Lukas 10 | Синодальный перевод
1После сего избрал Господь и других семьдесят [учеников], и послал их по два пред лицем Своим во всякий город и место, куда Сам хотел идти,2и сказал им: жатвы много, а делателей мало; итак, молите Господина жатвы, чтобы выслал делателей на жатву Свою.3Идите! Я посылаю вас, как агнцев среди волков.4Не берите ни мешка, ни сумы, ни обуви, и никого на дороге не приветствуйте.5В какой дом войдете, сперва говорите: мир дому сему;6и если будет там сын мира, то почиет на нем мир ваш, а если нет, то к вам возвратится.7В доме же том оставайтесь, ешьте и пейте, что у них есть, ибо трудящийся достоин награды за труды свои; не переходите из дома в дом.8И если придете в какой город и примут вас, ешьте, что вам предложат,9и исцеляйте находящихся в нем больных, и говорите им: приблизилось к вам Царствие Божие.10Если же придете в какой город и не примут вас, то, выйдя на улицу, скажите:11и прах, прилипший к нам от вашего города, отрясаем вам; однако же знайте, что приблизилось к вам Царствие Божие.12Сказываю вам, что Содому в день оный будет отраднее, нежели городу тому.13Горе тебе, Хоразин! горе тебе, Вифсаида! ибо если бы в Тире и Сидоне явлены были силы, явленные в вас, то давно бы они, сидя во вретище и пепле, покаялись;14но и Тиру и Сидону отраднее будет на суде, нежели вам.15И ты, Капернаум, до неба вознесшийся, до ада низвергнешься.16Слушающий вас Меня слушает, и отвергающийся вас Меня отвергается; а отвергающийся Меня отвергается Пославшего Меня.17Семьдесят [учеников] возвратились с радостью и говорили: Господи! и бесы повинуются нам о имени Твоем.18Он же сказал им: Я видел сатану, спадшего с неба, как молнию;19се, даю вам власть наступать на змей и скорпионов и на всю силу вражью, и ничто не повредит вам;20однакож тому не радуйтесь, что духи вам повинуются, но радуйтесь тому, что имена ваши написаны на небесах.21В тот час возрадовался духом Иисус и сказал: славлю Тебя, Отче, Господи неба и земли, что Ты утаил сие от мудрых и разумных и открыл младенцам. Ей, Отче! Ибо таково было Твое благоволение.22И, обратившись к ученикам, сказал: все предано Мне Отцем Моим; и кто есть Сын, не знает никто, кроме Отца, и кто есть Отец, [не знает] [никто], кроме Сына, и кому Сын хочет открыть.23И, обратившись к ученикам, сказал им особо: блаженны очи, видящие то, что вы видите!24ибо сказываю вам, что многие пророки и цари желали видеть, что вы видите, и не видели, и слышать, что вы слышите, и не слышали.25И вот, один законник встал и, искушая Его, сказал: Учитель! что мне делать, чтобы наследовать жизнь вечную?26Он же сказал ему: в законе что написано? как читаешь?27Он сказал в ответ: возлюби Господа Бога твоего всем сердцем твоим, и всею душею твоею, и всею крепостию твоею, и всем разумением твоим, и ближнего твоего, как самого себя.28[Иисус] сказал ему: правильно ты отвечал; так поступай, и будешь жить.29Но он, желая оправдать себя, сказал Иисусу: а кто мой ближний?30На это сказал Иисус: некоторый человек шел из Иерусалима в Иерихон и попался разбойникам, которые сняли с него одежду, изранили его и ушли, оставив его едва живым.31По случаю один священник шел тою дорогою и, увидев его, прошел мимо.32Также и левит, быв на том месте, подошел, посмотрел и прошел мимо.33Самарянин же некто, проезжая, нашел на него и, увидев его, сжалился34и, подойдя, перевязал ему раны, возливая масло и вино; и, посадив его на своего осла, привез его в гостиницу и позаботился о нем;35а на другой день, отъезжая, вынул два динария, дал содержателю гостиницы и сказал ему: позаботься о нем; и если издержишь что более, я, когда возвращусь, отдам тебе.36Кто из этих троих, думаешь ты, был ближний попавшемуся разбойникам?37Он сказал: оказавший ему милость. Тогда Иисус сказал ему: иди, и ты поступай так же.38В продолжение пути их пришел Он в одно селение; здесь женщина, именем Марфа, приняла Его в дом свой;39у нее была сестра, именем Мария, которая села у ног Иисуса и слушала слово Его.40Марфа же заботилась о большом угощении и, подойдя, сказала: Господи! или Тебе нужды нет, что сестра моя одну меня оставила служить? скажи ей, чтобы помогла мне.41Иисус же сказал ей в ответ: Марфа! Марфа! ты заботишься и суетишься о многом,42а одно только нужно; Мария же избрала благую часть, которая не отнимется у нее.
Библия, ревизирано издание
Изпращането на седемдесет ученици
1След това Господ определи други седемдесет души и ги изпрати по двама пред Себе Си във всеки град и място, където сам Той щеше да отиде.2И им каза: Жътвата е изобилна, а работниците малко; затова се молете на Господаря на жътвата да изпрати работници на жътвата Си.3Идете: ето, Аз ви изпращам като агнета посред вълци.4Не носете нито кесия, нито торба, нито обувки и никого по пътя не поздравявайте.5И в която къща влезете, първо казвайте: Мир на този дом!6И ако бъде там някой син на мира, вашият мир ще почива на него; но ако няма, ще се върне към вас.7И в същата къща отсядайте и яжте и пийте каквото ви сложат; защото работникът заслужава своята заплата. Недейте се премества от къща в къща.8Когато влизате в някой град и те ви приемат, яжте каквото ви сложат9и изцелявайте болните в него, и им казвайте: Божието царство е наближило до вас.10А като влезете в някой град и те не ви приемат, излезте на улиците му и кажете:11И праха, който е полепнал по краката ни от вашия град, отърсваме; но това да знаете, че Божието царство е наближило.12Казвам ви: По-леко ще бъде наказанието на Содом в онзи ден, отколкото на този град.
Упреци към непокаялите се градове
13Горко ти, Хоразине! Горко ти, Витсаидо! Защото ако бяха се извършили в Тир и Сидон великите дела, които се извършиха у вас, отдавна те биха се покаяли, седнали във вретище и пепел.14Обаче на Тир и Сидон ще бъде по-леко в съда, отколкото на вас.15И ти, Капернауме, до небесата ли ще се издигнеш? До ада ще се провалиш!16Който слуша вас, Мене слуша; и който отхвърля вас, Мен отхвърля; а който отхвърля Мен, отхвърля Онзи, Който Ме е пратил.
Завръщането на седемдесетте ученици
17И седемдесетте се върнаха с радост и казаха: Господи, в Твоето име и бесовете ни се покоряват.18А Той им каза: Видях Сатана да пада от небето като светкавица.19Ето, дадох ви власт да настъпвате змии и скорпиони и власт над цялата сила на врага; и нищо няма да ви навреди.20Обаче, недейте се радва на това, че духовете ви се покоряват; а се радвайте, че имената ви са написани на небесата.21В същия час Исус се възрадва в Духа и каза: Благодаря Ти, Отче, Господи на небето и земята, затова, че си укрил това от мъдрите и разумните, а си го открил на невръстните. Да, Отче, защото така Ти се видя угодно.22Всичко Ми е предадено от Моя Отец; и освен Отец никой не знае Кой е Синът; и никой не знае Кой е Отец освен Сина и онзи, на когото Синът би благоволил да Го открие.23И като се обърна към учениците, каза им насаме: Блажени очите, които виждат това, което вие виждате.24Защото ви казвам, че много пророци и царе пожелаха да видят това, което вие виждате, и не видяха, и да чуят това, което вие чувате, и не чуха.
Най-голямата заповед
25И, ето, някой законник се изправи и Го изпитваше, като каза: Учителю, какво да правя, за да наследя вечен живот?26А Той му каза: Какво е писано в закона, какво четеш?27А той отговори: „Да възлюбиш Господа, твоя Бог, с цялото си сърце, с цялата си душа, с всичката си сила и всичкия си ум и ближния си както себе си.“28Исус му каза: Правилно отговори; това прави и ще живееш.
Притча за добрия самарянин
29Но той, понеже искаше да оправдае себе си, каза на Исус: А кой е моят ближен?30Исус отговори: Някой си човек слизаше от Йерусалим в Йерихон; и се натъкна на разбойници, които го съблякоха и нараниха, и си отидоха, като го оставиха полумъртъв.31А случайно един свещеник слизаше по онзи път и като го видя, отмина на отсрещната страна.32Също и един левит, като стигна до това място и го видя, отмина на отсрещната страна.33Но един самарянин, като пътуваше, дойде на мястото, където беше той, и като го видя, смили се,34приближи се и превърза раните му, като изля на тях елей и вино. После го качи на собственото си добиче, закара го в една гостилница и се погрижи за него.35И на следващия ден извади два динария, даде ги на гостилничаря и каза: Погрижи се за него; и каквото повече похарчиш, на връщане аз ще ти заплатя.36Кой от тези трима ти се вижда да се е показал ближен на нападнатия от разбойниците?37Той отговори: Онзи, който му показа милост. Исус му каза: Иди и ти прави така.
При Марта и Мария
38И като вървяха по пътя, Той влезе в едно село; и някоя си жена на име Марта Го прие у дома си.39Тя имаше сестра на име Мария, която седна при нозете на Господа и слушаше словото Му.40А Марта, понеже се улисваше в голямо шетане, пристъпи и каза: Господи, не Те ли е грижа, че сестра ми ме остави сама да прислужвам? Кажи да ми помогне.41Но Господ отговори: Марто, Марто, ти се грижиш и безпокоиш за много неща;42но едно е потребно; и Мария избра добрата част, която няма да се отнеме от нея.
Diese Website verwendet Cookies, um Ihnen die bestmögliche Nutzererfahrung bieten zu können.