Sprüche 16 | Синодальный перевод

1 Человеку [принадлежат] предположения сердца, но от Господа ответ языка. 2 Все пути человека чисты в его глазах, но Господь взвешивает души. 3 Предай Господу дела твои, и предприятия твои совершатся. 4 Все сделал Господь ради Себя; и даже нечестивого [блюдет] на день бедствия. 5 Мерзость пред Господом всякий надменный сердцем; можно поручиться, что он не останется ненаказанным. 6 Милосердием и правдою очищается грех, и страх Господень отводит от зла. 7 Когда Господу угодны пути человека, Он и врагов его примиряет с ним. 8 Лучше немногое с правдою, нежели множество прибытков с неправдою. 9 Сердце человека обдумывает свой путь, но Господь управляет шествием его. 10 В устах царя – слово вдохновенное; уста его не должны погрешать на суде. 11 Верные весы и весовые чаши – от Господа; от Него же все гири в суме. 12 Мерзость для царей – дело беззаконное, потому что правдою утверждается престол. 13 Приятны царю уста правдивые, и говорящего истину он любит. 14 Царский гнев – вестник смерти; но мудрый человек умилостивит его. 15 В светлом взоре царя – жизнь, и благоволение его – как облако с поздним дождем. 16 Приобретение мудрости гораздо лучше золота, и приобретение разума предпочтительнее отборного серебра. 17 Путь праведных – уклонение от зла: тот бережет душу свою, кто хранит путь свой. 18 Погибели предшествует гордость, и падению – надменность. 19 Лучше смиряться духом с кроткими, нежели разделять добычу с гордыми. 20 Кто ведет дело разумно, тот найдет благо, и кто надеется на Господа, тот блажен. 21 Мудрый сердцем прозовется благоразумным, и сладкая речь прибавит к учению. 22 Разум для имеющих его – источник жизни, а ученость глупых – глупость. 23 Сердце мудрого делает язык его мудрым и умножает знание в устах его. 24 Приятная речь – сотовый мед, сладка для души и целебна для костей. 25 Есть пути, которые кажутся человеку прямыми, но конец их путь к смерти. 26 Трудящийся трудится для себя, потому что понуждает его [к] [тому] рот его. 27 Человек лукавый замышляет зло, и на устах его как бы огонь палящий. 28 Человек коварный сеет раздор, и наушник разлучает друзей. 29 Человек неблагонамеренный развращает ближнего своего и ведет его на путь недобрый; 30 прищуривает глаза свои, чтобы придумать коварство; закусывая себе губы, совершает злодейство. 31 Венец славы – седина, которая находится на пути правды. 32 Долготерпеливый лучше храброго, и владеющий собою [лучше] завоевателя города. 33 В полу бросается жребий, но все решение его – от Господа.

Библия, ревизирано издание

Господ и пътищата на човека

1 Плановете на сърцето принадлежат на човека, но отговорът на езика е от ГОСПОДА. 2 Всички пътища на човека са чисти в собствените му очи, но ГОСПОД претегля духовете. 3 Възлагай делата си на ГОСПОДА и ще се утвърдят твоите намерения. 4 ГОСПОД е направил всяко нещо за Себе Си, дори и нечестивия – за деня на злото. 5 Мерзост е за ГОСПОДА всеки, който е с горделиво сърце, даже ръка с ръка да се съедини, той пак няма да остане ненаказан. 6 С милост и вярност се отплаща за беззаконието и чрез страх от ГОСПОДА хората се отклоняват от злото. 7 Когато пътищата на човека са угодни на ГОСПОДА, Той примирява с него и неприятелите му. 8 По-добре малко с правда, отколкото големи доходи с неправда. 9 Сърцето на човека начертава пътя му, но ГОСПОД оправя стъпките му. 10 Присъдата в устните на царя е боговдъхновена; устата му няма да сгрешат в съда. 11 Вярната теглилка и везни са от ГОСПОДА, всички грамове в торбата са Негово дело. 12 Да се върши беззаконие е мерзост за царете, защото престолът се утвърждава с правда. 13 Праведните устни са благоприятни на царете и те обичат онзи, който говори право. 14 Яростта на царя е вестител на смърт, но мъдрият човек я укротява. 15 В светлината от лицето на царя има живот и неговото благоволение е като облак с пролетен дъжд. 16 Колко по-желателно е придобиването на мъдрост, отколкото на злато! И придобиването на разум е за предпочитане, отколкото на сребро. 17 Да се отклоняват от зло е път на праведните; който пази пътя си, опазва душата си. 18 Гордостта предшества погибелта, а високомерието – падането. 19 По-добре някой да е със смирен дух между кротките, отколкото да дели плячка с горделивите. 20 Който внимава в словото, ще намери добро. И който уповава на ГОСПОДА, е блажен. 21 Който е с мъдро сърце, ще се нарече благоразумен; и сладостта на устните умножава знание. 22 Разумът е извор на живот за притежателя му, а глупостта на безумните е наказанието им. 23 Сърцето на мъдрия вразумява устата му и прибавя знание в устните му. 24 Благите думи са медена пита, сладост на душата и здраве на костите. 25 Има път, който се вижда прав на човека, но краят му е пътища към смърт. 26 Охотата на работника работи за него, защото устата му го принуждават. 27 Лошият човек копае зло и в устните му има сякаш пламнал огън. 28 Опак човек сее раздори и клюкарят разделя най-близки приятели. 29 Насилникът мами ближния си и го води в погрешен път; 30 затваря очите си, за да измисля извратени неща, и прехапва устните си, за да постигне зло. 31 Белите коси са венец на слава, когато се намират по пътя на правдата. 32 Който не се гневи бързо, е по-добър от храбрия, и който владее духа си – от завоевател на град. 33 Жребият се хвърля в скута, но решението чрез него е от ГОСПОДА.

Sprüche 16 | Синодальный перевод Библия, ревизирано издание

Господ и пътищата на човека