Sprüche 5 | Синодальный перевод Библия, ревизирано издание

Sprüche 5 | Синодальный перевод
1 Сын мой! внимай мудрости моей, и приклони ухо твое к разуму моему, 2 чтобы соблюсти рассудительность, и чтобы уста твои сохранили знание. 3 ибо мед источают уста чужой жены, и мягче елея речь ее; 4 но последствия от нее горьки, как полынь, остры, как меч обоюдоострый; 5 ноги ее нисходят к смерти, стопы ее достигают преисподней. 6 Если бы ты захотел постигнуть стезю жизни ее, то пути ее непостоянны, и ты не узнаешь их. 7 Итак, дети, слушайте меня и не отступайте от слов уст моих. 8 Держи дальше от нее путь твой и не подходи близко к дверям дома ее, 9 чтобы здоровья твоего не отдать другим и лет твоих мучителю; 10 чтобы не насыщались силою твоею чужие, и труды твои не были для чужого дома. 11 И ты будешь стонать после, когда плоть твоя и тело твое будут истощены, – 12 и скажешь: "зачем я ненавидел наставление, и сердце мое пренебрегало обличением, 13 и я не слушал голоса учителей моих, не приклонял уха моего к наставникам моим: 14 едва не впал я во всякое зло среди собрания и общества!" 15 Пей воду из твоего водоема и текущую из твоего колодезя. 16 Пусть [не] разливаются источники твои по улице, потоки вод – по площадям; 17 пусть они будут принадлежать тебе одному, а не чужим с тобою. 18 Источник твой да будет благословен; и утешайся женою юности твоей, 19 любезною ланью и прекрасною серною: груди ее да упоявают тебя во всякое время, любовью ее услаждайся постоянно. 20 И для чего тебе, сын мой, увлекаться постороннею и обнимать груди чужой? 21 Ибо пред очами Господа пути человека, и Он измеряет все стези его. 22 Беззаконного уловляют собственные беззакония его, и в узах греха своего он содержится: 23 он умирает без наставления, и от множества безумия своего теряется.

1876 Russian Synodal Translation, 1956 Edition The text was supplied by "Light in East Germany". Public domain

Библия, ревизирано издание

Предпазване от съблазън

1 Сине мой, внимавай в мъдростта ми. Приклони ухото си към разума ми, 2 за да опазиш разсъдливост и устните ти да пазят знание. 3 Защото от устните на чуждата жена капе мед и устата и са по-меки от дървено масло; 4 но краят и е горчив като пелин, остър като изострен от двете страни меч. 5 Краката и слизат към смърт, стъпките и стигат до ада, 6 така че тя никога не намира пътя на живота; нейните пътеки са непостоянни и тя не знае накъде водят. 7 И така, синове, слушайте мен и не отстъпвайте от думите ми. 8 Отдалечи пътя си от нея и не се приближавай до вратата на къщата и, 9 да не би да дадеш жизнеността си на други и годините си – на безмилостните; 10 да не би да се наситят чужди от имота ти и трудът ти да отиде в чужд дом, 11 а ти да охкаш в сетните си дни, когато плътта ти и тялото ти се изтощят, 12 и да казваш: Как можах да пренебрегна поуката и сърцето ми да презре изобличението, 13 и аз да не послушам гласа на учителите си, нито да приклоня ухото си към наставниците си! 14 Малко остана да изпадна във всяко зло сред събранието и множеството. 15 Пий вода от своя водоем и онази, която извира от твоя кладенец. 16 Вън ли да се изливат изворите ти и водните ти потоци – по улиците? 17 Нека бъдат само на теб, а не и на чужди заедно с тебе. 18 Да бъде благословен твоят извор. И се весели с жената на младостта си. 19 Тя да ти бъде като любима кошута и мила сърна: нейните гърди да те задоволяват по всяко време; и се възхищавай винаги на нейната любов. 20 Понеже, сине мой, защо ти е да се възхищаваш от чужда жена и да прегръщаш обятията на чуждата? 21 Защото пътищата на човека са пред очите на ГОСПОДА и Той внимателно измерва всичките му пътеки. 22 Нечестивият ще бъде хванат от собствените си беззакония и с въжетата на своя грях ще бъде държан. 23 Той ще умре от своето нежелание да се поучи; и от голямото си безумие ще се заблуди.