Psalm 102 | Синодальный перевод

1 (101:1) Молитва страждущего, когда он унывает и изливает пред Господом печаль свою.

2 (101:2) Господи! услышь молитву мою, и вопль мой да придет к Тебе.

3 (101:3) Не скрывай лица Твоего от меня; в день скорби моей приклони ко мне ухо Твое; в день, [когда воззову к Тебе], скоро услышь меня;

4 (101:4) ибо исчезли, как дым, дни мои, и кости мои обожжены, как головня;

5 (101:5) сердце мое поражено, и иссохло, как трава, так что я забываю есть хлеб мой;

6 (101:6) от голоса стенания моего кости мои прильпнули к плоти моей.

7 (101:7) Я уподобился пеликану в пустыне; я стал как филин на развалинах;

8 (101:8) не сплю и сижу, как одинокая птица на кровле.

9 (101:9) Всякий день поносят меня враги мои, и злобствующие на меня клянут мною.

10 (101:10) Я ем пепел, как хлеб, и питье мое растворяю слезами,

11 (101:11) от гнева Твоего и негодования Твоего, ибо Ты вознес меня и низверг меня.

12 (101:12) Дни мои – как уклоняющаяся тень, и я иссох, как трава.

13 (101:13) Ты же, Господи, вовек пребываешь, и память о Тебе в род и род.

14 (101:14) Ты восстанешь, умилосердишься над Сионом, ибо время помиловать его, – ибо пришло время;

15 (101:15) ибо рабы Твои возлюбили и камни его, и о прахе его жалеют.

16 (101:16) И убоятся народы имени Господня, и все цари земные – славы Твоей.

17 (101:17) Ибо созиждет Господь Сион и явится во славе Своей;

18 (101:18) призрит на молитву беспомощных и не презрит моления их.

19 (101:19) Напишется о сем для рода последующего, и поколение грядущее восхвалит Господа,

20 (101:20) ибо Он приникнул со святой высоты Своей, с небес призрел Господь на землю,

21 (101:21) чтобы услышать стон узников, разрешить сынов смерти,

22 (101:22) дабы возвещали на Сионе имя Господне и хвалу Его – в Иерусалиме,

23 (101:23) когда соберутся народы вместе и царства для служения Господу.

24 (101:24) Изнурил Он на пути силы мои, сократил дни мои.

25 (101:25) Я сказал: Боже мой! не восхити меня в половине дней моих. Твои лета в роды родов.

26 (101:26) В начале Ты, основал землю, и небеса – дело Твоих рук;

27 (101:27) они погибнут, а Ты пребудешь; и все они, как риза, обветшают, и, как одежду, Ты переменишь их, и изменятся;

28 (101:28) но Ты – тот же, и лета Твои не кончатся.

29 (101:29) Сыны рабов Твоих будут жить, и семя их утвердится пред лицем Твоим.

1876 Russian Synodal Translation, 1956 Edition The text was supplied by "Light in East Germany". Public domain

Библия, ревизирано издание

Молитва на страдащия

(По слав. 101.)

1 Молитва на скърбящия, когато тъжи и излива жалбата си пред ГОСПОДА. ГОСПОДИ, послушай молитвата ми и викът ми нека стигне до Тебе.

2 Не скривай лицето Си от мене; в деня на утеснението ми наведи ухото Си към мене; в деня, когато Те призова, послушай ме незабавно.

3 Защото дните ми изчезват като дим и костите ми изгарят като в пещ.

4 Поразено е сърцето ми и изсъхнало като трева, защото забравям да ям хляба си.

5 Поради гласа на охкането ми костите ми се прилепват за кожата ми.

6 Приличам на пеликан в пустиня, станал съм като бухал в развалини.

7 Лишен от сън, станал съм като врабче, усамотено на покрива на къщата.

8 Всеки ден ме укоряват неприятелите ми; онези, които се ожесточават против мене, проклинат с името ми.

9 Защото ядох пепел като хляб и смесих питието си със сълзи

10 поради негодуването Ти и гнева Ти; защото, като си ме вдигнал, си ме отхвърлил.

11 Дните ми са като удължена сянка в късен следобед и аз изсъхвам като трева.

12 Но Ти, ГОСПОДИ, довека седиш Цар и споменът Ти е от род в род.

13 Ти ще станеш и ще се смилиш над Сион; защото е време да му покажеш милост. Да! Определеното време дойде.

14 Защото слугите Ти копнеят за камъните му и милеят за пръстта му.

15 И така, народите ще се боят от името ГОСПОДНЕ и всички земни царе – от славата Ти.

16 Защото ГОСПОД е съградил Сион, Той се е явил в славата Си,

17 Той е погледнал благосклонно към молитвата на лишените и не е презрял молбата им.

18 Това ще се напише за бъдещото поколение; и народ, който ще бъде създаден, ще хвали ГОСПОДА.

19 Защото Той надникна от Своята свята висота, от небето ГОСПОД погледна към земята,

20 за да чуе въздишките на затворените, да освободи осъдените на смърт*;

21 за да възвестят името на ГОСПОДА в Сион и хвалата Му – в Йерусалим,

22 когато се съберат заедно племената и царствата, за да слугуват на ГОСПОДА.

23 Той намали силата ми сред пътя; съкрати дните ми.

24 Аз казах: Да не ме грабнеш, Боже мой, в половината на дните ми; Твоите години са от родове в родове.

25 Отдавна Ти, ГОСПОДИ, си основал земята и дело на Твоите ръце са небесата.

26 Те ще изчезнат, а Ти ще пребъдваш. Да! Те всички ще овехтеят като дреха; като облекло ще ги смениш и ще бъдат изменени.

27 Но Ти си същият и Твоите години няма да се свършат.

28 Синовете на слугите Ти ще се установят и потомството им ще се утвърди пред Тебе.

Bulgarian Protestant Bible (Revised) © Copyright © 2015 by Bulgarian Bible Society. Used by permission.