Jeremia 18 | Синодальный перевод Библия, ревизирано издание

Jeremia 18 | Синодальный перевод
1 Слово, которое было к Иеремии от Господа: 2 встань и сойди в дом горшечника, и там Я возвещу тебе слова Мои. 3 И сошел я в дом горшечника, и вот, он работал свою работу на кружале. 4 И сосуд, который горшечник делал из глины, развалился в руке его; и он снова сделал из него другой сосуд, какой горшечнику вздумалось сделать. 5 И было слово Господне ко мне: 6 не могу ли Я поступить с вами, дом Израилев, подобно горшечнику сему? говорит Господь. Вот, что глина в руке горшечника, то вы в Моей руке, дом Израилев. 7 Иногда Я скажу о каком–либо народе и царстве, что искореню, сокрушу и погублю его; 8 но если народ этот, на который Я это изрек, обратится от своих злых дел, Я отлагаю то зло, которое помыслил сделать ему. 9 А иногда скажу о каком–либо народе и царстве, что устрою и утвержу его; 10 но если он будет делать злое пред очами Моими и не слушаться гласа Моего, Я отменю то добро, которым хотел облагодетельствовать его. 11 Итак скажи мужам Иуды и жителям Иерусалима: так говорит Господь: вот, Я готовлю вам зло и замышляю против вас; итак обратитесь каждый от злого пути своего и исправьте пути ваши и поступки ваши. 12 Но они говорят: "не надейся; мы будем жить по своим помыслам и будем поступать каждый по упорству злого своего сердца". 13 Посему так говорит Господь: спросите между народами, слыхал ли кто подобное сему? крайне гнусные дела совершила дева Израилева. 14 Оставляет ли снег Ливанский скалу горы? и иссякают ли из других мест текущие холодные воды? 15 А народ Мой оставил Меня; они кадят суетным, споткнулись на путях своих, оставили пути древние, чтобы ходить по стезям пути непроложенного, 16 чтобы сделать землю свою ужасом, всегдашним посмеянием, так что каждый, проходящий по ней, изумится и покачает головою своею. 17 Как восточным ветром развею их пред лицем врага; спиною, а не лицем обращусь к ним в день бедствия их. 18 А они сказали: "придите, составим замысел против Иеремии; ибо не исчез же закон у священника и совет у мудрого, и слово у пророка; придите, сразим его языком и не будем внимать словам его". 19 Внемли мне, Господи, и услышь голос моих противников. 20 Должно ли воздавать злом за добро? а они роют яму душе моей. Вспомни, что я стою пред лицем Твоим, чтобы говорить за них доброе, чтобы отвратить от них гнев Твой. 21 Итак предай сыновей их голоду и подвергни их мечу; да будут жены их бездетными и вдовами, и мужья их да будут поражены смертью, и юноши их умерщвлены мечом на войне. 22 Да будет слышен вопль из домов их, когда приведешь на них полки внезапно; ибо они роют яму, чтобы поймать меня, и тайно расставили сети для ног моих. 23 Но Ты, Господи, знаешь все замыслы их против меня, чтобы умертвить меня; не прости неправды их и греха их не изгладь пред лицем Твоим; да будут они низвержены пред Тобою; поступи с ними во время гнева Твоего.

1876 Russian Synodal Translation, 1956 Edition The text was supplied by "Light in East Germany". Public domain

Библия, ревизирано издание

Пророческо слово в дома на грънчаря

1 Словото, което дойде към Йеремия от ГОСПОДА и каза: 2 Стани и слез в къщата на грънчаря, и там ще те направя да чуеш думите Ми. 3 Тогава слязох в къщата на грънчаря; и, ето, той работеше на колелата си. 4 И колкото пъти съдът, който правеше от глина, се разваляше в ръката на грънчаря, той пак го правеше на друг съд, както се видя угодно на грънчаря да го направи. 5 Тогава ГОСПОДНЕТО слово дойде към мен и каза: 6 Доме Израилев, не мога ли да направя с вас, както този грънчар? – казва ГОСПОД. Ето, както е глината в ръката на грънчаря, така сте и вие, доме Израилев, в Моята ръка. 7 Когато бих рекъл за някой народ или за някое царство да го изкореня, съсипя или погубя, 8 ако онзи народ, за който съм говорил, се отвърне от злото си, Аз ще се разкая за злото, което съм намислил да му сторя. 9 А когато бих казал за някой народ или за някое царство да го съградя и насадя, 10 ако извърши това, което е зло пред Мене, като не слуша гласа Ми, тогава ще се разкая за доброто, с което съм решил да го облагодетелствам. 11 И така, сега иди, говори на Юдовите мъже и на йерусалимските жители: Така казва ГОСПОД: Ето, Аз кроя зло против вас и намислям замисли против вас; и така, върнете се всеки от лошия си път и оправете постъпките и делата си. 12 А те казват: Напразно! Защото според своите замисли ще ходим и ще постъпваме всеки според упоритото си и нечестиво сърце. 13 Затова така казва ГОСПОД: Попитайте сега между народите кой е чул такива неща; Израилевата девица е извършила нещо много ужасно. 14 Ще се вдигне ли ливанският сняг от скалата на полето? Ще пресъхнат ли хладните води, които идват отдалеч? 15 Обаче Моят народ Ме забрави, кади на суетни богове; и те са ги направили да се препъват в пътищата си, в старите пътеки, за да ходят в обиколните пътеки на ненаправен път, 16 за да направят земята си предмет на учудване и на вечно подсвиркване, така че всеки, който минава през нея, да се учуди и да поклати глава. 17 Ще ги разпръсна пред неприятеля като с източен вятър; в деня на нещастието им ще им покажа гръб, а не лице. 18 Тогава казаха: Елате, нека скроим замисли против Йеремия; защото няма да се изгуби закон от свещеник, нито съвет от мъдър, нито слово от пророк. Елате да го поразим с език и да не отдаваме внимание нито на една от думите му. 19 Внимавай в мене, ГОСПОДИ, и чуй гласа на онези, които се препират с мене. 20 Ще бъде ли въздадено зло за добро? Защото изкопаха яма за душата ми. Спомни си как застанах пред Тебе, за да говоря добро за тях, за да отвърна от тях Твоята ярост. 21 Затова предай децата им на глад и ги подложи на силата на меча; нека жените им станат бездетни и вдовици, нека мъжете им бъдат поразени от смърт и нека младежите им паднат от меч в бой. 22 Нека се чуе вопъл от къщите им, когато докарат внезапно полкове върху тях; защото изкопаха яма, за да ме хванат, и скриха примки за краката ми. 23 А Ти, ГОСПОДИ, знаеш целия им замисъл против мене, за да ме убият; да не простиш беззаконието им, нито да изличиш греха им пред лицето Си; а да рухнат пред Тебе; Ти подействай против тях по време на гнева Си.