Sprüche 1 | Синодальный перевод

Книга Притчей Соломоновых

1 Притчи Соломона, сына Давидова, царя Израильского,

2 чтобы познать мудрость и наставление, понять изречения разума;

3 усвоить правила благоразумия, правосудия, суда и правоты;

4 простым дать смышленость, юноше – знание и рассудительность;

5 послушает мудрый – и умножит познания, и разумный найдет мудрые советы;

6 чтобы разуметь притчу и замысловатую речь, слова мудрецов и загадки их.

7 Начало мудрости – страх Господень; глупцы только презирают мудрость и наставление.

8 Слушай, сын мой, наставление отца твоего и не отвергай завета матери твоей,

9 потому что это – прекрасный венок для головы твоей и украшение для шеи твоей.

10 Сын мой! если будут склонять тебя грешники, не соглашайся;

11 если будут говорить: "иди с нами, сделаем засаду для убийства, подстережем непорочного без вины,

12 живых проглотим их, как преисподняя, и – целых, как нисходящих в могилу;

13 наберем всякого драгоценного имущества, наполним домы наши добычею;

14 жребий твой ты будешь бросать вместе с нами, склад один будет у всех нас", –

15 сын мой! не ходи в путь с ними, удержи ногу твою от стези их,

16 потому что ноги их бегут ко злу и спешат на пролитие крови.

17 В глазах всех птиц напрасно расставляется сеть,

18 а делают засаду для их крови и подстерегают их души.

19 Таковы пути всякого, кто алчет чужого добра: оно отнимает жизнь у завладевшего им.

20 Премудрость возглашает на улице, на площадях возвышает голос свой,

21 в главных местах собраний проповедует, при входах в городские ворота говорит речь свою:

22 "доколе, невежды, будете любить невежество? [доколе] буйные будут услаждаться буйством? доколе глупцы будут ненавидеть знание?

23 Обратитесь к моему обличению: вот, я изолью на вас дух мой, возвещу вам слова мои.

24 Я звала, и вы не послушались; простирала руку мою, и не было внимающего;

25 и вы отвергли все мои советы, и обличений моих не приняли.

26 За то и я посмеюсь вашей погибели; порадуюсь, когда придет на вас ужас;

27 когда придет на вас ужас, как буря, и беда, как вихрь, принесется на вас; когда постигнет вас скорбь и теснота.

28 Тогда будут звать меня, и я не услышу; с утра будут искать меня, и не найдут меня.

29 За то, что они возненавидели знание и не избрали [для себя] страха Господня,

30 не приняли совета моего, презрели все обличения мои;

31 за то и будут они вкушать от плодов путей своих и насыщаться от помыслов их.

32 Потому что упорство невежд убьет их, и беспечность глупцов погубит их,

33 а слушающий меня будет жить безопасно и спокойно, не страшась зла".

1876 Russian Synodal Translation, 1956 Edition The text was supplied by "Light in East Germany". Public domain

Библия, ревизирано издание

Притчите – мъдрост и поука

1 Притчи на Давидовия син Соломон, Израилев цар,

2 записани, за да познае някой мъдрост и поука, за да разбере благоразумни думи,

3 за да приеме поука за мъдро постъпване в правда, правосъдие и справедливост,

4 за да се даде остроумие на простите, знание и разсъждение на младежа,

5 за да слуша мъдрият и да стане по-мъдър, и за да достигне разумният здрави съвети,

6 за да се разбират притча и иносказание, изреченията на мъдрите и гатанките им.

7 Страхът от ГОСПОДА е начало на* мъдростта; но безумните презират мъдростта и поуката.

Съвет към младите хора

8 Сине мой, слушай поуката на баща си и не отхвърляй наставлението* на майка си,

9 защото те ще бъдат благодатен венец за главата ти и огърлица около шията ти.

10 Сине мой, ако грешните те прилъгват, не се съгласявай!

11 Ако кажат: Ела с нас, нека поставим засада за кръвопролитие, нека причакаме без причина невинния,

12 както адът нека ги погълнем живи, даже съвършените, като онези, които слизат в рова,

13 ще намерим всякакъв скъпоценен имот, ще напълним къщите си с плячка,

14 ще хвърлиш жребия си като един от нас, една кесия ще имаме всички, –

15 сине мой, не ходи на път с тях, въздържай крака си от пътеката им,

16 защото техните крака тичат към злото и бързат да проливат кръв.

17 Защото напразно се разтяга мрежа пред очите на каквато и да било птица.

18 И тези поставят засада против своята си кръв, причакват собствения си живот.

19 Такива са пътищата на всеки сребролюбец: сребролюбието отнема живота на завладените от него.

Призивът на мъдростта

20 Превъзходната мъдрост прогласява по улиците, издига гласа си по площадите,

21 вика по главните места на пазарите, при входовете на портите, възвестява из града думите си:

22 Глупави, докога ще обичате глупостта? Присмивателите докога ще се наслаждават на насмешките си и безумните ще мразят знанието?

23 Обърнете се при изобличението ми. Ето, аз ще излея духа си на вас, ще ви направя да разберете словата ми.

24 Понеже аз виках, а вие отказахте да слушате, понеже протягах ръката си, а никой не внимаваше,

25 но отхвърлихте съвета ми и не приехте изобличението ми –

26 то и аз ще се смея на вашето бедствие, ще се присмея, когато ви нападне страхът,

27 когато ви нападне страхът – като опустошителна буря, и бедствието ви се устреми като вихрушка, когато скръб и мъка ви нападнат,

28 тогава те ще призоват, но аз няма да отговоря, ревностно ще ме търсят, но няма да ме намерят.

29 Понеже намразиха знанието и не разбраха страха от ГОСПОДА,

30 не приеха съвета ми и презряха цялото ми изобличение,

31 затова ще ядат от плодовете на своя си път и ще се наситят от своите си измислици.

32 Защото глупавите ще бъдат умъртвени от собственото си отстъпване и безумните ще бъдат погубени от своето си безгрижие.

33 А всеки, който ме слуша, ще живее в безопасност и ще бъде спокоен, без да се бои от зло.

Bulgarian Protestant Bible (Revised) © Copyright © 2015 by Bulgarian Bible Society. Used by permission.