Lukas 2 | Синодальный перевод

1 В те дни вышло от кесаря Августа повеление сделать перепись по всей земле.

2 Эта перепись была первая в правление Квириния Сириею.

3 И пошли все записываться, каждый в свой город.

4 Пошел также и Иосиф из Галилеи, из города Назарета, в Иудею, в город Давидов, называемый Вифлеем, потому что он был из дома и рода Давидова,

5 записаться с Мариею, обрученною ему женою, которая была беременна.

6 Когда же они были там, наступило время родить Ей;

7 и родила Сына своего Первенца, и спеленала Его, и положила Его в ясли, потому что не было им места в гостинице.

8 В той стране были на поле пастухи, которые содержали ночную стражу у стада своего.

9 Вдруг предстал им Ангел Господень, и слава Господня осияла их; и убоялись страхом великим.

10 И сказал им Ангел: не бойтесь; я возвещаю вам великую радость, которая будет всем людям:

11 ибо ныне родился вам в городе Давидовом Спаситель, Который есть Христос Господь;

12 и вот вам знак: вы найдете Младенца в пеленах, лежащего в яслях.

13 И внезапно явилось с Ангелом многочисленное воинство небесное, славящее Бога и взывающее:

14 слава в вышних Богу, и на земле мир, в человеках благоволение!

15 Когда Ангелы отошли от них на небо, пастухи сказали друг другу: пойдем в Вифлеем и посмотрим, что там случилось, о чем возвестил нам Господь.

16 И, поспешив, пришли и нашли Марию и Иосифа, и Младенца, лежащего в яслях.

17 Увидев же, рассказали о том, что было возвещено им о Младенце Сем.

18 И все слышавшие дивились тому, что рассказывали им пастухи.

19 А Мария сохраняла все слова сии, слагая в сердце Своем.

20 И возвратились пастухи, славя и хваля Бога за все то, что слышали и видели, как им сказано было.

21 По прошествии восьми дней, когда надлежало обрезать [Младенца], дали Ему имя Иисус, нареченное Ангелом прежде зачатия Его во чреве.

22 А когда исполнились дни очищения их по закону Моисееву, принесли Его в Иерусалим, чтобы представить пред Господа,

23 как предписано в законе Господнем, чтобы всякий младенец мужеского пола, разверзающий ложесна, был посвящен Господу,

24 и чтобы принести в жертву, по реченному в законе Господнем, две горлицы или двух птенцов голубиных.

25 Тогда был в Иерусалиме человек, именем Симеон. Он был муж праведный и благочестивый, чающий утешения Израилева; и Дух Святый был на нем.

26 Ему было предсказано Духом Святым, что он не увидит смерти, доколе не увидит Христа Господня.

27 И пришел он по вдохновению в храм. И, когда родители принесли Младенца Иисуса, чтобы совершить над Ним законный обряд,

28 он взял Его на руки, благословил Бога и сказал:

29 Ныне отпускаешь раба Твоего, Владыко, по слову Твоему, с миром,

30 ибо видели очи мои спасение Твое,

31 которое Ты уготовал пред лицем всех народов,

32 свет к просвещению язычников и славу народа Твоего Израиля.

33 Иосиф же и Матерь Его дивились сказанному о Нем.

34 И благословил их Симеон и сказал Марии, Матери Его: се, лежит Сей на падение и на восстание многих в Израиле и в предмет пререканий, –

35 и Тебе Самой оружие пройдет душу, – да откроются помышления многих сердец.

36 Тут была также Анна пророчица, дочь Фануилова, от колена Асирова, достигшая глубокой старости, прожив с мужем от девства своего семь лет,

37 вдова лет восьмидесяти четырех, которая не отходила от храма, постом и молитвою служа Богу день и ночь.

38 И она в то время, подойдя, славила Господа и говорила о Нем всем, ожидавшим избавления в Иерусалиме.

39 И когда они совершили все по закону Господню, возвратились в Галилею, в город свой Назарет.

40 Младенец же возрастал и укреплялся духом, исполняясь премудрости, и благодать Божия была на Нем.

41 Каждый год родители Его ходили в Иерусалим на праздник Пасхи.

42 И когда Он был двенадцати лет, пришли они также по обычаю в Иерусалим на праздник.

43 Когда же, по окончании дней [праздника], возвращались, остался Отрок Иисус в Иерусалиме; и не заметили того Иосиф и Матерь Его,

44 но думали, что Он идет с другими. Пройдя же дневной путь, стали искать Его между родственниками и знакомыми

45 и, не найдя Его, возвратились в Иерусалим, ища Его.

46 Через три дня нашли Его в храме, сидящего посреди учителей, слушающего их и спрашивающего их;

47 все слушавшие Его дивились разуму и ответам Его.

48 И, увидев Его, удивились; и Матерь Его сказала Ему: Чадо! что Ты сделал с нами? Вот, отец Твой и Я с великою скорбью искали Тебя.

49 Он сказал им: зачем было вам искать Меня? или вы не знали, что Мне должно быть в том, что принадлежит Отцу Моему?

50 Но они не поняли сказанных Им слов.

51 И Он пошел с ними и пришел в Назарет; и был в повиновении у них. И Матерь Его сохраняла все слова сии в сердце Своем.

52 Иисус же преуспевал в премудрости и возрасте и в любви у Бога и человеков.

1876 Russian Synodal Translation, 1956 Edition The text was supplied by "Light in East Germany". Public domain

Библия, ревизирано издание

Рождението на Исус Христос

1 А в онези дни излезе заповед от Цезаря Август да се извърши преброяване по цялата земя.

2 Това беше първото преброяване, откакто Квириний управляваше Сирия.

3 И всички отиваха да се записват, всеки в своя град.

4 И така, отиде и Йосиф от Галилея, от град Назарет, в Юдея, в Давидовия град, който се нарича Витлеем (понеже той беше от дома и рода на Давид),

5 за да се запише с Мария, която беше сгодена за него и беше непразна.

6 И когато бяха там, дойде време да роди.

7 И роди първородния си Син, пови Го и Го положи в ясли, защото нямаше място за тях в гостилницата.

8 А на същото място имаше овчари, които живееха в полето и стояха на нощна стража около стадото си.

9 И ангел от Господа застана пред тях и Господнята слава ги осия; и те се изплашиха много.

10 Но ангелът им каза: Не бойте се, защото, ето, благовестявам ви голяма радост, която ще бъде за всички човеци.

11 Защото днес ви се роди в Давидовия град Спасител, Който е Христос* Господ.

12 И това ще ви бъде знакът – ще намерите Младенец, повит и лежащ в ясли.

13 И внезапно заедно с ангела се яви множество небесно войнство, което хвалеше Бога с думите:

14 Слава на Бога във висините. И на земята мир между човеците, в които е Неговото благоволение.

15 Щом ангелите си отидоха от тях на небето, овчарите си казаха един на друг: Нека отидем тогава във Витлеем, за да видим това, което е станало, както Господ ни изяви.

16 И дойдоха бързо и намериха Мария и Йосиф, и Младенеца, Който лежеше в яслите.

17 И като видяха, разказаха онова, което им беше известено за това Детенце.

18 И всички, които чуха, се учудиха на това, което овчарите им казаха.

19 А Мария пазеше всички тези думи и размишляваше за тях в сърцето си.

20 И овчарите се върнаха, като славеха и хвалеха Бога за всичко, което бяха чули и видели, според както им беше казано.

21 След като се навършиха осем дни и трябваше да обрежат Детенцето, дадоха Му името Исус, както беше наречено от ангела, преди да е било заченато в утробата.

Представянето на Исус Христос в храма

22 Като се навършиха и дните за очистването им според Моисеевия закон, занесоха Го в Йерусалим, за да Го представят пред Господа

23 (както е писано в Господния закон, че „всяко първородно дете от мъжки пол ще бъде посветено на Господа“)

24 и да принесат жертва „две гургулици и две гълъбчета“, според казаното в Господния закон.

25 И, ето, имаше в Йерусалим един човек на име Симеон; и този човек беше праведен и благочестив и чакаше утехата на Израил; и Святият Дух беше на него.

26 На него беше открито от Святия Дух, че няма да види смърт, докато не види Господния Помазаник*.

27 И по внушението на Духа той дойде в храма; и когато родителите внесоха Детенцето Исус, за да направят за Него по разпоредбата на закона,

28 той Го взе на ръцете си и благослови Бога:

29 Сега отпускаш, Владико, слугата Си в мир, според Своята дума.

30 Защото очите ми видяха спасението,

31 което си приготвил пред лицето на всички народи,

32 светлина, която да просвещава народите, и слава на Твоя народ Израил.

33 А баща Му и майка Му се чудеха на това, което се говореше за Него.

34 И Симеон ги благослови и каза на майка Му Мария: Ето, това Детенце е поставено за падане и ставане на мнозина в Израил и за белег, против който ще се говори.

35 Да! И на самата тебе меч ще прониже душата ти, за да се открият помислите на много сърца.

36 Имаше и една пророчица Анна, дъщеря на Фануил, от Асировото племе (тя беше в много напреднала възраст, като беше живяла с мъжа си седем години след девството си

37 и сега вдовица на около осемдесет и четири години), не се отделяше от храма, служейки на Бога с пост и молитва денем и нощем.

38 И тя, като се приближи в същия час, благодареше на Бога и говореше за Него на всички, които очакваха освобождението* на Йерусалим.

39 И като свършиха всичко, което беше според Господния закон, върнаха се в Галилея, в града си Назарет.

40 А Детенцето растеше, крепнеше и се изпълваше с мъдрост; и Божията благодат беше на Него.

Дванайсетгодишният Исус в храма

41 И родителите Му ходеха всяка година в Йерусалим за празника на Пасхата.

42 И когато Той беше на дванадесет години, като отидоха според обичая на празника

43 и като изкараха дните и се връщаха, Момчето Исус остана в Йерусалим, без да знаят родителите Му.

44 А те, понеже мислеха, че Той е с дружината от поклонници, изминаха един ден път, като Го търсиха между роднините и познатите си.

45 И като не Го намериха, върнаха се в Йерусалим и Го търсеха.

46 И след три дни Го намериха в храма, седнал между законоучителите, че ги слушаше и им задаваше въпроси.

47 А всички, които Го слушаха, се учудваха на разума Му и на отговорите Му.

48 И като Го видяха, смаяха се; и майка Му Му каза: Синко, защо постъпи така с нас? Ето, баща Ти и аз наскърбени Те търсихме.

49 А Той им каза: Защо Ме търсите? Не знаете ли, че трябва да бъда на разположение на Своя Отец?

50 А те не разбраха думите, които им каза.

51 И Той слезе с тях и дойде в Назарет, и им се покоряваше. А майка Му пазеше всички тези неща в сърцето си.

52 А Исус напредваше в мъдрост, в ръст и в благоволение пред Бога и човеците.

Bulgarian Protestant Bible (Revised) © Copyright © 2015 by Bulgarian Bible Society. Used by permission.