Markus 12 | Синодальный перевод Библия, ревизирано издание

Markus 12 | Синодальный перевод
1 И начал говорить им притчами: некоторый человек насадил виноградник и обнес оградою, и выкопал точило, и построил башню, и, отдав его виноградарям, отлучился. 2 И послал в свое время к виноградарям слугу – принять от виноградарей плодов из виноградника. 3 Они же, схватив его, били, и отослали ни с чем. 4 Опять послал к ним другого слугу; и тому камнями разбили голову и отпустили его с бесчестьем. 5 И опять иного послал: и того убили; и многих других то били, то убивали. 6 Имея же еще одного сына, любезного ему, напоследок послал и его к ним, говоря: постыдятся сына моего. 7 Но виноградари сказали друг другу: это наследник; пойдем, убьем его, и наследство будет наше. 8 И, схватив его, убили и выбросили вон из виноградника. 9 Что же сделает хозяин виноградника? – Придет и предаст смерти виноградарей, и отдаст виноградник другим. 10 Неужели вы не читали сего в Писании: камень, который отвергли строители, тот самый сделался главою угла; 11 это от Господа, и есть дивно в очах наших. 12 И старались схватить Его, но побоялись народа, ибо поняли, что о них сказал притчу; и, оставив Его, отошли. 13 И посылают к Нему некоторых из фарисеев и иродиан, чтобы уловить Его в слове. 14 Они же, придя, говорят Ему: Учитель! мы знаем, что Ты справедлив и не заботишься об угождении кому–либо, ибо не смотришь ни на какое лице, но истинно пути Божию учишь. Позволительно ли давать подать кесарю или нет? давать ли нам или не давать? 15 Но Он, зная их лицемерие, сказал им: что искушаете Меня? принесите Мне динарий, чтобы Мне видеть его. 16 Они принесли. Тогда говорит им: чье это изображение и надпись? Они сказали Ему: кесаревы. 17 Иисус сказал им в ответ: отдавайте кесарево кесарю, а Божие Богу. И дивились Ему. 18 Потом пришли к Нему саддукеи, которые говорят, что нет воскресения, и спросили Его, говоря: 19 Учитель! Моисей написал нам: если у кого умрет брат и оставит жену, а детей не оставит, то брат его пусть возьмет жену его и восстановит семя брату своему. 20 Было семь братьев: первый взял жену и, умирая, не оставил детей. 21 Взял ее второй и умер, и он не оставил детей; также и третий. 22 Брали ее [за себя] семеро и не оставили детей. После всех умерла и жена. 23 Итак, в воскресении, когда воскреснут, которого из них будет она женою? Ибо семеро имели ее женою? 24 Иисус сказал им в ответ: этим ли приводитесь вы в заблуждение, не зная Писаний, ни силы Божией? 25 Ибо, когда из мертвых воскреснут, [тогда] не будут ни жениться, ни замуж выходить, но будут, как Ангелы на небесах. 26 А о мертвых, что они воскреснут, разве не читали вы в книге Моисея, как Бог при купине сказал ему: Я Бог Авраама, и Бог Исаака, и Бог Иакова? 27 [Бог] не есть Бог мертвых, но Бог живых. Итак, вы весьма заблуждаетесь. 28 Один из книжников, слыша их прения и видя, что [Иисус] хорошо им отвечал, подошел и спросил Его: какая первая из всех заповедей? 29 Иисус отвечал ему: первая из всех заповедей: слушай, Израиль! Господь Бог наш есть Господь единый; 30 и возлюби Господа Бога твоего всем сердцем твоим, и всею душею твоею, и всем разумением твоим, и всею крепостию твоею, – вот первая заповедь! 31 Вторая подобная ей: возлюби ближнего твоего, как самого себя. Иной большей сих заповеди нет. 32 Книжник сказал Ему: хорошо, Учитель! истину сказал Ты, что один есть Бог и нет иного, кроме Его; 33 и любить Его всем сердцем и всем умом, и всею душею, и всею крепостью, и любить ближнего, как самого себя, есть больше всех всесожжений и жертв. 34 Иисус, видя, что он разумно отвечал, сказал ему: недалеко ты от Царствия Божия. После того никто уже не смел спрашивать Его. 35 Продолжая учить в храме, Иисус говорил: как говорят книжники, что Христос есть Сын Давидов? 36 Ибо сам Давид сказал Духом Святым: сказал Господь Господу моему: седи одесную Меня, доколе положу врагов Твоих в подножие ног Твоих. 37 Итак, сам Давид называет Его Господом: как же Он Сын ему? И множество народа слушало Его с услаждением. 38 И говорил им в учении Своем: остерегайтесь книжников, любящих ходить в длинных одеждах и [принимать] приветствия в народных собраниях, 39 сидеть впереди в синагогах и возлежать на первом [месте] на пиршествах, – 40 сии, поядающие домы вдов и напоказ долго молящиеся, примут тягчайшее осуждение. 41 И сел Иисус против сокровищницы и смотрел, как народ кладет деньги в сокровищницу. Многие богатые клали много. 42 Придя же, одна бедная вдова положила две лепты, что составляет кодрант. 43 Подозвав учеников Своих, [Иисус] сказал им: истинно говорю вам, что эта бедная вдова положила больше всех, клавших в сокровищницу, 44 ибо все клали от избытка своего, а она от скудости своей положила все, что имела, все пропитание свое.

1876 Russian Synodal Translation, 1956 Edition The text was supplied by "Light in East Germany". Public domain

Библия, ревизирано издание

Притча за злите земеделци

1 И започна да им говори с притчи: Един човек насади лозе, огради го с плет, изкопа лин и съгради кула, и го даде под наем на земеделците, и отиде в чужбина. 2 И във времето на гроздобера изпрати един слуга до земеделците да прибере от земеделците от плода на лозето. 3 А те го хванаха, биха го и го отпратиха с празни ръце. 4 Пак изпрати до тях друг слуга; а те му счупиха главата и безсрамно го оскърбиха. 5 Изпрати и друг, когото убиха; и мнозина други, от които едни биха, а други убиха. 6 Той имаше още и един възлюбен син; него изпрати последен до тях, като си казваше: Ще почетат сина ми. 7 А тези земеделци казаха помежду си: Този е наследникът; елате да го убием и наследството ще бъде наше. 8 И го хванаха и го убиха, и го хвърлиха вън от лозето. 9 И така, какво ще направи стопанинът на лозето? Ще дойде и ще погуби тези земеделци, а лозето ще даде на други. 10 Не сте ли прочели това Писание: „Камъкът, който отхвърлиха зидарите, Той стана глава на ъгъла. 11 От Господа е това. И чудно е в нашите очи“? 12 И първенците искаха да Го хванат (но се убояха от народа), понеже разбраха, че за тях каза тази притча. И Го оставиха и си отидоха.

За плащането на данъка на императора

13 Тогава пратиха при Него някои от фарисеите и иродианите, за да Го впримчат в говоренето Му. 14 И те, като дойдоха, Му казаха: Учителю, знаем, че си искрен и не Те е грижа от никого; защото не гледаш на лицето на човеците, но учиш Божия път според истината. Право ли е да даваме данък на Цезаря или не? 15 Да даваме ли или да не даваме? А Той, като разбра лицемерието им, им каза: Защо Ме изпитвате? Донесете Ми един динарий да го видя. 16 И те Му донесоха. Тогава им каза: Чий е този образ и надпис? А те Му отвърнаха: На Цезаря. 17 Исус им каза: Отдавайте цезаревото на Цезаря и Божието на Бога. И те много се зачудиха на Него.

За възкресението на мъртвите

18 След това при Него дойдоха садукеи, които казват, че няма възкресение; и Го питаха: 19 Учителю, Моисей ни е написал, че ако на някого умре брат му и остави жена, а не остави деца, то брат му да вземе жена му и да въздигне потомство на брат си. 20 Но, ето, имаше седем братя; и първият взе жена; и когато умря, не остави потомство. 21 Взе я и вторият, умря и не остави потомство; също и третият. 22 И седмината не оставиха потомство. А след всички умря и жената. 23 При възкресението на кого от тях ще бъде жена, защото и седмината я имаха за жена? 24 Исус им каза: Не затова ли се заблуждавате, понеже не знаете Писанията, нито Божията сила? 25 Защото, когато възкръснат от мъртвите, нито се женят, нито се омъжват, но са като ангели на небесата. 26 А за мъртвите, че биват възкресени, не сте ли чели в книгата на Моисей, на мястото при бодливия храст, как Бог му говори, като казваше: „Аз съм Бог Авраамов, Бог Исааков и Бог Яковов“? 27 Той не е Бог на мъртвите, а на живите. Вие много се заблуждавате.

Най-голямата заповед

28 А един от книжниците, който дойде и ги чу, когато се препираха, като видя, че им отговори добре, Го попита: Коя заповед е най-важната от всички? 29 Исус отговори: Първата е: „Слушай, Израилю; Господ, нашият Бог, е един Господ; 30 ида възлюбиш Господа, твоя Бог, с цялото си сърце, с цялата си душа, с всичкия си ум и с всичката си сила.“ 31 А ето втората, подобна на нея, заповед: „Да възлюбиш ближния си като себе си.“ Друга заповед, по-голяма от тези, няма. 32 И книжникът Му каза: Превъзходно, Учителю! Ти право каза, че Бог е един; и няма друг освен Него; 33 и да Го обича човек от все сърце, с всичкия си разум и с всичката си сила, и да обича ближния си като себе си, това е много повече от всички всеизгаряния и жертви. 34 Исус, като видя, че отговори разумно, му каза: Не си далеч от Божието царство. И никой вече не дръзна да Му задава въпроси.

Исус Христос и Давид

35 И когато поучаваше в храма, Исус заговори: Как така казват книжниците, че Христос е Давидов син? 36 Сам Давид каза чрез Святия Дух: „Каза Господ на Моя Господ: Седи отдясно на Мене, докато положа враговете Ти за Твое подножие.“ 37 Сам Давид Го нарича Господ; тогава как ще е негов Син? И голямото множество Го слушаше с удоволствие. 38 И в поучението Си казваше: Пазете се от книжниците, които обичат да ходят пременени и да приемат поздравите по пазарите 39 и първите столове по синагогите, и първите места при угощенията; 40 тези, които изпояждат домовете на вдовиците, даже когато за показ принасят дълги молитви. Тези ще получат по-тежко осъждение.

Лептата на бедната вдовица

41 И като седна Исус срещу съкровищницата, гледаше как народът пуска пари в съкровищницата; и мнозина богаташи пускаха много. 42 А една бедна вдовица дойде и пусна две лепти, т. е. един кодрант. 43 И повика учениците Си и им каза: Истина ви казвам, тази бедна вдовица пусна повече от всички, които пускат в съкровищницата; 44 защото те всички пускат от излишъка си, а тя от немотията си пусна всичко, което имаше – целия си имот.