Lukas 17 | Синодальный перевод

1 Сказал также [Иисус] ученикам: невозможно не придти соблазнам, но горе тому, через кого они приходят; 2 лучше было бы ему, если бы мельничный жернов повесили ему на шею и бросили его в море, нежели чтобы он соблазнил одного из малых сих. 3 Наблюдайте за собою. Если же согрешит против тебя брат твой, выговори ему; и если покается, прости ему; 4 и если семь раз в день согрешит против тебя и семь раз в день обратится, и скажет: каюсь, – прости ему. 5 И сказали Апостолы Господу: умножь в нас веру. 6 Господь сказал: если бы вы имели веру с зерно горчичное и сказали смоковнице сей: исторгнись и пересадись в море, то она послушалась бы вас. 7 Кто из вас, имея раба пашущего или пасущего, по возвращении его с поля, скажет ему: пойди скорее, садись за стол? 8 Напротив, не скажет ли ему: приготовь мне поужинать и, подпоясавшись, служи мне, пока буду есть и пить, и потом ешь и пей сам? 9 Станет ли он благодарить раба сего за то, что он исполнил приказание? Не думаю. 10 Так и вы, когда исполните все повеленное вам, говорите: мы рабы ничего не стоящие, потому что сделали, что должны были сделать. 11 Идя в Иерусалим, Он проходил между Самариею и Галилеею. 12 И когда входил Он в одно селение, встретили Его десять человек прокаженных, которые остановились вдали 13 и громким голосом говорили: Иисус Наставник! помилуй нас. 14 Увидев [их], Он сказал им: пойдите, покажитесь священникам. И когда они шли, очистились. 15 Один же из них, видя, что исцелен, возвратился, громким голосом прославляя Бога, 16 и пал ниц к ногам Его, благодаря Его; и это был Самарянин. 17 Тогда Иисус сказал: не десять ли очистились? где же девять? 18 как они не возвратились воздать славу Богу, кроме сего иноплеменника? 19 И сказал ему: встань, иди; вера твоя спасла тебя. 20 Быв же спрошен фарисеями, когда придет Царствие Божие, отвечал им: не придет Царствие Божие приметным образом, 21 и не скажут: вот, оно здесь, или: вот, там. Ибо вот, Царствие Божие внутрь вас есть. 22 Сказал также ученикам: придут дни, когда пожелаете видеть хотя один из дней Сына Человеческого, и не увидите; 23 и скажут вам: вот, здесь, или: вот, там, – не ходите и не гоняйтесь, 24 ибо, как молния, сверкнувшая от одного края неба, блистает до другого края неба, так будет Сын Человеческий в день Свой. 25 Но прежде надлежит Ему много пострадать и быть отвержену родом сим. 26 И как было во дни Ноя, так будет и во дни Сына Человеческого: 27 ели, пили, женились, выходили замуж, до того дня, как вошел Ной в ковчег, и пришел потоп и погубил всех. 28 Так же, как было и во дни Лота: ели, пили, покупали, продавали, садили, строили; 29 но в день, в который Лот вышел из Содома, пролился с неба дождь огненный и серный и истребил всех; 30 так будет и в тот день, когда Сын Человеческий явится. 31 В тот день, кто будет на кровле, а вещи его в доме, тот не сходи взять их; и кто будет на поле, также не обращайся назад. 32 Вспоминайте жену Лотову. 33 Кто станет сберегать душу свою, тот погубит ее; а кто погубит ее, тот оживит ее. 34 Сказываю вам: в ту ночь будут двое на одной постели: один возьмется, а другой оставится; 35 две будут молоть вместе: одна возьмется, а другая оставится; 36 двое будут на поле: один возьмется, а другой оставится. 37 На это сказали Ему: где, Господи? Он же сказал им: где труп, там соберутся и орлы.

Библия, ревизирано издание

За прощението

1 И Исус каза на учениците Си: Не е възможно да не дойдат съблазните; но горко на онзи, чрез когото идват! 2 По-добре би било за него да се окачи един голям воденичен камък на врата му и да бъде хвърлен в морето, а не да съблазни един от тези, малките. 3 Бъдете внимателни към себе си. Ако прегреши брат ти, смъмри го; и ако се покае, прости му. 4 И седем пъти на ден ако ти сгреши и седем пъти се обърне към теб и каже: Покайвам се! – прощавай му. 5 И апостолите казаха на Господа: Прибави ни още вяра. 6 А Господ каза: Ако имате вяра колкото синапово зърно, бихте казали на тази черница: Изкорени се и се насади в морето, и тя би ви послушала. 7 А кой от вас, ако има слуга да му оре или да му пасе, ще му каже веднага, щом си дойде от нива: Ела да ядеш? 8 Напротив, няма ли да му каже: Приготви нещо да вечерям, стегни се и ми прислужвай, докато ям и пия, и след това ти ще ядеш и пиеш? 9 Нима ще благодари на слугата за това, че е извършил каквото е било заповядано? Не вярвам. 10 Също така и вие, когато извършите всичко, което ви е заповядано, казвайте: Ние сме ненужни слуги; извършихме само това, което бяхме длъжни да извършим.

Излекуването на десетте прокажени

11 И в пътуването Си към Йерусалим Той минаваше по границата между Самария и Галилея. 12 И като влизаше в едно село, срещнаха Го десетима прокажени, които, като се спряха отдалеч, 13 извикаха силно: Исусе, Наставнико, смили се над нас! 14 И като ги видя, каза им: Идете, покажете се на свещениците. И като отиваха, се очистиха. 15 А един от тях, като видя, че е изцелен, върна се и със силен глас славеше Бога, 16 и падна на лице при нозете на Исус и Му благодареше. А той беше самарянин. 17 А Исус му каза: Нали се очистиха десетимата? А къде са деветимата? 18 Не се ли намериха други да се върнат и въздадат слава на Бога освен този другоплеменник? 19 И му каза: Стани и си иди; твоята вяра те изцели.

За идването на Божието царство

20 А Исус, когато бе запитан от фарисеите кога ще дойде Божието царство, им отговори: Божието царство не идва така, че да се забелязва; 21 нито ще кажат: Ето, тук е!, или: Там е! Защото, ето, Божието царство е вътре във вас. 22 И каза на учениците: Ще дойдат дни, когато ще пожелаете да видите поне един от дните на Човешкия Син, и няма да видите. 23 И като ви кажат: Ето, тук е!, да не отидете, нито да тичате след тях. 24 Защото както светкавицата, когато блесне от единия край на хоризонта, свети до другия край на хоризонта, така ще се яви и Човешкият Син в Своя ден. 25 Но най-напред Той трябва да пострада много и да бъде отхвърлен от това поколение. 26 И както стана в дните на Ной, така ще бъде и в дните на Човешкия Син; 27 ядеха, пиеха, женеха се и се омъжваха до деня, когато Ной влезе в ковчега и дойде потопът, и ги погуби всички. 28 Така стана и в дните на Лот; ядеха, пиеха, купуваха, продаваха, садеха и градеха, 29 а в деня, когато Лот излезе от Содом, от небето валя огън и сяра и ги погубиха всички. 30 Подобно на това ще бъде и в деня, когато Човешкият Син ще се яви. 31 В онзи ден, който е на покрива на къщата, ако вещите му са в къщи, да не слиза да ги вземе; също и който е на нивата, да не се връща назад. 32 Помнете Лотовата жена. 33 Който иска да спечели живота* си, ще го изгуби; а който го изгуби, ще го запази. 34 Казвам ви, в онази нощ двама ще бъдат на едно легло; единият ще бъде взет, а другият ще бъде оставен. 35 Две жени ще мелят заедно; едната ще бъде взета, а другата ще бъде оставена. 36 Двама ще бъдат на нива; единият ще бъде взет, а другият ще бъде оставен. 37 В отговор Го попитаха: Къде, Господи? А Той им каза: Където е трупът, там ще се съберат и орлите.

Lukas 17 | Синодальный перевод Библия, ревизирано издание

За прощението

Излекуването на десетте прокажени

За идването на Божието царство