Jesaja 38 | Синодальный перевод Библия, ревизирано издание

Jesaja 38 | Синодальный перевод
1 В те дни Езекия заболел смертельно. И пришел к нему пророк Исаия, сын Амосов, и сказал ему: так говорит Господь: сделай завещание для дома твоего, ибо ты умрешь, не выздоровеешь. 2 Тогда Езекия отворотился лицем к стене и молился Господу, говоря: 3 "о, Господи! вспомни, что я ходил пред лицем Твоим верно и с преданным [Тебе] сердцем и делал угодное в очах Твоих". И заплакал Езекия сильно. 4 И было слово Господне к Исаии, и сказано: 5 пойди и скажи Езекии: так говорит Господь, Бог Давида, отца твоего: Я услышал молитву твою, увидел слезы твои, и вот, Я прибавлю к дням твоим пятнадцать лет, 6 и от руки царя Ассирийского спасу тебя и город сей и защищу город сей. 7 И вот тебе знамение от Господа, что Господь исполнит слово, которое Он изрек. 8 Вот, я возвращу назад на десять ступеней солнечную тень, которая прошла по ступеням Ахазовым. И возвратилось солнце на десять ступеней по ступеням, по которым оно сходило. 9 Молитва Езекии, царя Иудейского, когда он болен был и выздоровел от болезни: 10 "Я сказал в себе: в преполовение дней моих должен я идти во врата преисподней; я лишен остатка лет моих. 11 Я говорил: не увижу я Господа, Господа на земле живых; не увижу больше человека между живущими в мире; 12 жилище мое снимается с места и уносится от меня, как шалаш пастушеский; я должен отрезать подобно ткачу жизнь мою; Он отрежет меня от основы; день и ночь я ждал, что Ты пошлешь мне кончину. 13 Я ждал до утра; подобно льву, Он сокрушал все кости мои; день и ночь я ждал, что Ты пошлешь мне кончину. 14 Как журавль, как ласточка издавал я звуки, тосковал как голубь; уныло смотрели глаза мои к небу: Господи! тесно мне; спаси меня. 15 Что скажу я? Он сказал мне, Он и сделал. Тихо буду проводить все годы жизни моей, помня горесть души моей. 16 Господи! так живут, и во всем этом жизнь моего духа; Ты исцелишь меня, даруешь мне жизнь. 17 Вот, во благо мне была сильная горесть, и Ты избавил душу мою от рва погибели, бросил все грехи мои за хребет Свой. 18 Ибо не преисподняя славит Тебя, не смерть восхваляет Тебя, не нисшедшие в могилу уповают на истину Твою. 19 Живой, только живой прославит Тебя, как я ныне: отец возвестит детям истину Твою. 20 Господь спасет меня; и мы во все дни жизни нашей [со звуками] струн моих будем воспевать песни в доме Господнем". 21 И сказал Исаия: пусть принесут пласт смокв и обложат им нарыв; и он выздоровеет. 22 А Езекия сказал: какое знамение, что я буду ходить в дом Господень?

1876 Russian Synodal Translation, 1956 Edition The text was supplied by "Light in East Germany". Public domain

Библия, ревизирано издание

Бог изцелява цар Езекия

1 По това време Езекия се разболя до смърт. Пророк Исайя, Амосовият син, дойде при него и му каза: Така казва ГОСПОД: Нареди за дома си, понеже ще умреш и няма да живееш. 2 Тогава Езекия се обърна към стената и се помоли на ГОСПОДА: 3 Моля Ти се, ГОСПОДИ, спомни си сега как ходих пред Тебе с вярност и с цяло сърце и върших това, което беше угодно пред Теб. И Езекия плака горчиво. 4 Тогава ГОСПОДНЕТО слово дойде към Исайя и каза: 5 Иди и кажи на Езекия: Така казва ГОСПОД, Бог на баща ти Давид: Чух молитвата ти, видях сълзите ти; ето, Аз ще добавя към живота ти петнадесет години. 6 И ще избавя и теб, и този град от ръката на асирийския цар и ще защитя този град. 7 А това ще ти бъде знамението от ГОСПОДА, че ГОСПОД ще извърши това, което каза: 8 ето, ще върна сянката десет стъпала назад, които е изминала върху слънчевия часовник на Ахаз. И така, слънцето се върна назад десет стъпала, които преди това беше изминало. 9 Ето какво писа Юдейският цар Езекия, когато се беше разболял и оздравя от болестта си: 10 Аз казах: В половината от дните си ще вляза в портите на преизподнята; лиших се от остатъка на годините си. 11 Казах: Няма да видя вече ГОСПОДА, ГОСПОДА, в земята на живите; няма да видя вече човека, като съм между онези, които престанаха да живеят. 12 Жилището ми се премести и се вдигна от мене като овчарски шатър; навих живота си като тъкач, от основата Той ще ме отреже; между сутринта и вечерта ще ме довършиш. 13 Успокоявах се до сутринта; но Той като лъв троши всичките ми кости; между сутринта и вечерта ще ме довършиш. 14 Като лястовица или жерав – така крещях, стенех като гургулица; очите ми изнемощяха от гледане нагоре. В утеснение съм, Господи; стани ми застъпник. 15 Какво мога да кажа аз? Той ми каза и сам го изпълни; ще ходя смирено през всичките си години поради огорчението на душата си. 16 Чрез тези неща живеят хората, Господи, и само в тях е животът на моя дух; така ще ме изцелиш и ще ме съживиш. 17 Ето, излезе за моя мир, когато имах голяма мъка; и Ти, от любов към душата ми, си я избавил от рова на тлението, защото си хвърлил зад гърба Си всичките ми грехове. 18 Защото преизподнята не може да Те хвали; смъртта не може да Те славослови; онези, които слизат в рова, не могат да се надяват на Твоята вярност. 19 Живият, живият, той ще Те хвали, както аз днес; бащата ще извести на децата си Твоята вярност. 20 ГОСПОД е близо да ме спаси; затова ще пеем моите песни със струнни инструменти в дома ГОСПОДЕН през всички дни на живота си. 21 А Исайя беше казал: Нека вземат наниз смокини и ги сложат за компрес на цирея – и царят ще оздравее. 22 Също и Езекия беше казал: Какво е знамението, че ще отида в ГОСПОДНИЯ дом?