Jeremia 17 | Синодальный перевод

1 Грех Иуды написан железным резцом, алмазным острием начертан на скрижали сердца их и на рогах жертвенников их. 2 Как о сыновьях своих, воспоминают они о жертвенниках своих и дубравах своих у зеленых дерев, на высоких холмах. 3 Гору Мою в поле, имущество твое и все сокровища твои отдам на расхищение, и все высоты твои – за грехи во всех пределах твоих. 4 И ты чрез себя лишишься наследия твоего, которое Я дал тебе, и отдам тебя в рабство врагам твоим, в землю, которой ты не знаешь, потому что вы воспламенили огонь гнева Моего; он будет гореть вовеки. 5 Так говорит Господь: проклят человек, который надеется на человека и плоть делает своею опорою, и которого сердце удаляется от Господа. 6 Он будет как вереск в пустыне и не увидит, когда придет доброе, и поселится в местах знойных в степи, на земле бесплодной, необитаемой. 7 Благословен человек, который надеется на Господа, и которого упование – Господь. 8 Ибо он будет как дерево, посаженное при водах и пускающее корни свои у потока; не знает оно, когда приходит зной; лист его зелен, и во время засухи оно не боится и не перестает приносить плод. 9 Лукаво сердце [человеческое] более всего и крайне испорчено; кто узнает его? 10 Я, Господь, проникаю сердце и испытываю внутренности, чтобы воздать каждому по пути его и по плодам дел его. 11 Куропатка садится на яйца, которых не несла; таков приобретающий богатство неправдою: он оставит его на половине дней своих, и глупцом останется при конце своем. 12 Престол славы, возвышенный от начала, есть место освящения нашего. 13 Ты, Господи, надежда Израилева; все, оставляющие Тебя, посрамятся. "Отступающие от Меня будут написаны на прахе, потому что оставили Господа, источник воды живой". 14 Исцели меня, Господи, и исцелен буду; спаси меня, и спасен буду; ибо Ты хвала моя. 15 Вот, они говорят мне: "где слово Господне? пусть оно придет!" 16 Я не спешил быть пастырем у Тебя и не желал бедственного дня, Ты это знаешь; что вышло из уст моих, открыто пред лицем Твоим. 17 Не будь страшен для меня, Ты – надежда моя в день бедствия. 18 Пусть постыдятся гонители мои, а я не буду постыжен; пусть они вострепещут, а я буду бестрепетен; наведи на них день бедствия и сокруши их сугубым сокрушением. 19 Так сказал мне Господь: пойди и стань в воротах сынов народа, которыми входят цари Иудейские и которыми они выходят, и во всех воротах Иерусалимских, 20 и говори им: слушайте слово Господне, цари Иудейские, и вся Иудея, и все жители Иерусалима, входящие сими воротами. 21 Так говорит Господь: берегите души свои и не носите нош в день субботний и не вносите их воротами Иерусалимскими, 22 и не выносите нош из домов ваших в день субботний, и не занимайтесь никакою работою, но святите день субботний так, как Я заповедал отцам вашим, 23 которые впрочем не послушались и не приклонили уха своего, но сделались жестоковыйными, чтобы не слушать и не принимать наставления. 24 И если вы послушаете Меня в том, говорит Господь, чтобы не носить нош воротами сего города в день субботний и чтобы святить субботу, не занимаясь в этот день никакою работою, 25 то воротами сего города будут входить цари и князья, сидящие на престоле Давида, ездящие на колесницах и на конях, они и князья их, Иудеи и жители Иерусалима, и город сей будет обитаем вечно. 26 И будут приходить из городов Иудейских, и из окрестностей Иерусалима, и из земли Вениаминовой, и с равнины и с гор и с юга, и приносить всесожжение и жертву, и хлебное приношение, и ливан, и благодарственные жертвы в дом Господень. 27 А если не послушаете Меня в том, чтобы святить день субботний и не носить нош, входя в ворота Иерусалима в день субботний, то возжгу огонь в воротах его, и он пожрет чертоги Иерусалима и не погаснет.

Библия, ревизирано издание

1 Юдовият грях е записан с желязна писалка, с диамантен връх; начертан е върху плочата на сърцето им и върху роговете на жертвениците им, 2 докато децата им помнят жертвениците и ашерите си при зелените дървета по високите хълмове. 3 О, планино Моя в полето, ще предам на разграбване имота ти и всичките ти съкровища, също и високите ти места поради грях във всичките ти предели. 4 И ти, да! Едвам оцеляла, ти ще престанеш да владееш наследството си, което ти дадох; и ще те накарам да робуваш на неприятелите си в страна, която не си познавала; защото запалихте огъня на гнева Ми, който ще гори довека. 5 Така казва ГОСПОД: Проклет да бъде онзи човек, който уповава на човека и прави плътта своя мишца, и чието сърце се отдалечава от ГОСПОДА. 6 Защото ще бъде като изтравничето в пустинята и няма да види, когато дойде доброто, а ще обитава в сухите места в пустинята, в една солена и необитаема страна. 7 Благословен да бъде онзи човек, който уповава на ГОСПОДА и чието упование е ГОСПОД. 8 Защото ще бъде като дърво, насадено при вода, което разпростира корените си при потока и няма да се бои, когато настане пекът, а листът му ще се зеленее и няма да има грижа в година на бездъждие, нито ще престане да дава плод. 9 Сърцето е измамливо повече от всичко и е страшно болно; кой може да го познае? 10 Аз, ГОСПОД, изпитвам сърцето, опитвам вътрешностите, за да въздам на всеки според постъпките му и според плода на делата му. 11 Каквото е яребицата, която събира пиленца, които не е измътила, такъв е онзи, който придобива много богатство с неправда; в половината на дните му те ще го оставят и в сетните си дни той ще бъде безумен. 12 Славен престол, от начало високопоставен, е мястото на светилището ни. 13 ГОСПОДИ, надеждо Израилева, всички, които Те изоставят, ще се посрамят; отстъпниците от Мене ще бъдат написани на пръстта, защото изоставиха ГОСПОДА, извора на живата вода. 14 Изцели ме, ГОСПОДИ, и ще бъда изцелен; спаси ме и ще бъда спасен; защото с Теб аз се хваля. 15 Ето, те ми казват: Къде е словото ГОСПОДНЕ? Нека дойде сега. 16 Но аз не побързах да се оттегля, за да не съм пастир и да не те следвам, нито пожелах скръбния ден; Ти знаеш; това, което е излязло от устните ми, беше явно пред Тебе. 17 Не бъди ужас за мене; Ти си мое прибежище в злощастен ден. 18 Нека се посрамят онези, които ме гонят, а аз да не се посрамя; нека се ужасяват те, а аз да не се ужася, докарай върху тях злощастен ден и ги сломи с двоен пролом. 19 Така ми каза ГОСПОД: Иди и застани в портата на децата на народа си, през която влизат и през която излизат Юдейските царе, и във всички йерусалимски порти, и им кажи: 20 Слушайте ГОСПОДНЕТО слово, Юдейски царе и всички от Юдея, и всички йерусалимски жители, които влизате през тези порти. 21 Така казва ГОСПОД: Внимавайте в душите си и не носете товар в съботен ден, нито го внасяйте през йерусалимските порти; 22 нито изнасяйте товар от къщите си в съботен ден и не вършете никаква работа; а освещавайте съботния ден, както заповядах на бащите ви. 23 Те обаче не послушаха, нито приклониха ухото си, а закоравиха врата си, за да не чуват и да не приемат наставление. 24 И така, ако Ме послушате внимателно, казва ГОСПОД, да не внасяте товар през портите на този град в съботен ден, а да освещавате съботния ден и да не вършите в него никаква работа, 25 тогава ще влизат през портите на този град царе и князе, седящи на Давидовия престол, возени на колесници и яздещи на коне, те и първенците им, Юдейските мъже и йерусалимските жители, и този град ще бъде населяван вечно. 26 И ще дойдат от Юдейските градове и от йерусалимските околности, от Вениаминовата земя и от полската, и от планинската, и от южната страна, носещи всеизгаряния и жертви, и хлебни приноси и ливан, носещи още и благодарствени жертви в дома ГОСПОДЕН. 27 Но ако не Ме послушате да освещавате съботния ден и да не носите товар, нито да влизате с такъв през йерусалимските порти в съботен ден, тогава ще запаля огън в портите му, който ще погълне йерусалимските палати и няма да угасне.

Jeremia 17 | Синодальный перевод Библия, ревизирано издание