Sprüche 27 | Синодальный перевод

1 Не хвались завтрашним днем, потому что не знаешь, что родит тот день. 2 Пусть хвалит тебя другой, а не уста твои, – чужой, а не язык твой. 3 Тяжел камень, весок и песок; но гнев глупца тяжелее их обоих. 4 Жесток гнев, неукротима ярость; но кто устоит против ревности? 5 Лучше открытое обличение, нежели скрытая любовь. 6 Искренни укоризны от любящего, и лживы поцелуи ненавидящего. 7 Сытая душа попирает и сот, а голодной душе все горькое сладко. 8 Как птица, покинувшая гнездо свое, так человек, покинувший место свое. 9 Масть и курение радуют сердце; так сладок [всякому] друг сердечным советом своим. 10 Не покидай друга твоего и друга отца твоего, и в дом брата твоего не ходи в день несчастья твоего: лучше сосед вблизи, нежели брат вдали. 11 Будь мудр, сын мой, и радуй сердце мое; и я буду иметь, что отвечать злословящему меня. 12 Благоразумный видит беду и укрывается; а неопытные идут вперед [и] наказываются. 13 Возьми у него платье его, потому что он поручился за чужого, и за стороннего возьми от него залог. 14 Кто громко хвалит друга своего с раннего утра, того сочтут за злословящего. 15 Непрестанная капель в дождливый день и сварливая жена – равны: 16 кто хочет скрыть ее, тот хочет скрыть ветер и масть в правой руке своей, дающую знать о себе. 17 Железо железо острит, и человек изощряет взгляд друга своего. 18 Кто стережет смоковницу, тот будет есть плоды ее; и кто бережет господина своего, тот будет в чести. 19 Как в воде лицо – к лицу, так сердце человека – к человеку. 20 Преисподняя и Аваддон – ненасытимы; так ненасытимы и глаза человеческие. 21 Что плавильня – для серебра, горнило – для золота, то для человека уста, которые хвалят его. 22 Толки глупого в ступе пестом вместе с зерном, не отделится от него глупость его. 23 Хорошо наблюдай за скотом твоим, имей попечение о стадах; 24 потому что богатство не навек, да и власть разве из рода в род? 25 Прозябает трава, и является зелень, и собирают горные травы. 26 Овцы – на одежду тебе, и козлы – на покупку поля. 27 И довольно козьего молока в пищу тебе, в пищу домашним твоим и на продовольствие служанкам твоим.

Библия, ревизирано издание

Мъдростта и човешките недостатъци

1 Не се хвали с утрешния ден, защото не знаеш какво ще роди денят. 2 Нека те хвали друг, а не твоите уста, чужд, а не твоите устни. 3 Камъкът е тежък и пясъкът много тежи; но досадата на безумния е по-тежка и от двете. 4 Яростта е жестока и гневът е като наводнение, но кой може да устои пред завистта? 5 Явното изобличение е по-добро от онази любов, която не се проявява. 6 Удари от приятел са искрени, а целувки от неприятел – изобилни. 7 Наситената душа се отвръща и от медена пита, а на гладната душа всичко горчиво е сладко. 8 Както птица, която е напуснала гнездото си, така е човек, който е напуснал мястото си. 9 Както благоуханните масла и каденията веселят сърцето, така – и сладостта на сърдечния съвет на приятел. 10 Не изоставяй своя приятел, нито приятеля на баща си. И не влизай в къщата на брат си в деня на нещастието си. По-добре близък съсед, отколкото далечен брат. 11 Сине мой, бъди мъдър и радвай сърцето ми, за да имам какво да отговарям на онзи, който ме укорява. 12 Благоразумният предвижда злото и се укрива, а неразумните вървят напред – и страдат. 13 Вземи дрехата на този, който поръчителства за чужд. Да! Вземи залог от онзи, който поръчителства за чужда жена. 14 Който става рано и благославя ближния си с висок глас, ще се сметне, като че го кълне. 15 Непрестанно капене в дъждовен ден и свадлива жена са еднакви; 16 който може да я обуздае, би обуздал вятъра и би скрил благоуханно масло с десницата си.

Неудовлетвореността на човека

17 Желязо остри желязо; така и човек наостря лицето си срещу приятеля си. 18 Който пази смокинята, ще яде плода и, и който се грижи за господаря си, ще бъде почитан. 19 Както водата отразява лице срещу лице, така сърцето – човек срещу човека. 20 Адът и смъртта не се насищат; така и човешките очи не се насищат. 21 Горнилото е за пречистване среброто и пещта – за златото. А човек се изпитва чрез онова, с което се хвали. 22 Дори и с черясло да сгрухаш безумния в кутел между грухано жито, пак безумието му няма да се отдели от него. 23 Внимавай да познаваш състоянието на стадата си и се грижи за добитъка си; 24 защото богатството не е вечно и короната не трае от род в род. 25 Сеното се прибира, зеленината се явява и планинските билки се събират. 26 Агнетата ти служат за облекло и козлите – за*купуване на нива. 27 Ще има достатъчно козе мляко за храна на тебе, на дома ти и за живеене на слугините ти.

Sprüche 27 | Синодальный перевод Библия, ревизирано издание

Мъдростта и човешките недостатъци

Неудовлетвореността на човека