Sprüche 18 | Синодальный перевод

1 Прихоти ищет своенравный, восстает против всего умного. 2 Глупый не любит знания, а только бы выказать свой ум. 3 С приходом нечестивого приходит и презрение, а с бесславием – поношение. 4 Слова уст человеческих – глубокие воды; источник мудрости – струящийся поток. 5 Нехорошо быть лицеприятным к нечестивому, чтобы ниспровергнуть праведного на суде. 6 Уста глупого идут в ссору, и слова его вызывают побои. 7 Язык глупого – гибель для него, и уста его – сеть для души его. 8 [Ленивого низлагает страх, а души женоподобные будут голодать.] 9 Слова наушника – как лакомства, и они входят во внутренность чрева. 10 Нерадивый в работе своей – брат расточителю. 11 Имя Господа – крепкая башня: убегает в нее праведник – и безопасен. 12 Имение богатого – крепкий город его, и как высокая ограда в его воображении. 13 Перед падением возносится сердце человека, а смирение предшествует славе. 14 Кто дает ответ не выслушав, тот глуп, и стыд ему. 15 Дух человека переносит его немощи; а пораженный дух – кто может подкрепить его? 16 Сердце разумного приобретает знание, и ухо мудрых ищет знания. 17 Подарок у человека дает ему простор и до вельмож доведет его. 18 Первый в тяжбе своей прав, но приходит соперник его и исследывает его. 19 Жребий прекращает споры и решает между сильными. 20 Озлобившийся брат [неприступнее] крепкого города, и ссоры подобны запорам замка. 21 От плода уст человека наполняется чрево его; произведением уст своих он насыщается. 22 Смерть и жизнь – во власти языка, и любящие его вкусят от плодов его. 23 Кто нашел [добрую] жену, тот нашел благо и получил благодать от Господа. 24 С мольбою говорит нищий, а богатый отвечает грубо. 25 Кто хочет иметь друзей, тот и сам должен быть дружелюбным; и бывает друг, более привязанный, нежели брат.

Библия, ревизирано издание

Славата на мъдрия и позорът на глупеца

1 Който се отлъчва от другите, търси само своето желание и се противи на всеки здрав разум. 2 Безумният не се наслаждава от благоразумието, а само от изявяване на сърцето си. 3 С идването на нечестивия идва и презрение и с подлостта идва и позор. 4 Думите от устата на човека са като дълбоки води и изворът на мъдростта е като поток. 5 Не е добре да се приема нечестивият или да се изкривява съдът на праведния. 6 Устните на безумния причиняват препирни и устата му предизвикват плесници. 7 Устата на безумния са погибел за него и устните му са примка за душата му. 8 Думите на клюкаря са като сладки залъци и слизат вътре в корема. 9 Немарливият в работата си е брат на разсипника. 10 Името ГОСПОДНЕ е яка кула; праведният прибягва в нея и е поставен на високо. 11 Имотът на богатия е укрепен град за него и той е висока стена във въображението му. 12 Преди загиването сърцето на човека се превъзнася и преди прославянето то се смирява. 13 Да отговаря някой преди да чуе, е безумие и позор за него. 14 Духът на човека ще го подпира в немощта му; кой може да повдига унилия дух? 15 Сърцето на благоразумния придобива разум и ухото на мъдрите търси знание. 16 Подаръкът, който дава човек, отваря място за него и го привежда пред големците. 17 Който пръв защитава делото си, изглежда да е прав, но съседът му идва и го изпитва. 18 Жребият прекратява разприте и решава между силните. 19 Брат онеправдан е по-недостъпен от укрепен град и разногласията им са като лостове на крепост. 20 От плодовете на устата на човека ще се насити коремът му; от произведението на устните си човек ще се насити. 21 Смърт и живот има в силата на езика и онези, които го обичат, ще ядат плодовете му. 22 Който е намерил съпруга, намерил е добро и е получил благоволение от ГОСПОДА. 23 Сиромахът говори с молби, а богатият отговаря грубо. 24 Човек, който има много приятели, намира в това погубването си; но има приятел, който се държи по-близко и от брат.

Sprüche 18 | Синодальный перевод Библия, ревизирано издание

Славата на мъдрия и позорът на глупеца