Jesaja 42 | Синодальный перевод Библия, ревизирано издание

Jesaja 42 | Синодальный перевод
1 Вот, Отрок Мой, Которого Я держу за руку, избранный Мой, к которому благоволит душа Моя. Положу дух Мой на Него, и возвестит народам суд; 2 не возопиет и не возвысит голоса Своего, и не даст услышать его на улицах; 3 трости надломленной не переломит, и льна курящегося не угасит; будет производить суд по истине; 4 не ослабеет и не изнеможет, доколе на земле не утвердит суда, и на закон Его будут уповать острова. 5 Так говорит Господь Бог, сотворивший небеса и пространство их, распростерший землю с произведениями ее, дающий дыхание народу на ней и дух ходящим по ней. 6 Я, Господь, призвал Тебя в правду, и буду держать Тебя за руку и хранить Тебя, и поставлю Тебя в завет для народа, во свет для язычников, 7 чтобы открыть глаза слепых, чтобы узников вывести из заключения и сидящих во тьме – из темницы. 8 Я Господь, это – Мое имя, и не дам славы Моей иному и хвалы Моей истуканам. 9 Вот, [предсказанное] прежде сбылось, и новое Я возвещу; прежде нежели оно произойдет, Я возвещу вам. 10 Пойте Господу новую песнь, хвалу Ему от концов земли, вы, плавающие по морю, и все, наполняющее его, острова и живущие на них. 11 Да возвысит голос пустыня и города ее, селения, где обитает Кидар; да торжествуют живущие на скалах, да возглашают с вершин гор. 12 Да воздадут Господу славу, и хвалу Его да возвестят на островах. 13 Господь выйдет, как исполин, как муж браней возбудит ревность; воззовет и поднимет воинский крик, и покажет Себя сильным против врагов Своих. 14 Долго молчал Я, терпел, удерживался; теперь буду кричать, как рождающая, буду разрушать и поглощать все; 15 опустошу горы и холмы, и всю траву их иссушу; и реки сделаю островами, и осушу озера; 16 и поведу слепых дорогою, которой они не знают, неизвестными путями буду вести их; мрак сделаю светом пред ними, и кривые пути – прямыми: вот что Я сделаю для них и не оставлю их. 17 Тогда обратятся вспять и великим стыдом покроются надеющиеся на идолов, говорящие истуканам: "вы наши боги". 18 Слушайте, глухие, и смотрите, слепые, чтобы видеть. 19 Кто так слеп, как раб Мой, и глух, как вестник Мой, Мною посланный? Кто так слеп, как возлюбленный, так слеп, как раб Господа? 20 Ты видел многое, но не замечал; уши были открыты, но не слышал. 21 Господу угодно было, ради правды Своей, возвеличить и прославить закон. 22 Но это народ разоренный и разграбленный; все они связаны в подземельях и сокрыты в темницах; сделались добычею, и нет избавителя; ограблены, и никто не говорит: "отдай назад!" 23 Кто из вас приклонил к этому ухо, вникнул и выслушал это для будущего? 24 Кто предал Иакова на разорение и Израиля грабителям? не Господь ли, против Которого мы грешили? Не хотели они ходить путями Его и не слушали закона Его. 25 И Он излил на них ярость гнева Своего и лютость войны: она окружила их пламенем со всех сторон, но они не примечали; и горела у них, но они не уразумели этого сердцем.

1876 Russian Synodal Translation, 1956 Edition The text was supplied by "Light in East Germany". Public domain

Библия, ревизирано издание

Божият Слуга

1 Ето Моя Слуга, когото подкрепям, Моя избраник, в когото благоволи душата Ми; положих Духа Си на него; той ще постави правосъдие за народите. 2 Няма да извика, нито ще издигне високо гласа си, нито ще го направи да се чуе навън. 3 Пречупена тръстика няма да отреже и замъждял фитил няма да угаси; ще постави правосъдие според истината. 4 Няма да отслабне, нито ще се съкруши, докато установи правосъдие на земята; и островите ще очакват неговото поучение. 5 Така казва Бог, ГОСПОД, Който е направил небето и го е разпрострял, Който е разстлал земята с произведенията и, Който дава дихание на народа, който е на нея; и дух на тези, които ходят по нея: 6 Аз, ГОСПОД, те призовах в правда и като хвана ръката ти, ще те пазя и ще те поставя за завет на народа, за светлина на народите, 7 за да отвориш очите на слепите, да извадиш затворените от затвор и седящите в мрак – от тъмницата. 8 Аз съм ГОСПОД; това е Моето име; и не искам да дам славата Си на друг, нито хвалението Си – на изваяните идоли. 9 Ето, нещата, предсказани от началото, се сбъднаха и Аз ви известявам нови, преди да се появят, ви ги казвам. 10 Пейте на ГОСПОДА нова песен, хвалата Му от краищата на земята, вие, които слизате в морето, и всичко, което е в него, острови и вие, които живеете на тях. 11 Пустинята и градовете и нека извикат с висок глас, селата, където живее Кидар; нека пеят жителите на Села*, нека възкликнат от върховете на планините, 12 нека отдадат слава на ГОСПОДА и нека възвестят хвалата Му на островите. 13 ГОСПОД ще излезе като силен мъж, ще възбуди ревността Си като воин, ще извика, да! Ще изреве. Ще надделее над враговете Си. 14 За дълго време мълчах, казва Той, останах тих, въздържах Себе Си; но сега ще извикам като жена, която ражда, ще погубя и същевременно ще погълна. 15 Ще запустя планини и хълмове и ще изсуша цялата им трева; ще обърна реките на острови и ще пресуша езерата. 16 Ще доведа слепите през път, който не са знаели, ще ги водя в пътеки, които са им били непознати; ще обърна тъмнината в светлина пред тях и неравните места ще направя равни. Така ще сторя и няма да ги оставя. 17 Ще се върнат назад, съвсем ще бъдат посрамени онези, които уповават на ваяните идоли, които казват на излетите идоли: Вие сте наши богове.

Падението на Израил

18 Чуйте, глухи, и гледайте, слепи, за да видите. 19 Кой е сляп, ако не е слугата Ми, или глух, както посланикът, когото изпращам? Кой е сляп, както преданият на Бога, и сляп, както слугата ГОСПОДЕН? 20 Ти гледаш много неща, но не наблюдаваш; ушите му са отворени, но той не чува. 21 ГОСПОД благоволи заради правдата Си да възвеличи закона и да го направи почитаем. 22 Но те са разорен и разграбен народ; всички са впримчени в пещери и скрити в тъмници; станали са за плячка и нямат избавител, ограбени са, а никой не казва: Върни го! 23 Кой от вас ще обърне внимание на това? Кой ще внимава и ще слуша за бъдещето? 24 Кой предаде Яков на обир и Израил – на грабители? Не е ли ГОСПОД, пред Когото съгрешихме? Защото не искаха да ходят в пътищата Му, нито послушаха учението Му. 25 Затова изля на него яростта на гнева Си и свирепостта на боя; и това го запали наоколо, но той не забеляза, изгори го, но той не го вложи в сърцето си.