Josua 2 | Синодальный перевод
1И послал Иисус, сын Навин, из Ситтима двух соглядатаев тайно и сказал: пойдите, осмотрите землю и Иерихон. [Два юноши] пошли и пришли в дом блудницы, которой имя Раав, и остались ночевать там.2И сказано было царю Иерихонскому: вот, какие–то люди из сынов Израилевых пришли сюда в эту ночь, чтобы высмотреть землю.3Царь Иерихонский послал сказать Рааве: выдай людей, пришедших к тебе, которые вошли в твой дом, ибо они пришли высмотреть всю землю.4Но женщина взяла двух человек тех и скрыла их и сказала: точно приходили ко мне люди, но я не знала, откуда они;5когда же в сумерки надлежало затворять ворота, тогда они ушли; не знаю, куда они пошли; гонитесь скорее за ними, вы догоните их.6А сама отвела их на кровлю и скрыла их в снопах льна, разложенных у нее на кровле.7[Посланные] гнались за ними по дороге к Иордану до самой переправы; ворота же [тотчас] затворили, после того как вышли погнавшиеся за ними.8Прежде нежели они легли спать, она взошла к ним на кровлю9и сказала им: я знаю, что Господь отдал землю сию вам, ибо вы навели на нас ужас, и все жители земли сей пришли от вас в робость;10ибо мы слышали, как Господь иссушил пред вами воду Чермного моря, когда вы шли из Египта, и как поступили вы с двумя царями Аморрейскими за Иорданом, с Сигоном и Огом, которых вы истребили;11когда мы услышали об этом, ослабело сердце наше, и ни в ком [из нас] не стало духа против вас; ибо Господь Бог ваш есть Бог на небе вверху и на земле внизу;12итак поклянитесь мне Господом что, как я сделала вам милость, так и вы сделаете милость дому отца моего, и дайте мне верный знак,13что вы сохраните в живых отца моего и матерь мою, и братьев моих и сестер моих, и всех, кто есть у них, и избавите души наши от смерти.14Эти люди сказали ей: душа наша вместо вас [да будет предана] смерти, если вы не откроете сего дела нашего; когда же Господь предаст нам землю, мы окажем тебе милость и истину.15И спустила она их по веревке чрез окно, ибо дом ее был в городской стене, и она жила в стене;16и сказала им: идите на гору, чтобы не встретили вас преследующие, и скрывайтесь там три дня, доколе не возвратятся погнавшиеся [за вами]; а после пойдете в путь ваш.17И сказали ей те люди: мы свободны будем от твоей клятвы, которою ты нас закляла, [если не сделаешь так]:18вот, когда мы придем в эту землю, ты привяжи червленую веревку к окну, чрез которое ты нас спустила, а отца твоего и матерь твою и братьев твоих, все семейство отца твоего собери к себе в дом твой;19и если кто–нибудь выйдет из дверей твоего дома вон, того кровь на голове его, а мы свободны [будем от сей клятвы твоей]; а кто будет с тобою в [твоем] доме, того кровь на голове нашей, если чья рука коснется его;20если же ты откроешь сие наше дело, то мы также свободны будем от клятвы твоей, которою ты нас закляла.21Она сказала: да будет по словам вашим! И отпустила их, и они пошли, а она привязала к окну червленую веревку.22Они пошли и пришли на гору, и пробыли там три дня, доколе не возвратились гнавшиеся [за ними]. Гнавшиеся искали их по всей дороге и не нашли.23Таким образом два сии человека пошли назад, сошли с горы, перешли [Иордан] и пришли к Иисусу, сыну Навину, и пересказали ему все, что с ними случилось.24И сказали Иисусу: Господь предал всю землю сию в руки наши, и все жители земли в страхе от нас.
Библия, ревизирано издание
Изпращане на съгледвачи в Йерихон и постъпката на Раав
1Тогава Исус, Навиновият син, изпрати от Ситим двама мъже да съгледат тайно и им каза: Идете, разгледайте земята и Йерихон. И те отидоха, и като влязоха в къщата на една блудница на име Раав, престояха там.2Но някой извести на йерихонския цар: През нощта тук дойдоха мъже от израилтяните, за да съгледат земята.3И така, йерихонският цар изпрати хора до Раав да и кажат: Изведи мъжете, които дойдоха при теб и които влязоха в къщата ти; защото са дошли да съгледат цялата земя.4Но жената скри двамата мъже и каза: Наистина мъжете дойдоха при мене, но не знаех откъде бяха.5Когато на мръкване щяха да се затворят портите, мъжете излязоха. Не зная къде отидоха, но ако побързате след тях, скоро ще ги настигнете.6Жената беше качила мъжете на покрива на къщата и ги беше скрила в ленените снопи, които беше наредила там.7И изпратените мъже ги гониха по пътя, който отива за Йордан, като стигнаха до бродовете. А портата беше затворена веднага след като преследвачите излязоха от града.8А преди мъжете да си легнат, Раав се качи при тях на покрива на къщата9и им каза: Зная, че ГОСПОД ви даде тази земя, и страх от вас ни е обзел, и всичките жители на тази земя примряха от страх пред вас;10понеже чухме как ГОСПОД е пресушил водата на Червеното море пред вас, когато сте излезли от Египет, и какво сте направили на двамата аморейски царе, които бяха оттатък Йордан – на Сион и на Ог, които сте изтребили.11Като чухме, сърцата ни примряха и падна духът на всички поради слуха за вас; защото ГОСПОД, вашият Бог, Той е Бог на небето горе и на земята долу.12И сега, моля ви, закълнете ми се в ГОСПОДА, че както аз показах милост към вас, ще покажете и вие милост към бащиния ми дом; и ми дайте някакъв знак в уверение на това,13че ще запазите живота на баща ми, на майка ми, на братята ми и на сестрите ми, и всичко, което имат, и че ще избавите живота ни от смърт.14Мъжете и отговориха: Ние сме готови да умрем вместо вас – само не издавайте това наше дело; и когато ГОСПОД ни предаде земята, ще ти покажем милост и вярност.15Тогава тя ги спусна с въже през прозореца; защото къщата и беше на градската стена и тя живееше на стената,16и им каза: Идете в гората, за да не ви срещнат преследвачите, и се крийте там три дни, докато те се върнат; и после продължете пътя си.17Тогава мъжете и казаха: Ето как ще бъдем свободни от тази клетва, с която ти ни накара да се закълнем.18Когато влезем в земята, да вържеш това въже от червена прежда на прозореца, през който ти ни спусна; а баща си и майка си, братята си и целия си бащин дом да събереш при себе си в къщи.19Всеки, който би излязъл извън вратата на къщата ти, неговата кръв ще бъде на главата му, а ние ще бъдем свободни от клетвата си; но на всеки, който остане с тебе в къщата, неговата кръв ще бъде на нашата глава, ако някой вдигне ръка против него.20Обаче, ако издадеш нашия план, тогава ще бъдем свободни от клетвата, с която ти ни накара да се закълнем.21А тя каза: Да бъде според както казвате. И ги изпрати и те си отидоха; и тя върза червеното въже на прозореца.22След като тръгнаха, те отидоха в гората и останаха там три дни, докато се върнаха преследвачите; а преследвачите ги търсиха по целия път, но не ги намериха.23Тогава двамата мъже се върнаха и като слязоха от гората, преминаха Йордан и дойдоха при Исус, Навиновия син; и му разказаха всичко, което им се беше случило.24Те казаха на Исус: Наистина ГОСПОД предаде в ръцете ни цялата земя; а при това всичките местни жители примираха от страх пред нас.
Diese Website verwendet Cookies, um Ihnen die bestmögliche Nutzererfahrung bieten zu können.