Lukas 23 | Синодальный перевод

1 И поднялось все множество их, и повели Его к Пилату, 2 и начали обвинять Его, говоря: мы нашли, что Он развращает народ наш и запрещает давать подать кесарю, называя Себя Христом Царем. 3 Пилат спросил Его: Ты Царь Иудейский? Он сказал ему в ответ: ты говоришь. 4 Пилат сказал первосвященникам и народу: я не нахожу никакой вины в этом человеке. 5 Но они настаивали, говоря, что Он возмущает народ, уча по всей Иудее, начиная от Галилеи до сего места. 6 Пилат, услышав о Галилее, спросил: разве Он Галилеянин? 7 И, узнав, что Он из области Иродовой, послал Его к Ироду, который в эти дни был также в Иерусалиме. 8 Ирод, увидев Иисуса, очень обрадовался, ибо давно желал видеть Его, потому что много слышал о Нем, и надеялся увидеть от Него какое–нибудь чудо, 9 и предлагал Ему многие вопросы, но Он ничего не отвечал ему. 10 Первосвященники же и книжники стояли и усильно обвиняли Его. 11 Но Ирод со своими воинами, уничижив Его и насмеявшись над Ним, одел Его в светлую одежду и отослал обратно к Пилату. 12 И сделались в тот день Пилат и Ирод друзьями между собою, ибо прежде были во вражде друг с другом. 13 Пилат же, созвав первосвященников и начальников и народ, 14 сказал им: вы привели ко мне человека сего, как развращающего народ; и вот, я при вас исследовал и не нашел человека сего виновным ни в чем том, в чем вы обвиняете Его; 15 и Ирод также, ибо я посылал Его к нему; и ничего не найдено в Нем достойного смерти; 16 итак, наказав Его, отпущу. 17 А ему и нужно было для праздника отпустить им одного [узника]. 18 Но весь народ стал кричать: смерть Ему! а отпусти нам Варавву. 19 Варавва был посажен в темницу за произведенное в городе возмущение и убийство. 20 Пилат снова возвысил голос, желая отпустить Иисуса. 21 Но они кричали: распни, распни Его! 22 Он в третий раз сказал им: какое же зло сделал Он? я ничего достойного смерти не нашел в Нем; итак, наказав Его, отпущу. 23 Но они продолжали с великим криком требовать, чтобы Он был распят; и превозмог крик их и первосвященников. 24 И Пилат решил быть по прошению их, 25 и отпустил им посаженного за возмущение и убийство в темницу, которого они просили; а Иисуса предал в их волю. 26 И когда повели Его, то, захватив некоего Симона Киринеянина, шедшего с поля, возложили на него крест, чтобы нес за Иисусом. 27 И шло за Ним великое множество народа и женщин, которые плакали и рыдали о Нем. 28 Иисус же, обратившись к ним, сказал: дщери Иерусалимские! не плачьте обо Мне, но плачьте о себе и о детях ваших, 29 ибо приходят дни, в которые скажут: блаженны неплодные, и утробы неродившие, и сосцы непитавшие! 30 тогда начнут говорить горам: падите на нас! и холмам: покройте нас! 31 Ибо если с зеленеющим деревом это делают, то с сухим что будет? 32 Вели с Ним на смерть и двух злодеев. 33 И когда пришли на место, называемое Лобное, там распяли Его и злодеев, одного по правую, а другого по левую сторону. 34 Иисус же говорил: Отче! прости им, ибо не знают, что делают. И делили одежды Его, бросая жребий. 35 И стоял народ и смотрел. Насмехались же вместе с ними и начальники, говоря: других спасал; пусть спасет Себя Самого, если Он Христос, избранный Божий. 36 Также и воины ругались над Ним, подходя и поднося Ему уксус 37 и говоря: если Ты Царь Иудейский, спаси Себя Самого. 38 И была над Ним надпись, написанная словами греческими, римскими и еврейскими: Сей есть Царь Иудейский. 39 Один из повешенных злодеев злословил Его и говорил: если Ты Христос, спаси Себя и нас. 40 Другой же, напротив, унимал его и говорил: или ты не боишься Бога, когда и сам осужден на то же? 41 и мы [осуждены] справедливо, потому что достойное по делам нашим приняли, а Он ничего худого не сделал. 42 И сказал Иисусу: помяни меня, Господи, когда приидешь в Царствие Твое! 43 И сказал ему Иисус: истинно говорю тебе, ныне же будешь со Мною в раю. 44 Было же около шестого часа дня, и сделалась тьма по всей земле до часа девятого: 45 и померкло солнце, и завеса в храме раздралась по средине. 46 Иисус, возгласив громким голосом, сказал: Отче! в руки Твои предаю дух Мой. И, сие сказав, испустил дух. 47 Сотник же, видев происходившее, прославил Бога и сказал: истинно человек этот был праведник. 48 И весь народ, сшедшийся на сие зрелище, видя происходившее, возвращался, бия себя в грудь. 49 Все же, знавшие Его, и женщины, следовавшие за Ним из Галилеи, стояли вдали и смотрели на это. 50 Тогда некто, именем Иосиф, член совета, человек добрый и правдивый, 51 не участвовавший в совете и в деле их; из Аримафеи, города Иудейского, ожидавший также Царствия Божия, 52 пришел к Пилату и просил тела Иисусова; 53 и, сняв его, обвил плащаницею и положил его в гробе, высеченном [в скале], где еще никто не был положен. 54 День тот был пятница, и наступала суббота. 55 Последовали также и женщины, пришедшие с Иисусом из Галилеи, и смотрели гроб, и как полагалось тело Его; 56 возвратившись же, приготовили благовония и масти; и в субботу остались в покое по заповеди.

Библия, ревизирано издание

Исус Христос при Пилат

1 Тогава цялото тяхно множество се вдигна и Го заведе при Пилат. 2 И започнаха да Го обвиняват със следните думи: Установихме, че Този развращава народа ни, забранява да се дава данък на Цезаря и казва за Себе Си, че е Христос, Цар. 3 А Пилат Го попита: Ти ли си Юдейският Цар? А Той му отговори: Ти право казваш. 4 И Пилат каза на главните свещеници и на народа: Аз не намирам никаква вина у Този човек. 5 А те по-настойчиво казваха: Той вълнува народа, понеже поучава по цяла Юдея, като е почнал от Галилея и е стигнал дотук.

Изпращането на Исус Христос при Ирод

6 А Пилат, като чу това, попита дали човекът е галилеянин. 7 И като узна, че е от областта на Ирод, изпрати Го до Ирод, който през тези дни беше в Йерусалим. 8 А Ирод, като видя Исус, много се зарадва, защото отдавна желаеше да Го види, понеже беше слушал за Него; и се надяваше да види някое знамение от Него. 9 И Му задаваше много въпроси; но Той не му отговори нищо. 10 А главните свещеници и книжниците стояха и яростно Го обвиняваха. 11 Но Ирод с войниците си, като се отнесе към Него с презрение и Го подигра, облече Го във великолепна дреха и Го изпрати обратно при Пилат. 12 В същия ден Ирод и Пилат се сприятелиха помежду си; защото преди това враждуваха един против друг.

Осъждането на Исус Христос на смърт

13 Тогава Пилат свика главните свещеници, началниците и народа и им каза: 14 Доведохте ми Този като човек, който развращава народа; но, ето, аз Го разпитах пред вас и не намерих в Него никаква вина относно това, за което Го обвинявате. 15 Нито пък Ирод е намерил, защото Го е изпратил обратно до нас; така че Той не е направил нищо, което заслужава смъртно наказание. 16 Затова, като Го накажа, ще Го пусна. 17 А той се задължаваше да им пуска на всеки празник по един затворник. 18 Но те всички изкрещяха в един глас: Премахни Този и ни пусни Варава. 19 Който за някаква размирица, станала в града, и за убийство бе хвърлен в тъмница. 20 И Пилат отново им говори с висок глас, защото желаеше да пусне Исус. 21 А те крещяха: Разпъни Го! Разпъни Го! 22 А той трети път им каза: Че какво зло е сторил Той? Аз не намирам в Него нищо, за което да заслужава смърт; затова, като Го накажа, ще Го пусна. 23 Но те настояваха със силни гласове да бъде разпънат; и техните гласове надделяха. 24 И Пилат реши да изпълни искането им: 25 пусна онзи, когото искаха, който беше хвърлен в тъмница за размирица и убийство; а Исус предаде на смърт според волята им.

Разпъването на Исус Христос

26 И когато Го поведоха, хванаха някого си Симон, киринеец, който се връщаше от нива, и сложиха на него кръста, за да го носи след Исус. 27 И след Него вървеше голямо множество народ и жени, които плачеха за Него. 28 А Исус се обърна към тях и каза: Дъщери йерусалимски, недейте плака за Мене, но плачете за себе си и за децата си; 29 защото, ето, идат дни, когато ще кажат: Блажени безплодните и утробите, които не са раждали, и гърдите, които не са кърмили. 30 Тогава ще започнат да казват на планините: Паднете върху нас!, и на хълмовете: Покрийте ни! 31 Защото ако правят това със суровото дърво, какво ще правят със сухото? 32 И с Него караха и други двама, които бяха злодеи, за да ги убият. 33 И когато стигнаха на мястото, наречено Лобно*, там разпънаха Него и злодеите – единия отдясно, а другия – отляво на Него. 34 А Исус каза: Отче, прости им, защото не знаят какво правят. И като разделиха дрехите Му, хвърлиха жребий за тях. 35 И хората стояха и гледаха. Още и началниците Го ругаеха, като казваха: Други е избавил; нека избави Себе Си, ако Той е Христос, Божият Избраник. 36 Също и войниците Му се подиграваха, като се приближаваха и Му поднасяха оцет, и казваха: 37 Ако си Юдейският Цар, избави Себе Си. 38 А над Него имаше и надпис: Този е Юдейският Цар. 39 И един от увисналите злодеи Го хулеше, като казваше: Нали Ти си Христос? Избави Себе Си и нас! 40 А другият в отговор го смъмра: Дори от Бога ли не се боиш, ти, който си със същата присъда? 41 А ние справедливо сме осъдени, защото получаваме заслуженото за това, което сме сторили; а Този не е сторил нищо лошо. 42 И каза: Господи Исусе, спомни си за мене, когато дойдеш в Царството Си. 43 А Исус му отговори: Истина ти казвам днес ще бъдеш с Мене в рая.

Кръстната смърт на Исус Христос

44 А беше вече около шестия час и тъмнина покриваше цялата земя до деветия час*, 45 като слънцето потъмня; и завесата на храма се раздра през средата. 46 И Исус извика със силен глас и каза: Отче, в Твоите ръце предавам духа Си. И като каза това, издъхна. 47 И стотникът, като видя станалото, прослави Бога, като каза: Наистина, този Човек беше праведен. 48 А всички множества, които бяха дошли на това зрелище, като виждаха какво стана, се връщаха, като се удряха в гърди. 49 А всички Негови познати и жените, които Го следваха от Галилея, стояха надалеч и гледаха това.

Снемането на Исус Христос от кръста и погребението му

50 Имаше един човек на име Йосиф, който беше съветник, човек добър и праведен, 51 който не се беше съгласил с намерението и делото им. Той беше от юдейския град Ариматея, човек, който очакваше Божието царство. 52 Той отиде при Пилат и поиска тялото на Исус. 53 И като го свали, обви го с плащеница и го положи в гроб, изсечен в скала, където никой не беше още полаган. 54 И това беше денят на Приготовлението и съботата настъпваше. 55 А жените, които бяха дошли с Него от Галилея, вървяха отзад и видяха гроба и как беше положено тялото Му. 56 И като се върнаха, приготвиха аромати и миро; и в съботата си почиваха както повлява Законът.

Lukas 23 | Синодальный перевод Библия, ревизирано издание