Jesaja 37 | Синодальный перевод Библия, ревизирано издание

Jesaja 37 | Синодальный перевод
1 Когда услышал это царь Езекия, то разодрал одежды свои и покрылся вретищем, и пошел в дом Господень; 2 и послал Елиакима, начальника дворца, и Севну писца, и старших священников, покрытых вретищами, к пророку Исаии, сыну Амосову. 3 И они сказали ему: так говорит Езекия: день скорби и наказания и посрамления день сей, ибо младенцы дошли до отверстия утробы матерней, а силы нет родить. 4 Может быть, услышит Господь Бог твой слова Рабсака, которого послал царь Ассирийский, господин его, хулить Бога живаго и поносить словами, какие слышал Господь, Бог твой; вознеси же молитву об оставшихся, которые находятся еще в живых. 5 И пришли слуги царя Езекии к Исаии. 6 И сказал им Исаия: так скажите господину вашему: так говорит Господь: не бойся слов, которые слышал ты, которыми поносили Меня слуги царя Ассирийского. 7 Вот, Я пошлю в него дух, и он услышит весть, и возвратится в землю свою, и Я поражу его мечом в земле его. 8 И возвратился Рабсак и нашел царя Ассирийского воюющим против Ливны; ибо он слышал, что тот отошел от Лахиса. 9 И услышал он о Тиргаке, царе Ефиопском; [ему] сказали: вот, он вышел сразиться с тобою. Услышав это, он послал послов к Езекии, сказав: 10 так скажите Езекии, царю Иудейскому: пусть не обманывает тебя Бог твой, на Которого ты уповаешь, думая: "не будет отдан Иерусалим в руки царя Ассирийского". 11 Вот, ты слышал, что сделали цари Ассирийские со всеми землями, положив на них заклятие; ты ли уцелеешь? 12 Боги народов, которых разорили отцы мои, спасли ли их, [спасли] [ли] Гозан и Харан, и Рецеф, и сынов Едена, что в Фалассаре? 13 Где царь Емафа и царь Арпада, и царь города Сепарваима, Ены и Иввы? 14 И взял Езекия письмо из руки послов и прочитал его, и пошел в дом Господень, и развернул его Езекия пред лицем Господним; 15 и молился Езекия пред лицем Господним и говорил: 16 Господи Саваоф, Боже Израилев, седящий на Херувимах! Ты один Бог всех царств земли; Ты сотворил небо и землю. 17 Приклони, Господи, ухо Твое и услышь; открой, Господи, очи Твои и воззри, и услышь слова Сеннахирима, который послал поносить Тебя, Бога живаго. 18 Правда, о, Господи! цари Ассирийские опустошили все страны и земли их 19 и побросали богов их в огонь; но это были не боги, а изделие рук человеческих, дерево и камень, потому и истребили их. 20 И ныне, Господи Боже наш, спаси нас от руки его; и узнают все царства земли, что Ты, Господи, Бог один. 21 И послал Исаия, сын Амосов, к Езекии сказать: так говорит Господь, Бог Израилев: о чем ты молился Мне против Сеннахирима, царя Ассирийского, – 22 вот слово, которое Господь изрек о нем: презрит тебя, посмеется над тобою девствующая дочь Сиона, покачает вслед тебя головою дочь Иерусалима. 23 Кого ты порицал и поносил? и на кого возвысил голос и поднял так высоко глаза твои? на Святаго Израилева. 24 Чрез рабов твоих ты порицал Господа и сказал: "со множеством колесниц моих я взошел на высоту гор, на ребра Ливана, и срубил рослые кедры его, отличные кипарисы его, и пришел на самую вершину его, в рощу сада его; 25 и откапывал я, и пил воду; и осушу ступнями ног моих все реки Египетские". 26 Разве не слышал ты, что Я издавна сделал это, в древние дни предначертал это, а ныне выполнил тем, что ты опустошаешь крепкие города, [превращая] их в груды развалин? 27 И жители их сделались маломощны, трепещут и остаются в стыде; они стали как трава на поле и нежная зелень, как порост на кровлях и опаленный хлеб, прежде нежели выколосился. 28 Сядешь ли ты, выйдешь ли, войдешь ли, Я знаю [все, знаю] и дерзость твою против Меня. 29 За твою дерзость против Меня и за то, что надмение твое дошло до ушей Моих, Я вложу кольцо Мое в ноздри твои и удила Мои в рот твой, и возвращу тебя назад тою же дорогою, которою ты пришел. 30 И вот, тебе, Езекия, знамение: ешьте в этот год выросшее от упавшего зерна, и на другой год – самородное; а на третий год сейте и жните, и садите виноградные сады, и ешьте плоды их. 31 И уцелевший в доме Иудином остаток пустит опять корень внизу и принесет плод вверху, 32 ибо из Иерусалима произойдет остаток, и спасенное – от горы Сиона. Ревность Господа Саваофа соделает это. 33 Посему так говорит Господь о царе Ассирийском: "не войдет он в этот город и не бросит туда стрелы, и не приступит к нему со щитом, и не насыплет против него вала. 34 По той же дороге, по которой пришел, возвратится, а в город сей не войдет, говорит Господь. 35 Я буду охранять город сей, чтобы спасти его ради Себя и ради Давида, раба Моего". 36 И вышел Ангел Господень и поразил в стане Ассирийском сто восемьдесят пять тысяч [человек]. И встали поутру, и вот, все тела мертвые. 37 И отступил, и пошел, и возвратился Сеннахирим, царь Ассирийский, и жил в Ниневии. 38 И когда он поклонялся в доме Нисроха, бога своего, Адрамелех и Шарецер, сыновья его, убили его мечом, а сами убежали в землю Араратскую. И воцарился Асардан, сын его, вместо него.

1876 Russian Synodal Translation, 1956 Edition The text was supplied by "Light in East Germany". Public domain

Библия, ревизирано издание

Божият отговор за Сенахирим

1 А когато цар Езекия чу думите му, раздра дрехите си, покри се с вретище и влезе в ГОСПОДНИЯ дом. 2 И прати управителя на двореца Елиаким, секретаря Шевна и главните свещеници, покрити с вретища, при пророк Исайя, Амосовия син. 3 Те му казаха: Така казва Езекия: Ден на скръб, на изобличение и на оскърбление е този ден; защото настана часът да се родят децата, но няма сила за раждане. 4 Може би ГОСПОД, твоят Бог, ще чуе думите на Рапсак, когото господарят му, асирийският цар, прати да укорява живия Бог, и ще изобличи думите, които ГОСПОД, твоят Бог, чу, затова принеси молба за остатъка, който е оцелял. 5 И така, слугите на цар Езекия отидоха при Исайя. 6 Исайя им каза: Така кажете на господаря си – така казва ГОСПОД: Не бой се от думите, които си чул, с които слугите на асирийския цар Ме похулиха. 7 Ето, Аз ще вложа в него такъв дух, че като чуе слух, ще се върне в своята земя; и ще го направя да падне от меч в своята земя. 8 И така, Рапсак, като се върна, разбра, че асирийският цар воюваше против Ливна; защото беше чул, че той заминал от Лахис. 9 А царят чу да казват за етиопския цар Тирак: Излезе да воюва против теб. И когато чу това, прати посланици до Езекия, като каза: 10 Така говорете на Юдейския цар Езекия, кажете му: Твоят Бог, на Когото уповаваш, да не те мами, като казва: Йерусалим няма да бъде предаден в ръката на асирийския цар. 11 Ето, ти чу какво са направили асирийските царе на всички земи, как са ги обрекли на изтребление; че ти ли ще се избавиш? 12 Боговете на народите избавиха ли онези, които бащите ми изтребиха: Гозан, Харан, Ресеф и еденяните, които бяха в Таласар? 13 Къде са ематският цар, арфадският цар и царят на града Сефаруим, на Ена и на Ава? 14 А когато Езекия взе писмото от ръката на посланиците и го прочете, Езекия отиде в ГОСПОДНИЯ дом и го разгъна пред ГОСПОДА. 15 И Езекия се помоли пред ГОСПОДА: 16 ГОСПОДИ на Силите, Боже Израилев, Който седиш между херувимите, Ти и само Ти си Бог на всички земни царства; Ти си направил небето и земята. 17 Приклони, ГОСПОДИ, ухото Си и чуй; отвори, ГОСПОДИ, очите Си и виж; чуй всички думи на Сенахирим, който го изпрати да похули живия Бог. 18 Наистина, ГОСПОДИ, асирийските царе запустиха всичките области и земите им; 19 и хвърлиха в огън боговете им, защото не бяха богове, а дело на човешки ръце, дървета и камъни; затова ги погубиха. 20 И така, сега, ГОСПОДИ, Боже наш, отърви ни от ръката му, за да познаят всички земни царства, че Ти си ГОСПОД, единственият Бог. 21 Тогава Исайя, Амосовият син, прати до Езекия да кажат: Така казва ГОСПОД, Израилевият Бог: Чух това, за което си се помолил на Мене против асирийския цар Сенахирим. 22 Ето словото, което ГОСПОД изговори за него: Презря те, присмя ти се девицата, сионовата дъщеря; зад гърба ти поклати глава йерусалимската дъщеря. 23 Кого си обидил и похулил ти? И против кого си говорил с висок глас и си надигнал нагоре очите си? Против Святия Израилев. 24 Господа си обидил ти чрез слугите си, като си казал: С множеството на колесниците си излязох аз върху височината на планините, върху уединенията на Ливан; и ще изсека високите му кедри, отбраните му елхи; и ще вляза в най-крайната му височина, в гората на неговия Кармил. 25 Аз изкопах и пих вода; и със стъпалото на краката си ще пресуша всички реки на Египет*. 26 Не си ли чул, че Аз съм наредил това отдавна и от древни времена съм начертал това? А сега го изпълних, така че ти да превръщаш укрепени градове в купове развалини. 27 Затова жителите им станаха безсилни, уплашиха се и се посрамиха; бяха като трева на полето, като зеленина, като трева на покрива на къщата и жито, прегоряло преди да изкласи стъбло; 28 но Аз зная жилището ти, излизането ти и влизането ти, и буйството ти против Мене. 29 Понеже буйството ти против Мен и надменността ти стигнаха до ушите ми, затова ще сложа куката Си в ноздрите ти и юздата Си – в устата ти, и ще те върна по пътя, по който си дошъл. 30 И това ще ти бъде знамението: Тази година ще ядете това, което е саморасло, втората година – това, което израства от същото, а третата година посейте и пожънете, насадете лозя и яжте плода им. 31 И оцелялото от Юдейския дом, което е останало, пак ще пуска корени долу и ще дава плод горе. 32 Защото от Йерусалим ще излезе остатък и от хълма Сион – оцелялото. Ревността на ГОСПОДА на Силите ще извърши това. 33 Затова така казва ГОСПОД за асирийския цар: Няма да влезе в този град, нито ще хвърли там стрела, нито ще дойде пред него с щит, нито ще издигне против него могила; 34 по пътя, по който е дошъл, по него ще се върне и в този град няма да влезе, казва ГОСПОД; 35 защото ще защитя този град, за да го избавя, заради Себе Си и заради слугата Ми Давид. 36 Тогава излезе ангел ГОСПОДЕН и порази сто осемдесет и пет хиляди души в асирийския стан; и когато хората станаха на сутринта, ето, всички онези бяха мъртви трупове. 37 И така асирийският цар Сенахирим си тръгна и отиде, върна се и живееше в Ниневия. 38 А докато се кланяше в светилището на бога си Нисрох, неговите синове Адрамелех и Сарасар го убиха с меч; и побегнаха в Араратската земя. А вместо него се възцари синът му Есарадон.