Lukas 1 | Синодальный перевод

От Луки святое благовествование

1 Как уже многие начали составлять повествования о совершенно известных между нами событиях,

2 как передали нам то бывшие с самого начала очевидцами и служителями Слова,

3 то рассудилось и мне, по тщательном исследовании всего сначала, по порядку описать тебе, достопочтенный Феофил,

4 чтобы ты узнал твердое основание того учения, в котором был наставлен.

5 Во дни Ирода, царя Иудейского, был священник из Авиевой чреды, именем Захария, и жена его из рода Ааронова, имя ей Елисавета.

6 Оба они были праведны пред Богом, поступая по всем заповедям и уставам Господним беспорочно.

7 У них не было детей, ибо Елисавета была неплодна, и оба были уже в летах преклонных.

8 Однажды, когда он в порядке своей чреды служил пред Богом,

9 по жребию, как обыкновенно было у священников, досталось ему войти в храм Господень для каждения,

10 а все множество народа молилось вне во время каждения, –

11 тогда явился ему Ангел Господень, стоя по правую сторону жертвенника кадильного.

12 Захария, увидев его, смутился, и страх напал на него.

13 Ангел же сказал ему: не бойся, Захария, ибо услышана молитва твоя, и жена твоя Елисавета родит тебе сына, и наречешь ему имя: Иоанн;

14 и будет тебе радость и веселие, и многие о рождении его возрадуются,

15 ибо он будет велик пред Господом; не будет пить вина и сикера, и Духа Святаго исполнится еще от чрева матери своей;

16 и многих из сынов Израилевых обратит к Господу Богу их;

17 и предъидет пред Ним в духе и силе Илии, чтобы возвратить сердца отцов детям, и непокоривым образ мыслей праведников, дабы представить Господу народ приготовленный.

18 И сказал Захария Ангелу: по чему я узнаю это? ибо я стар, и жена моя в летах преклонных.

19 Ангел сказал ему в ответ: я Гавриил, предстоящий пред Богом, и послан говорить с тобою и благовестить тебе сие;

20 и вот, ты будешь молчать и не будешь иметь возможности говорить до того дня, как это сбудется, за то, что ты не поверил словам моим, которые сбудутся в свое время.

21 Между тем народ ожидал Захарию и дивился, что он медлит в храме.

22 Он же, выйдя, не мог говорить к ним; и они поняли, что он видел видение в храме; и он объяснялся с ними знаками, и оставался нем.

23 А когда окончились дни службы его, возвратился в дом свой.

24 После сих дней зачала Елисавета, жена его, и таилась пять месяцев и говорила:

25 так сотворил мне Господь во дни сии, в которые призрел на меня, чтобы снять с меня поношение между людьми.

26 В шестой же месяц послан был Ангел Гавриил от Бога в город Галилейский, называемый Назарет,

27 к Деве, обрученной мужу, именем Иосифу, из дома Давидова; имя же Деве: Мария.

28 Ангел, войдя к Ней, сказал: радуйся, Благодатная! Господь с Тобою; благословенна Ты между женами.

29 Она же, увидев его, смутилась от слов его и размышляла, что бы это было за приветствие.

30 И сказал Ей Ангел: не бойся, Мария, ибо Ты обрела благодать у Бога;

31 и вот, зачнешь во чреве, и родишь Сына, и наречешь Ему имя: Иисус.

32 Он будет велик и наречется Сыном Всевышнего, и даст Ему Господь Бог престол Давида, отца Его;

33 и будет царствовать над домом Иакова во веки, и Царству Его не будет конца.

34 Мария же сказала Ангелу: как будет это, когда Я мужа не знаю?

35 Ангел сказал Ей в ответ: Дух Святый найдет на Тебя, и сила Всевышнего осенит Тебя; посему и рождаемое Святое наречется Сыном Божиим.

36 Вот и Елисавета, родственница Твоя, называемая неплодною, и она зачала сына в старости своей, и ей уже шестой месяц,

37 ибо у Бога не останется бессильным никакое слово.

38 Тогда Мария сказала: се, Раба Господня; да будет Мне по слову твоему. И отошел от Нее Ангел.

39 Встав же Мария во дни сии, с поспешностью пошла в нагорную страну, в город Иудин,

40 и вошла в дом Захарии, и приветствовала Елисавету.

41 Когда Елисавета услышала приветствие Марии, взыграл младенец во чреве ее; и Елисавета исполнилась Святаго Духа,

42 и воскликнула громким голосом, и сказала: благословенна Ты между женами, и благословен плод чрева Твоего!

43 И откуда это мне, что пришла Матерь Господа моего ко мне?

44 Ибо когда голос приветствия Твоего дошел до слуха моего, взыграл младенец радостно во чреве моем.

45 И блаженна Уверовавшая, потому что совершится сказанное Ей от Господа.

46 И сказала Мария: величит душа Моя Господа,

47 и возрадовался дух Мой о Боге, Спасителе Моем,

48 что призрел Он на смирение Рабы Своей, ибо отныне будут ублажать Меня все роды;

49 что сотворил Мне величие Сильный, и свято имя Его;

50 и милость Его в роды родов к боящимся Его;

51 явил силу мышцы Своей; рассеял надменных помышлениями сердца их;

52 низложил сильных с престолов, и вознес смиренных;

53 алчущих исполнил благ, и богатящихся отпустил ни с чем;

54 воспринял Израиля, отрока Своего, воспомянув милость,

55 как говорил отцам нашим, к Аврааму и семени его до века.

56 Пребыла же Мария с нею около трех месяцев, и возвратилась в дом свой.

57 Елисавете же настало время родить, и она родила сына.

58 И услышали соседи и родственники ее, что возвеличил Господь милость Свою над нею, и радовались с нею.

59 В восьмой день пришли обрезать младенца и хотели назвать его, по имени отца его, Захариею.

60 На это мать его сказала: нет, а назвать его Иоанном.

61 И сказали ей: никого нет в родстве твоем, кто назывался бы сим именем.

62 И спрашивали знаками у отца его, как бы он хотел назвать его.

63 Он потребовал дощечку и написал: Иоанн имя ему. И все удивились.

64 И тотчас разрешились уста его и язык его, и он стал говорить, благословляя Бога.

65 И был страх на всех живущих вокруг них; и рассказывали обо всем этом по всей нагорной стране Иудейской.

66 Все слышавшие положили это на сердце своем и говорили: что будет младенец сей? И рука Господня была с ним.

67 И Захария, отец его, исполнился Святаго Духа и пророчествовал, говоря:

68 благословен Господь Бог Израилев, что посетил народ Свой и сотворил избавление ему,

69 и воздвиг рог спасения нам в дому Давида, отрока Своего,

70 как возвестил устами бывших от века святых пророков Своих,

71 что спасет нас от врагов наших и от руки всех ненавидящих нас;

72 сотворит милость с отцами нашими и помянет святой завет Свой,

73 клятву, которою клялся Он Аврааму, отцу нашему, дать нам,

74 небоязненно, по избавлении от руки врагов наших,

75 служить Ему в святости и правде пред Ним, во все дни жизни нашей.

76 И ты, младенец, наречешься пророком Всевышнего, ибо предъидешь пред лицем Господа приготовить пути Ему,

77 дать уразуметь народу Его спасение в прощении грехов их,

78 по благоутробному милосердию Бога нашего, которым посетил нас Восток свыше,

79 просветить сидящих во тьме и тени смертной, направить ноги наши на путь мира.

80 Младенец же возрастал и укреплялся духом, и был в пустынях до дня явления своего Израилю.

1876 Russian Synodal Translation, 1956 Edition The text was supplied by "Light in East Germany". Public domain

Библия, ревизирано издание

Предсказанието за рождението на Йоан Кръстител

1 Понеже мнозина предприеха да съчинят повест за съвършено потвърдените между нас събития,

2 както ни ги предадоха онези, които отначало са били очевидци и служители на словото,

3 видя се добре и на мене, който изследвах подробно всичко отначало, да ти пиша наред за това, почтени Теофиле,

4 за да познаеш достоверността на това, в което си бил поучаван.

5 В дните на Юдейския цар Ирод имаше един свещеник от Авиевия отряд на име Захария; и жена му беше от Аароновите потомци и се казваше Елисавета.

6 Те и двамата бяха праведни пред Бога, като ходеха непорочно във всички Господни заповеди и наредби.

7 Но нямаха дете, понеже Елисавета беше бездетна, а и двамата бяха в напреднала възраст.

8 И той, като свещенодействаше пред Бога по реда на своя отряд,

9 по обичая на свещеничеството, на него се падна по жребий да влезе в Господния храм и да кади.

10 И в часа на каденето цялото множество народ се молеше отвън.

11 Тогава му се яви ангел от Господа, който стоеше отдясно на кадилния олтар.

12 И Захария, като го видя, смути се и страх го обзе.

13 Но ангелът му каза: Не бой се, Захария, защото твоята молитва е чута и жена ти Елисавета ще ти роди син, когото ще наречеш Йоан.

14 Той ще ти бъде за радост и веселие; и мнозина ще се зарадват за неговото раждане.

15 Защото ще бъде велик пред Господа; вино и сикера* няма да пие; и ще се изпълни със Святия Дух още от майчината си утроба.

16 И ще обърне мнозина от израилтяните към Господа, техния Бог.

17 Той ще върви пред Него в духа и силата на Илия, за да обърне сърцата на бащите към децата и непокорните към мъдростта на праведните, да приготви за Господа благоразположен народ.

18 А Захария каза на ангела: Как ще се уверя в това, защото аз съм стар, а и жена ми е в напреднала възраст?

19 Ангелът му отговори: Аз съм Гавриил, който стои пред Бога, и съм изпратен да ти говоря и да ти благовестя това.

20 И, ето, ще млъкнеш и няма да можеш да говориш до деня, когато ще се сбъдне това, защото не повярва на думите ми, които ще се изпълнят своевременно.

21 И народът чакаше Захария и се чудеше, че се бави в храма.

22 А когато излезе, той не можеше да проговори; и те разбраха, че е видял видение в храма, защото той им правеше знаци и оставаше ням.

23 И като изтекоха дните на службата му в храма, той си отиде у дома.

24 А след тези дни жена му Елисавета зачена; и се криеше пет месеца, като казваше:

25 Така ми стори Господ в дните, когато погледна милостиво, за да отнеме от човеците причината да ме укоряват.

Благовещение

26 А в шестия месец ангел Гавриил бе изпратен от Бога в галилейския град, наречен Назарет,

27 при една девица, сгодена за мъж на име Йосиф, от Давидовия дом; а името на девицата бе Мария.

28 И като дойде ангелът при нея, каза: Здравей, благодатна*! Господ е с тебе; благословена си ти между жените.

29 А тя много се смути от думите му и си размишляваше какъв ли ще е този поздрав.

30 И ангелът каза: Не бой се, Мария, защото си придобила Божието благоволение.

31 И, ето, ще заченеш в утробата си и ще родиш Син, Когото ще наречеш Исус.

32 Той ще бъде велик и ще бъде наречен Син на Всевишния; и Господ Бог ще Му даде престола на баща Му Давид.

33 Ще царува над Якововия дом до века; и царството Му няма да има край.

34 А Мария каза на ангела: Как ще стане това, тъй като мъж не познавам?

35 И ангелът отговори: Святият Дух ще дойде върху теб и силата на Всевишния ще те осени; затова и Святият, Който ще се роди от тебе, ще се нарече Божий Син.

36 И, ето, твоята сродница Елисавета, и тя в старините си е заченала син; и това е шестият месец за нея, за която се казваше, че е бездетна.

37 Защото за Бога няма нищо невъзможно.

38 И Мария каза: Ето Господнята слугиня пред тебе; нека ми бъде според твоите думи. И ангелът си отиде от нея.

Посещението на Мария при Елисавета

39 През тези дни Мария стана и отиде бързо към хълмистата страна, в един Юдейски град,

40 и влезе в Захариевата къща, и поздрави Елисавета.

41 И щом Елисавета чу поздрава на Мария, младенецът заигра в утробата; и Елисавета се изпълни със Святия Дух

42 и след като извика със силен глас, каза: Благословена си ти между жените и благословен е плодът на твоята утроба!

43 И откъде ми е тази чест, да дойде при мене майката на моя Господ?

44 Защото, ето, щом стигна гласът на твоя поздрав до ушите ми, младенецът заигра радостно в утробата ми.

45 И блажена е тази, която е повярвала, че ще се сбъдне казаното от Господа.

46 И Мария каза: Величае душата ми Господа

47 и зарадва се духът ми в Бога, Спасителя мой.

48 Защото погледна милостиво на ниското положение на слугинята Си; и, ето, отсега ще ме облажават всички родове.

49 Защото Всемогъщият извърши за мене велики дела; и свято е Неговото име.

50 И от родове в родове Неговата милост е върху онези, които се боят от Него.

51 Извърши силни дела със Своята ръка; разпръсна онези, които са горделиви в мислите на сърцето си.

52 Свали владетели от престолите им и издигна смирени.

53 Гладните напълни с блага, а богатите отпрати празни.

54 Помогна на слугата Си Израил, за да напомни да покаже Своята милост

55 (както беше говорил на бащите ни) към Авраам и към неговото потомство до века.

56 А Мария, като преседя при нея около три месеца, се върна у дома си.

Рождението на Йоан Кръстител

57 А на Елисавета дойде времето да роди; и тя роди син.

58 И като чуха съседите и роднините, че Господ показал към нея велика милост, се радваха с нея.

59 И на осмия ден дойдоха да обрежат детенцето; и щяха да го нарекат Захария, по името на баща му.

60 Но майка му каза: Не, ще се нарече Йоан.

61 Казаха: Няма никой в рода ти, който се нарича с това име.

62 И запитаха баща му със знаци как би искал той да го нарекат.

63 А той поиска дъсчица и написа тези думи: Йоан му е името. И те всички се зачудиха.

64 И начаса устата му се отвори и езикът му се развърза, и той проговори и благославяше Бога.

65 И страх обзе всичките им съседи; и за всичко това се говореше по цялата хълмиста страна на Юдея.

66 И всички, като чуха, пазеха това в сърцата си, като казваха: Какво ли ще бъде това дете? Защото Господнята ръка беше с него.

67 Тогава баща му Захария се изпълни със Святия Дух и пророкува, като казваше:

68 Благословен Господ, Израилевият Бог, защото посети Своя народ и извърши изкупление за него.

69 И издигна рог на спасение за нас в дома на слугата Си Давид

70 (както е говорил чрез устата на святите Си пророци от вековете),

71 избавление от неприятелите ни и от ръката на всички, които ни мразят,

72 за да покаже милост към бащите ни и да спомни святия Свой завет,

73 клетвата, с която се закле на баща ни Авраам:

74 да даде на нас, освободени от ръката на неприятелите ни, да Му служим без страх,

75 в святост и правда пред Него, през всичките си дни.

76 Да! И ти, детенце, пророк на Всевишния ще се наречеш; защото ще вървиш пред Господа, за да приготвиш пътищата за Него.

77 За да дадеш на Неговия народ да познае спасение чрез прощаване греховете им,

78 поради съкровеното милосърдие на нашия Бог, с което ще ни посети зора отгоре,

79 за да осияе седящите в тъмнина и в смъртна сянка; така че да насочи стъпките ни в пътя на мира.

80 А детенцето растеше и крепнеше по дух; и беше в пустинята до деня, когато се яви на Израил.

Bulgarian Protestant Bible (Revised) © Copyright © 2015 by Bulgarian Bible Society. Used by permission.