Jeremia 36 | Синодальный перевод Библия, ревизирано издание

Jeremia 36 | Синодальный перевод
1 В четвертый год Иоакима, сына Иосии, царя Иудейского, было такое слово к Иеремии от Господа: 2 возьми себе книжный свиток и напиши в нем все слова, которые Я говорил тебе об Израиле и об Иуде и о всех народах с того дня, как Я начал говорить тебе, от дней Иосии до сего дня; 3 может быть, дом Иудин услышит о всех бедствиях, какие Я помышляю сделать им, чтобы они обратились каждый от злого пути своего, чтобы Я простил неправду их и грех их. 4 И призвал Иеремия Варуха, сына Нирии, и написал Варух в книжный свиток из уст Иеремии все слова Господа, которые Он говорил ему. 5 И приказал Иеремия Варуху и сказал: я заключен и не могу идти в дом Господень; 6 итак иди ты и прочитай написанные тобою в свитке с уст моих слова Господни вслух народа в доме Господнем в день поста, также и вслух всех Иудеев, пришедших из городов своих, прочитай их; 7 может быть, они вознесут смиренное моление пред лице Господа и обратятся каждый от злого пути своего; ибо велик гнев и негодование, которое объявил Господь на народ сей. 8 Варух, сын Нирии, сделал все, что приказал ему пророк Иеремия, чтобы слова Господни, написанные в свитке, прочитать в доме Господнем. 9 В пятый год Иоакима, сына Иосии, царя Иудейского, в девятом месяце объявили пост пред лицем Господа всему народу в Иерусалиме и всему народу, пришедшему в Иерусалим из городов Иудейских. 10 И прочитал Варух написанные в свитке слова Иеремии в доме Господнем, в комнате Гемарии, сына Сафанова, писца, на верхнем дворе, у входа в новые ворота дома Господня, вслух всего народа. 11 Михей, сын Гемарии, сына Сафанова, слышал все слова Господни, [написанные] в свитке, 12 и сошел в дом царя, в комнату царского писца, и вот, там сидели все князья: Елисам, царский писец, и Делаия, сын Семаия, и Елнафан, сын Ахбора, и Гемария, сын Сафана, и Седекия, сын Анании, и все князья; 13 и пересказал им Михей все слова, которые он слышал, когда Варух читал свиток вслух народа. 14 Тогда все князья послали к Варуху Иегудия, сына Нафании, сына Селемии, сына Хусии, сказать ему: свиток, который ты читал вслух народа, возьми в руку твою и приди. И взял Варух, сын Нирии, свиток в руку свою и пришел к ним. 15 Они сказали ему: сядь, и прочитай нам вслух. И прочитал Варух вслух им. 16 Когда они выслушали все слова, то с ужасом посмотрели друг на друга и сказали Варуху: мы непременно перескажем все сии слова царю. 17 И спросили Варуха: скажи же нам, как ты написал все слова сии из уст его? 18 И сказал им Варух: он произносил мне устами своими все сии слова, а я чернилами писал их в этот свиток. 19 Тогда сказали князья Варуху: пойди, скройся, ты и Иеремия, чтобы никто не знал, где вы. 20 И пошли они к царю во дворец, а свиток оставили в комнате Елисама, царского писца, и пересказали вслух царя все слова сии. 21 Царь послал Иегудия принести свиток, и он взял его из комнаты Елисама, царского писца; и читал его Иегудий вслух царя и вслух всех князей, стоявших подле царя. 22 Царь в то время, в девятом месяце, сидел в зимнем доме, и перед ним горела жаровня. 23 Когда Иегудий прочитывал три или четыре столбца, [царь] отрезывал их писцовым ножичком и бросал на огонь в жаровне, доколе не уничтожен был весь свиток на огне, который был в жаровне. 24 И не убоялись, и не разодрали одежд своих ни царь, ни все слуги его, слышавшие все слова сии. 25 Хотя Елнафан и Делаия и Гемария упрашивали царя не сожигать свитка, но он не послушал их. 26 И приказал царь Иерамеилу, сыну царя, и Сераии, сыну Азриилову, и Селемии, сыну Авдиилову, взять Варуха писца и Иеремию пророка; но Господь сокрыл их. 27 И было слово Господне к Иеремии, после того как царь сожег свиток и слова, которые Варух написал из уст Иеремии, и сказано ему: 28 возьми себе опять другой свиток и напиши в нем все прежние слова, какие были в первом свитке, который сожег Иоаким, царь Иудейский; 29 а царю Иудейскому Иоакиму скажи: так говорит Господь: ты сожег свиток сей, сказав: "зачем ты написал в нем: непременно придет царь Вавилонский и разорит землю сию, и истребит на ней людей и скот?" 30 за это, так говорит Господь об Иоакиме, царе Иудейском: не будет от него сидящего на престоле Давидовом, и труп его будет брошен на зной дневной и на холод ночной; 31 и посещу его и племя его и слуг его за неправду их, и наведу на них и на жителей Иерусалима и на мужей Иуды все зло, которое Я изрек на них, а они не слушали. 32 И взял Иеремия другой свиток и отдал его Варуху писцу, сыну Нирии, и он написал в нем из уст Иеремии все слова того свитка, который сожег Иоаким, царь Иудейский, на огне; и еще прибавлено к ним много подобных тем слов.

1876 Russian Synodal Translation, 1956 Edition The text was supplied by "Light in East Germany". Public domain

Библия, ревизирано издание

Високомерието на юдейския цар Йоаким. Изгаряне на книгата на Йеремия

1 В четвъртата година на Юдейския цар Йоаким, Йосиевия син, дойде това слово към Йеремия от ГОСПОДА и каза: 2 Вземи си един свитък книга и напиши в него всички думи, които ти говорих против Израил, против Юда и против всички народи – от деня, когато почнах да ти говоря, от дните на Йосия, дори до днес. 3 Дано Юдовият дом чуе цялото зло, което Аз мисля да им направя, така че да се върнат всеки от лошия си път и Аз да простя беззаконието и греха им. 4 Тогава Йеремия повика Варух, Нириевия син; и Варух записа от устата на Йеремия в един свитък книга всички думи, които ГОСПОД му беше говорил. 5 А Йеремия заповяда на Варух: Аз съм затворен; не мога да вляза в ГОСПОДНИЯ дом; 6 затова влез ти и от свитъка, който записа от устата ми, прочети ГОСПОДНИТЕ думи в ушите на народа, в ГОСПОДНИЯ дом, в ден на пост; прочети ги и в ушите на всички от Юдея, които идват от градовете си. 7 Дано принесат молба пред ГОСПОДА и се върнат всеки от лошия си път; защото големи са гневът и яростта, които ГОСПОД е произнесъл против този народ. 8 Варух, Нириевият син, стори всичко, което му заповяда пророк Йеремия, като прочете от книгата ГОСПОДНИТЕ думи в ГОСПОДНИЯ дом. 9 И в петата година на Юдейския цар Йоаким, Йосиевия син, в деветия месец, целият народ в Йерусалим и целият народ, който идваше в Йерусалим от Юдейските градове, прогласиха пост пред ГОСПОДА. 10 Тогава Варух прочете от книгата Йеремиевите думи в ГОСПОДНИЯ дом, в стаята на Гемария, син на секретаря Сафан, в горния двор, във входа на новата врата на ГОСПОДНИЯ дом, в ушите на целия народ. 11 А когато Михей, син на Гемария, Сафановия син, чу от книгата всички ГОСПОДНИ думи, 12 слезе в царския дворец, в стаята на секретаря, и видя, че всички първенци седяха там: писарят Елисам, Делайя, Семайевият син, Елнатан, Аховоровият син, Гемария, Сафановият син, Седекия, Ананевият син, и всички останали първенци. 13 Тогава Михей им извести всички думи, които беше чул, когато Варух прочиташе книгата в ушите на народа. 14 Затова всички първенци пратиха Юдий, син на Натания, син на Селемия, Хусиевия син, при Варух да му кажат: Вземи в ръката си свитъка, който си прочел в ушите на народа, и ела. И така, Варух, Нириевият син, взе свитъка в ръката си и дойде при тях. 15 Те му казаха: Я седни и го прочети в ушите ни. И Варух го прочете в ушите им. 16 А като чуха всички думи, спогледаха се с ужас и казаха на Варух: Непременно ще съобщим на царя всички тези думи. 17 И попитаха Варух: Кажи ни сега – как си записал ти всички тези думи от устата му? 18 А Варух им отговори: Той ми диктуваше устно всички тези думи и аз ги пишех с мастило в книгата. 19 Тогава първенците казаха на Варух: Иди, скрий се, ти и Йеремия; никой да не знае къде сте. 20 После влязоха при царя (свитъка обаче оставиха в стаята на писаря Елисам) и известиха в ушите на царя всички тези думи. 21 И така, царят прати Юдий да вземе свитъка; и той го взе от стаята на писаря Елисам. И Юдий го прочете в ушите на царя и в ушите на всички първенци, които стояха около царя. 22 Царят седеше в зимния дворец (а беше деветият месец) и пред него имаше мангал с огън. 23 След като Юдий беше прочел три-четири стълба, царят сряза свитъка с писарското ножче и го хвърли в огъня на мангала, където целият свитък изгоря. 24 И не се разтрепераха и не раздраха дрехите си нито царят, нито един от слугите му, които чуха всички тези думи. 25 При това когато Елнатан, Делайя и Гемария ходатайстваха пред царя да не изгаря свитъка, той не ги послуша. 26 Царят заповяда на сина си Йерамеил, на Серайя, Азрииловия син, и на Селемия, Авдииловия син, да хванат писаря Варух и пророка Йеремия; но ГОСПОД ги скри. 27 И след като царят изгори свитъка и думите, които Варух записа от Йеремиевите уста, ГОСПОДНЕТО слово дойде към Йеремия и каза: 28 Вземи си пак друг свитък и запиши в него всичките предишни думи, които бяха в първия свитък, който Юдейският цар Йоаким изгори; 29 а на Юдейския цар Йоаким да кажеш: Така казва ГОСПОД: Ти изгори този свитък и каза: Защо си записал в него, че вавилонският цар непременно ще дойде и ще разори тази земя, и ще направи да няма в нея нито човек, нито животно? 30 Затова така казва ГОСПОД на Юдейския цар Йоаким: Няма да има от него кой да седи на Давидовия престол. И трупът му ще бъде изхвърлен – денем на горещината, а нощем на сланата. 31 Аз ще накажа него, потомството му и слугите му за беззаконието им; и ще докарам на тях, на йерусалимските жители и на Юдовите мъже цялото зло, което изрекох против тях; а те не послушаха. 32 И така, Йеремия взе друг свитък и го даде на писаря Варух, Нириевия син, който записа в него от устата на Йеремия всички думи на книгата, която Юдейският цар Йоаким беше изгорил в огъня; а към тях бяха прибавени и още много подобни думи.