Josua 2 | Синодальный перевод Библия, ревизирано издание

Josua 2 | Синодальный перевод
1 И послал Иисус, сын Навин, из Ситтима двух соглядатаев тайно и сказал: пойдите, осмотрите землю и Иерихон. [Два юноши] пошли и пришли в дом блудницы, которой имя Раав, и остались ночевать там. 2 И сказано было царю Иерихонскому: вот, какие–то люди из сынов Израилевых пришли сюда в эту ночь, чтобы высмотреть землю. 3 Царь Иерихонский послал сказать Рааве: выдай людей, пришедших к тебе, которые вошли в твой дом, ибо они пришли высмотреть всю землю. 4 Но женщина взяла двух человек тех и скрыла их и сказала: точно приходили ко мне люди, но я не знала, откуда они; 5 когда же в сумерки надлежало затворять ворота, тогда они ушли; не знаю, куда они пошли; гонитесь скорее за ними, вы догоните их. 6 А сама отвела их на кровлю и скрыла их в снопах льна, разложенных у нее на кровле. 7 [Посланные] гнались за ними по дороге к Иордану до самой переправы; ворота же [тотчас] затворили, после того как вышли погнавшиеся за ними. 8 Прежде нежели они легли спать, она взошла к ним на кровлю 9 и сказала им: я знаю, что Господь отдал землю сию вам, ибо вы навели на нас ужас, и все жители земли сей пришли от вас в робость; 10 ибо мы слышали, как Господь иссушил пред вами воду Чермного моря, когда вы шли из Египта, и как поступили вы с двумя царями Аморрейскими за Иорданом, с Сигоном и Огом, которых вы истребили; 11 когда мы услышали об этом, ослабело сердце наше, и ни в ком [из нас] не стало духа против вас; ибо Господь Бог ваш есть Бог на небе вверху и на земле внизу; 12 итак поклянитесь мне Господом что, как я сделала вам милость, так и вы сделаете милость дому отца моего, и дайте мне верный знак, 13 что вы сохраните в живых отца моего и матерь мою, и братьев моих и сестер моих, и всех, кто есть у них, и избавите души наши от смерти. 14 Эти люди сказали ей: душа наша вместо вас [да будет предана] смерти, если вы не откроете сего дела нашего; когда же Господь предаст нам землю, мы окажем тебе милость и истину. 15 И спустила она их по веревке чрез окно, ибо дом ее был в городской стене, и она жила в стене; 16 и сказала им: идите на гору, чтобы не встретили вас преследующие, и скрывайтесь там три дня, доколе не возвратятся погнавшиеся [за вами]; а после пойдете в путь ваш. 17 И сказали ей те люди: мы свободны будем от твоей клятвы, которою ты нас закляла, [если не сделаешь так]: 18 вот, когда мы придем в эту землю, ты привяжи червленую веревку к окну, чрез которое ты нас спустила, а отца твоего и матерь твою и братьев твоих, все семейство отца твоего собери к себе в дом твой; 19 и если кто–нибудь выйдет из дверей твоего дома вон, того кровь на голове его, а мы свободны [будем от сей клятвы твоей]; а кто будет с тобою в [твоем] доме, того кровь на голове нашей, если чья рука коснется его; 20 если же ты откроешь сие наше дело, то мы также свободны будем от клятвы твоей, которою ты нас закляла. 21 Она сказала: да будет по словам вашим! И отпустила их, и они пошли, а она привязала к окну червленую веревку. 22 Они пошли и пришли на гору, и пробыли там три дня, доколе не возвратились гнавшиеся [за ними]. Гнавшиеся искали их по всей дороге и не нашли. 23 Таким образом два сии человека пошли назад, сошли с горы, перешли [Иордан] и пришли к Иисусу, сыну Навину, и пересказали ему все, что с ними случилось. 24 И сказали Иисусу: Господь предал всю землю сию в руки наши, и все жители земли в страхе от нас.

1876 Russian Synodal Translation, 1956 Edition The text was supplied by "Light in East Germany". Public domain

Библия, ревизирано издание

Изпращане на съгледвачи в Йерихон и постъпката на Раав

1 Тогава Исус, Навиновият син, изпрати от Ситим двама мъже да съгледат тайно и им каза: Идете, разгледайте земята и Йерихон. И те отидоха, и като влязоха в къщата на една блудница на име Раав, престояха там. 2 Но някой извести на йерихонския цар: През нощта тук дойдоха мъже от израилтяните, за да съгледат земята. 3 И така, йерихонският цар изпрати хора до Раав да и кажат: Изведи мъжете, които дойдоха при теб и които влязоха в къщата ти; защото са дошли да съгледат цялата земя. 4 Но жената скри двамата мъже и каза: Наистина мъжете дойдоха при мене, но не знаех откъде бяха. 5 Когато на мръкване щяха да се затворят портите, мъжете излязоха. Не зная къде отидоха, но ако побързате след тях, скоро ще ги настигнете. 6 Жената беше качила мъжете на покрива на къщата и ги беше скрила в ленените снопи, които беше наредила там. 7 И изпратените мъже ги гониха по пътя, който отива за Йордан, като стигнаха до бродовете. А портата беше затворена веднага след като преследвачите излязоха от града. 8 А преди мъжете да си легнат, Раав се качи при тях на покрива на къщата 9 и им каза: Зная, че ГОСПОД ви даде тази земя, и страх от вас ни е обзел, и всичките жители на тази земя примряха от страх пред вас; 10 понеже чухме как ГОСПОД е пресушил водата на Червеното море пред вас, когато сте излезли от Египет, и какво сте направили на двамата аморейски царе, които бяха оттатък Йордан – на Сион и на Ог, които сте изтребили. 11 Като чухме, сърцата ни примряха и падна духът на всички поради слуха за вас; защото ГОСПОД, вашият Бог, Той е Бог на небето горе и на земята долу. 12 И сега, моля ви, закълнете ми се в ГОСПОДА, че както аз показах милост към вас, ще покажете и вие милост към бащиния ми дом; и ми дайте някакъв знак в уверение на това, 13 че ще запазите живота на баща ми, на майка ми, на братята ми и на сестрите ми, и всичко, което имат, и че ще избавите живота ни от смърт. 14 Мъжете и отговориха: Ние сме готови да умрем вместо вас – само не издавайте това наше дело; и когато ГОСПОД ни предаде земята, ще ти покажем милост и вярност. 15 Тогава тя ги спусна с въже през прозореца; защото къщата и беше на градската стена и тя живееше на стената, 16 и им каза: Идете в гората, за да не ви срещнат преследвачите, и се крийте там три дни, докато те се върнат; и после продължете пътя си. 17 Тогава мъжете и казаха: Ето как ще бъдем свободни от тази клетва, с която ти ни накара да се закълнем. 18 Когато влезем в земята, да вържеш това въже от червена прежда на прозореца, през който ти ни спусна; а баща си и майка си, братята си и целия си бащин дом да събереш при себе си в къщи. 19 Всеки, който би излязъл извън вратата на къщата ти, неговата кръв ще бъде на главата му, а ние ще бъдем свободни от клетвата си; но на всеки, който остане с тебе в къщата, неговата кръв ще бъде на нашата глава, ако някой вдигне ръка против него. 20 Обаче, ако издадеш нашия план, тогава ще бъдем свободни от клетвата, с която ти ни накара да се закълнем. 21 А тя каза: Да бъде според както казвате. И ги изпрати и те си отидоха; и тя върза червеното въже на прозореца. 22 След като тръгнаха, те отидоха в гората и останаха там три дни, докато се върнаха преследвачите; а преследвачите ги търсиха по целия път, но не ги намериха. 23 Тогава двамата мъже се върнаха и като слязоха от гората, преминаха Йордан и дойдоха при Исус, Навиновия син; и му разказаха всичко, което им се беше случило. 24 Те казаха на Исус: Наистина ГОСПОД предаде в ръцете ни цялата земя; а при това всичките местни жители примираха от страх пред нас.