2.Mose 5 | Синодальный перевод Библия, ревизирано издание

2.Mose 5 | Синодальный перевод
1 После сего Моисей и Аарон пришли к фараону и сказали: так говорит Господь, Бог Израилев: отпусти народ Мой, чтоб он совершил Мне праздник в пустыне. 2 Но фараон сказал: кто такой Господь, чтоб я послушался голоса Его [и] отпустил Израиля? я не знаю Господа и Израиля не отпущу. 3 Они сказали: Бог Евреев призвал нас; отпусти нас в пустыню на три дня пути принести жертву Господу, Богу нашему, чтобы Он не поразил нас язвою, или мечом. 4 И сказал им царь Египетский: для чего вы, Моисей и Аарон, отвлекаете народ от дел его? ступайте на свою работу. 5 И сказал фараон: вот, народ в земле сей многочислен, и вы отвлекаете его от работ его. 6 И в тот же день фараон дал повеление приставникам над народом и надзирателям, говоря: 7 не давайте впредь народу соломы для делания кирпича, как вчера и третьего дня, пусть они сами ходят и собирают себе солому, 8 а кирпичей наложите на них то же урочное число, какое они делали вчера и третьего дня, и не убавляйте; они праздны, потому и кричат: пойдем, принесем жертву Богу нашему; 9 дать им больше работы, чтоб они работали и не занимались пустыми речами. 10 И вышли приставники народа и надзиратели его и сказали народу: так говорит фараон: не даю вам соломы; 11 сами пойдите, берите себе солому, где найдете, а от работы вашей ничего не убавляется. 12 И рассеялся народ по всей земле Египетской собирать жниво вместо соломы. 13 Приставники же понуждали, говоря: выполняйте работу свою каждый день, как и тогда, когда была [у вас] солома. 14 А надзирателей из сынов Израилевых, которых поставили над ними приставники фараоновы, били, говоря: почему вы вчера и сегодня не изготовляете урочного числа кирпичей, как было до сих пор? 15 И пришли надзиратели сынов Израилевых и возопили к фараону, говоря: для чего ты так поступаешь с рабами твоими? 16 соломы не дают рабам твоим, а кирпичи, говорят нам, делайте. И вот, рабов твоих бьют; грех народу твоему. 17 Но он сказал: праздны вы, праздны, поэтому и говорите: пойдем, принесем жертву Господу. 18 Пойдите же, работайте; соломы не дадут вам, а положенное число кирпичей давайте. 19 И увидели надзиратели сынов Израилевых беду свою в словах: не убавляйте числа кирпичей, какое [положено] на каждый день. 20 И когда они вышли от фараона, то встретились с Моисеем и Аароном, которые стояли, ожидая их, 21 и сказали им: да видит и судит вам Господь за то, что вы сделали нас ненавистными в глазах фараона и рабов его и дали им меч в руки, чтобы убить нас. 22 И обратился Моисей к Господу и сказал: Господи! для чего Ты подвергнул такому бедствию народ сей, для чего послал меня? 23 ибо с того времени, как я пришел к фараону и стал говорить именем Твоим, он начал хуже поступать с народом сим; избавить же, – Ты не избавил народа Твоего.

1876 Russian Synodal Translation, 1956 Edition The text was supplied by "Light in East Germany". Public domain

Библия, ревизирано издание

Моисей и Аарон пред фараона

1 След това Моисей и Аарон дойдоха и казаха на фараона: Така говори Йехова, Израилевият Бог: Пусни народа Ми, за да Ми отпразнуват празник в пустинята. 2 Но фараонът запита: Кой е Йехова, че да послушам гласа Му и да пусна Израил? Не познавам Йехова и затова няма да пусна Израил. 3 А те отговориха: Богът на евреите ни срещна. Молим ти се, нека отидем на тридневен път в пустинята, за да принесем жертва на Йехова, нашия Бог, да не би да ни порази с епидемия или с меч. 4 Но египетският цар им каза: Защо, Моисей и Аарон, отклонявате народа от работите му? Идете на определените си работи. 5 Фараонът каза още: Ето, народът на земята сега е много, а вие го карате да изостави определените си работи. 6 И в същия ден фараонът заповяда на разпоредниците и на надзирателите на народа: 7 Не давайте повече плява на този народ за правене на тухли, както досега; нека идат сами и си събират плява. 8 Но колкото тухли са правили досега, същия брой изисквайте от тях; не го намалявайте, защото остават без работа и затова викат: Нека отидем да принесем жертва на нашия Бог. 9 Нека се възлагат още по-тежки задължения на тези хора, за да се измъчват с тях и да не обръщат внимание на лъжи. 10 И така, разпоредниците и надзирателите на народа излязоха и казаха на народа: Така казва фараонът: Не ви давам плява. 11 Вие сами идете и си събирайте плява, където можете да намерите, но нищо няма да се намали от работата ви. 12 Затова народът се разпръсна по цялата Египетска земя да събират плява от стърнищата. 13 А разпоредниците настояваха: Изкарвайте работата си, определената си ежедневна работа, както, когато ви давахме плява. 14 И надзирателите, поставени над израилтяните от фараоновите разпоредници, бяха бити, като им казаха: Защо не изкарахте и вчера, и днес определения ви брой тухли, както досега? 15 Тогава надзирателите на израилтяните дойдоха и извикаха към фараона: Защо постъпвате така със слугите си? 16 Плява не се дава на слугите ти, а ни казват: Правете тухли. И, ето, слугите ти сме бити, а вината е на твоя народ. 17 Но той отговори: Без работа останахте, без работа, затова казвате: Нека отидем да принесем жертва на ГОСПОДА. 18 Идете сега и работете, защото плява няма да ви се дава, но ще давате определения брой тухли. 19 И надзирателите на израилтяните видяха, че положението им е лошо, когато им се каза: Нищо не намалявайте от определения ви за всеки ден брой тухли.

Божието обещание за избавление

20 И като излязоха от двореца на фараона, срещнаха по пътя Моисей и Аарон 21 и им казаха: ГОСПОД да погледне към вас и да съди, защото вие ни направихте омразни* на фараона и на служителите му и те ще ни избият с меч. 22 Тогава Моисей се върна при ГОСПОДА и каза: Господи, защо си постъпил зле спрямо този народ? Защо си ме изпратил? 23 Защото, откакто дойдох при фараона да говоря в Твое име, той постъпва зле спрямо този народ, а Ти все не избавяш народа Си?