Jesaja 57 | Синодальный перевод Библия, ревизирано издание

Jesaja 57 | Синодальный перевод
1 Праведник умирает, и никто не принимает этого к сердцу; и мужи благочестивые восхищаются [от земли], и никто не помыслит, что праведник восхищается от зла. 2 Он отходит к миру; ходящие прямым путем будут покоиться на ложах своих. 3 Но приблизьтесь сюда вы, сыновья чародейки, семя прелюбодея и блудницы! 4 Над кем вы глумитесь? против кого расширяете рот, высовываете язык? не дети ли вы преступления, семя лжи, 5 разжигаемые похотью к идолам под каждым ветвистым деревом, заколающие детей при ручьях, между расселинами скал? 6 В гладких камнях ручьев доля твоя; они, они жребий твой; им ты делаешь возлияние и приносишь жертвы: могу ли Я быть доволен этим? 7 На высокой и выдающейся горе ты ставишь ложе твое и туда восходишь приносить жертву. 8 За дверью также и за косяками ставишь памяти твои; ибо, отвратившись от Меня, ты обнажаешься и восходишь; распространяешь ложе твое и договариваешься с теми из них, с которыми любишь лежать, высматриваешь место. 9 Ты ходила также к царю с благовонною мастью и умножила масти твои, и далеко посылала послов твоих, и унижалась до преисподней. 10 От долгого пути твоего утомлялась, но не говорила: "надежда потеряна!"; все еще находила живость в руке твоей, и потому не чувствовала ослабления. 11 Кого же ты испугалась и устрашилась, что сделалась неверною и Меня перестала помнить и хранить в твоем сердце? не от того ли, что Я молчал, и притом долго, ты перестала бояться Меня? 12 Я покажу правду твою и дела твои, – и они будут не в пользу тебе. 13 Когда ты будешь вопить, спасет ли тебя сборище твое? – всех их унесет ветер, развеет дуновение; а надеющийся на Меня наследует землю и будет владеть святою горою Моею. 14 И сказал: поднимайте, поднимайте, ровняйте путь, убирайте преграду с пути народа Моего. 15 Ибо так говорит Высокий и Превознесенный, вечно Живущий, – Святый имя Его: Я живу на высоте [небес] и во святилище, и также с сокрушенными и смиренными духом, чтобы оживлять дух смиренных и оживлять сердца сокрушенных. 16 Ибо не вечно буду Я вести тяжбу и не до конца гневаться; иначе изнеможет предо Мною дух и всякое дыхание, Мною сотворенное. 17 За грех корыстолюбия его Я гневался и поражал его, скрывал лице и негодовал; но он, отвратившись, пошел по пути своего сердца. 18 Я видел пути его, и исцелю его, и буду водить его и утешать его и сетующих его. 19 Я исполню слово: мир, мир дальнему и ближнему, говорит Господь, и исцелю его. 20 А нечестивые – как море взволнованное, которое не может успокоиться и которого воды выбрасывают ил и грязь. 21 Нет мира нечестивым, говорит Бог мой.

1876 Russian Synodal Translation, 1956 Edition The text was supplied by "Light in East Germany". Public domain

Библия, ревизирано издание

Срещу идолопоклонството и за силата на смирението

1 Праведният загива и никой не взема това присърце; и благочестивите биват отнемани от земята, без да размисли някой, че праведният бива отнет преди да дойде злото. 2 Той се успокоява; те си почиват на леглата си, всеки, който ходи в правотата си. 3 А вие, синове на магьосница, рожба на прелюбодеец и на блудница, приближете се тук. 4 С кого се подигравате? Против кого сте отворили широко уста и изплезили език? Не сте ли деца на престъпление, рожба на лъжа, 5 вие, които се разпалвате в похотта си между дъбовете, под всяко зелено дърво, които колите децата в деретата, под разцепените скали? 6 Делът ти е между камъчетата на потоците; те, те са твое наследство и на тях си изливала възлияния, принасяла си хлебен принос. Ще мога ли да се удовлетворя за тези неща? 7 На висока и издигната планина си сложила леглото си и там си се изкачвала да принасяш жертва. 8 Зад вратите и стълбовете им си поставила спомена си; защото си се открила на друг освен Мен и си се изкачила; разширила си леглото си и си се съгласила с тях; обикнала си тяхното легло, избрала си място за него. 9 Отишла си и при царя с помади и си умножила ароматите си, пратила си далеч посланиците си и си се унизила дори до преизподнята. 10 Уморила си се от дългия път, но пак не си казала: Няма надежда; намерила си съживление на силата си, затова не си примряла. 11 И от кого си се уплашила или убояла, за да излъжеш и да не си спомниш за Мене, нито да Ме съхраняваш в сърцето си? Не е ли, защото Аз млъкнах, и то от дълго време, понеже ти не се убоя от Мене? 12 Аз ще изявя правдата ти; а колкото до делата ти, те няма да ти бъдат от полза.

Бог обещава помощ и изцеление

13 Когато извикаш, нека те отърват сбирщината на идолите ти; но вятърът ще ги отнесе всички, един лъх ще ги помете; а който уповава на Мене, ще владее земята и ще придобие святия Мой хълм. 14 И ще се каже: Изравнете, изравнете, пригответе пътя, премахнете спънките от пътя на Моя народ. 15 Защото така казва Всевишният и Превъзнесеният, Който обитава вечността, Чието име е Святият: Аз обитавам на високо и свято място, още с онзи, който е със съкрушен и смирен дух, за да съживявам духа на смирените и да съживявам сърцето на съкрушилите се, 16 защото няма да се съдя с хората вечно, нито ще бъда винаги гневен; понеже тогава биха примрели пред Мене духът и душите, които съм създал. 17 Поради беззаконната му лакомия се разгневих и го поразих, отвърнах лицето Си и се разгневих; но той упорито последва пътя на сърцето си. 18 Видях пътищата му и ще го изцеля; още ще го водя и пак ще утеша него и наскърбените му. 19 Аз, Който създавам плода на устните, казва ГОСПОД, ще кажа: Мир, мир на далечния и близкия; и ще го изцеля. 20 А нечестивите са като развълнувано море, защото то не може да утихне и водите му изхвърлят тиня и кал. 21 Няма мир за нечестивите, казва моят Бог.