22 Не! Ние сме убивани заради Тебе цял ден, смятани сме като овце за клане.

23 Събуди се, Господи, защо спиш? Стани, не ни отхвърляй завинаги.

24 Защо криеш лицето Си и забравяш неволята ни и угнетението ни?

25 Защото душата ни е снишена до пръстта; коремът ни е прилепнал до земята.

26 Стани да ни помогнеш и ни избави заради милосърдието Си.

Bulgarian Protestant Bible (Revised) © Copyright © 2015 by Bulgarian Bible Society. Used by permission.