Psalm 22 | Синодальный перевод

1 (21:1) Начальнику хора. При появлении зари. Псалом Давида.

2 (21:2) Боже мой! Боже мой! для чего Ты оставил меня? Далеки от спасения моего слова вопля моего.

3 (21:3) Боже мой! я вопию днем, – и Ты не внемлешь мне, ночью, – и нет мне успокоения.

4 (21:4) Но Ты, Святый, живешь среди славословий Израиля.

5 (21:5) На Тебя уповали отцы наши; уповали, и Ты избавлял их;

6 (21:6) к Тебе взывали они, и были спасаемы; на Тебя уповали, и не оставались в стыде.

7 (21:7) Я же червь, а не человек, поношение у людей и презрение в народе.

8 (21:8) Все, видящие меня, ругаются надо мною, говорят устами, кивая головою:

9 (21:9) "он уповал на Господа; пусть избавит его, пусть спасет, если он угоден Ему".

10 (21:10) Но Ты извел меня из чрева, вложил в меня упование у грудей матери моей.

11 (21:11) На Тебя оставлен я от утробы; от чрева матери моей Ты – Бог мой.

12 (21:12) Не удаляйся от меня, ибо скорбь близка, а помощника нет.

13 (21:13) Множество тельцов обступили меня; тучные Васанские окружили меня,

14 (21:14) раскрыли на меня пасть свою, как лев, алчущий добычи и рыкающий.

15 (21:15) Я пролился, как вода; все кости мои рассыпались; сердце мое сделалось, как воск, растаяло посреди внутренности моей.

16 (21:16) Сила моя иссохла, как черепок; язык мой прильпнул к гортани моей, и Ты свел меня к персти смертной.

17 (21:17) Ибо псы окружили меня, скопище злых обступило меня, пронзили руки мои и ноги мои.

18 (21:18) Можно было бы перечесть все кости мои; а они смотрят и делают из меня зрелище;

19 (21:19) делят ризы мои между собою и об одежде моей бросают жребий.

20 (21:20) Но Ты, Господи, не удаляйся от меня; сила моя! поспеши на помощь мне;

21 (21:21) избавь от меча душу мою и от псов одинокую мою;

22 (21:22) спаси меня от пасти льва и от рогов единорогов, услышав, [избавь] меня.

23 (21:23) Буду возвещать имя Твое братьям моим, посреди собрания восхвалять Тебя.

24 (21:24) Боящиеся Господа! восхвалите Его. Все семя Иакова! прославь Его. Да благоговеет пред Ним все семя Израиля,

25 (21:25) ибо Он не презрел и не пренебрег скорби страждущего, не скрыл от него лица Своего, но услышал его, когда сей воззвал к Нему.

26 (21:26) О Тебе хвала моя в собрании великом; воздам обеты мои пред боящимися Его.

27 (21:27) Да едят бедные и насыщаются; да восхвалят Господа ищущие Его; да живут сердца ваши во веки!

28 (21:28) Вспомнят, и обратятся к Господу все концы земли, и поклонятся пред Тобою все племена язычников,

29 (21:29) ибо Господне есть царство, и Он – Владыка над народами.

30 (21:30) Будут есть и поклоняться все тучные земли; преклонятся пред Ним все нисходящие в персть и не могущие сохранить жизни своей.

31 (21:31) Потомство [мое] будет служить Ему, и будет называться Господним вовек:

32 (21:32) придут и будут возвещать правду Его людям, которые родятся, что сотворил Господь.

1876 Russian Synodal Translation, 1956 Edition The text was supplied by "Light in East Germany". Public domain

Библия, ревизирано издание

Страдание и радост

(По слав. 21.)

1 За първия певец, по „Кошутата на зората“. Давидов псалом. Боже мой, Боже мой, защо си ме оставил? Защо стоиш далеч и не ми помагаш, нито внимаваш в думите на охкането* ми?

2 Боже мой, викам денем, но не отговаряш, и нощем, но нямам отдих.

3 Но Ти си Святият, Който си възцарен между Израилевите хваления.

4 На Теб уповаваха бащите ни, уповаваха – и Ти ги избави.

5 Към Теб извикаха и бяха избавени; на Теб уповаваха и не се посрамиха.

6 А аз съм червей, а не човек, укоряван от хората и презиран от народа.

7 Всички, които ме гледат, ме ругаят, отварят устните си, кимват с глава и казват:

8 Той упова на ГОСПОДА: нека го избави; нека го избави, понеже има благоволение към него.

9 Но Ти си, Който си ме извадил от утробата; Ти си ме научил да уповавам, когато бях на майчините си гърди,

10 на Тебе бях оставен от раждането си; от утробата на майка ми Ти си мой Бог.

11 Да не се отдалечиш от мене; защото скръбта е близо, понеже няма помощник.

12 Много телета ме обиколиха; силни васански бикове ме обкръжиха.

13 Отвориха срещу мен устата си – като лъв, който граби и реве.

14 Разлях се като вода и се разглобиха всичките ми кости; сърцето ми стана като восък, разтопява се сред вътрешностите ми.

15 Силата ми изсъхна като черепка* и езикът ми прилепна за челюстите ми; и Ти си ме свел в пръстта на смъртта.

16 Защото кучета ме обиколиха; тълпа от злодеи ме обкръжи; прободоха ръцете ми и краката ми.

17 Мога да преброя всичките си кости, хората се взират в мен и ме гледат.

18 Разделиха си дрехите ми и за облеклото ми хвърлиха жребий.

19 Но Ти, ГОСПОДИ, не се отдалечавай; Ти, сило моя, побързай да ми помогнеш.

20 Избави от меч душата ми, живота* ми – от силата на кучето.

21 Избави ме от устата на лъва и от роговете на дивите волове. Ти си ме послушал!

22 Ще възвестявам името Ти на братята си; сред събранието ще Те хваля.

23 Вие, които се боите от ГОСПОДА, хвалете Го; цяло Яковово потомство, славете Го; и бойте се от Него, всички вие от Израилевото потомство.

24 Защото не е презрял и не се е отвръщал от скръбта на оскърбения, нито е скрил лицето Си от него; а послуша, когато той извика към Него.

25 От Теб е, че принасям хваление в голямото събрание; ще изпълня оброците си пред онези, които се боят от Него.

26 Смирените ще ядат и ще се наситят; ще хвалят ГОСПОДА онези, които Го търсят; сърцето ви нека живее вечно.

27 Ще си спомнят и ще се обърнат към ГОСПОДА всички земни краища и ще се поклонят пред Тебе всички племена на народите;

28 защото царството е на ГОСПОДА и Той владее над народите.

29 Ще ядат и ще се поклонят всичките богати на земята; пред Него ще се преклонят всички, които слизат в пръстта; и онзи, който не може да запази живота си,

30 неговото потомство ще Му слугува; ще се приказва за Господа на бъдещото поколение.

31 Ще дойдат и ще известят правдата Му на хората, които ще се родят, като кажат, че Той е сторил това.

Bulgarian Protestant Bible (Revised) © Copyright © 2015 by Bulgarian Bible Society. Used by permission.