Apostelgeschichte 5 | Синодальный перевод Библия, ревизирано издание

Apostelgeschichte 5 | Синодальный перевод
1 Некоторый же муж, именем Анания, с женою своею Сапфирою, продав имение, 2 утаил из цены, с ведома и жены своей, а некоторую часть принес и положил к ногам Апостолов. 3 Но Петр сказал: Анания! Для чего [ты допустил] сатане вложить в сердце твое [мысль] солгать Духу Святому и утаить из цены земли? 4 Чем ты владел, не твое ли было, и приобретенное продажею не в твоей ли власти находилось? Для чего ты положил это в сердце твоем? Ты солгал не человекам, а Богу. 5 Услышав сии слова, Анания пал бездыханен; и великий страх объял всех, слышавших это. 6 И встав, юноши приготовили его к погребению и, вынеся, похоронили. 7 Часа через три после сего пришла и жена его, не зная о случившемся. 8 Петр же спросил ее: скажи мне, за столько ли продали вы землю? Она сказала: да, за столько. 9 Но Петр сказал ей: что это согласились вы искусить Духа Господня? вот, входят в двери погребавшие мужа твоего; и тебя вынесут. 10 Вдруг она упала у ног его и испустила дух. И юноши, войдя, нашли ее мертвою и, вынеся, похоронили подле мужа ее. 11 И великий страх объял всю церковь и всех слышавших это. 12 Руками же Апостолов совершались в народе многие знамения и чудеса; и все единодушно пребывали в притворе Соломоновом. 13 Из посторонних же никто не смел пристать к ним, а народ прославлял их. 14 Верующих же более и более присоединялось к Господу, множество мужчин и женщин, 15 так что выносили больных на улицы и полагали на постелях и кроватях, дабы хотя тень проходящего Петра осенила кого из них. 16 Сходились также в Иерусалим многие из окрестных городов, неся больных и нечистыми духами одержимых, которые и исцелялись все. 17 Первосвященник же и с ним все, принадлежавшие к ереси саддукейской, исполнились зависти, 18 и наложили руки свои на Апостолов, и заключили их в народную темницу. 19 Но Ангел Господень ночью отворил двери темницы и, выведя их, сказал: 20 идите и, став в храме, говорите народу все сии слова жизни. 21 Они, выслушав, вошли утром в храм и учили. Между тем первосвященник и которые с ним, придя, созвали синедрион и всех старейшин из сынов Израилевых и послали в темницу привести [Апостолов]. 22 Но служители, придя, не нашли их в темнице и, возвратившись, донесли, 23 говоря: темницу мы нашли запертою со всею предосторожностью и стражей стоящими перед дверями; но, отворив, не нашли в ней никого. 24 Когда услышали эти слова первосвященник, начальник стражи и [прочие] первосвященники, недоумевали, что бы это значило. 25 Пришел же некто и донес им, говоря: вот, мужи, которых вы заключили в темницу, стоят в храме и учат народ. 26 Тогда начальник стражи пошел со служителями и привел их без принуждения, потому что боялись народа, чтобы не побили их камнями. 27 Приведя же их, поставили в синедрионе; и спросил их первосвященник, говоря: 28 не запретили ли мы вам накрепко учить о имени сем? и вот, вы наполнили Иерусалим учением вашим и хотите навести на нас кровь Того Человека. 29 Петр же и Апостолы в ответ сказали: должно повиноваться больше Богу, нежели человекам. 30 Бог отцов наших воскресил Иисуса, Которого вы умертвили, повесив на древе. 31 Его возвысил Бог десницею Своею в Начальника и Спасителя, дабы дать Израилю покаяние и прощение грехов. 32 Свидетели Ему в сем мы и Дух Святый, Которого Бог дал повинующимся Ему. 33 Слышав это, они разрывались от гнева и умышляли умертвить их. 34 Встав же в синедрионе, некто фарисей, именем Гамалиил, законоучитель, уважаемый всем народом, приказал вывести Апостолов на короткое время, 35 а им сказал: мужи Израильские! подумайте сами с собою о людях сих, что вам с ними делать. 36 Ибо незадолго перед сим явился Февда, выдавая себя за кого–то великого, и к нему пристало около четырехсот человек; но он был убит, и все, которые слушались его, рассеялись и исчезли. 37 После него во время переписи явился Иуда Галилеянин и увлек за собою довольно народа; но он погиб, и все, которые слушались его, рассыпались. 38 И ныне, говорю вам, отстаньте от людей сих и оставьте их; ибо если это предприятие и это дело – от человеков, то оно разрушится, 39 а если от Бога, то вы не можете разрушить его; [берегитесь], чтобы вам не оказаться и богопротивниками. 40 Они послушались его; и, призвав Апостолов, били [их] и, запретив им говорить о имени Иисуса, отпустили их. 41 Они же пошли из синедриона, радуясь, что за имя Господа Иисуса удостоились принять бесчестие. 42 И всякий день в храме и по домам не переставали учить и благовествовать об Иисусе Христе.

1876 Russian Synodal Translation, 1956 Edition The text was supplied by "Light in East Germany". Public domain

Библия, ревизирано издание

Анания и Сапфира

1 А някой си човек на име Анания, с жена си Сапфира, продаде имот 2 и задържа нещо от стойността със знанието на жена си; и донесе една част и я сложи пред краката на апостолите. 3 А Петър каза: Анания, защо изпълни Сатана сърцето ти, да излъжеш Святия Дух и да задържиш от стойността на нивата? 4 Докато стоеше непродадена, не беше ли твоя? И след като се продаде, не бяха ли парите в твоя власт? Защо си намислил това нещо в сърцето си? Не си излъгал човеци, но Бога. 5 И Анания, като слушаше тези думи, падна и издъхна; и голям страх обзе всички, които чуха това. 6 И по-младите мъже станаха, обвиха го, изнесоха го и го погребаха. 7 След като се минаха около три часа, влезе и жена му, без да знае за станалото. 8 И Петър я попита: Кажи ми, за толкова ли продадохте нивата? А тя отговори: За толкова. 9 А Петър каза: Защо се наговорихте да изпитате* Господния Дух? Ето, краката на тези, които погребаха мъжа ти, са на вратата и ще изнесат и теб. 10 И тя начаса падна до краката му и издъхна; а младежите, като влязоха, намериха я мъртва, изнесоха я и я погребаха до мъжа. 11 И голям страх обзе цялата църква и всички, които чуха това.

Други чудеса на апостолите

12 И чрез ръцете на апостолите ставаха много знамения и чудеса между народа (и те всички бяха заедно в Соломоновия притвор; 13 а от другите никой не смееше да се присъедини към тях; народът обаче ги величаеше; 14 и още по-голямо множество повярвали в Господа мъже и жени се присъединяваха), 15 така че даже изнасяха болните по улиците и ги слагаха на постелки и на легла, така че когато минава Петър, поне сянката му да засегне някого от тях. 16 Събираше се още и множество от градовете около Йерусалим, които носеха болни и измъчваните от нечисти духове; и всички се изцеляваха.

Апостолите пред Синедриона

17 Тогава станаха първосвещеникът и всички, които бяха с него, които съставляват садукейската секта, и, изпълнени със завист, 18 сложиха ръце на апостолите и ги хвърлиха в общата тъмница. 19 Но ангел от Господа през нощта отвори вратата на тъмницата и като ги изведе, им каза: 20 Идете, застанете в храма и говорете на народа всички думи на този вечен живот. 21 Те, като чуха това, на разсъмване влязоха в храма и поучаваха. А първосвещеникът дойде и онези, които бяха с него, и като свикаха Синедриона и всички старейшини на израилтяните, пратиха в тъмницата да доведат апостолите. 22 Но служителите, като отидоха, не ги намериха в тъмницата; върнаха се и известиха: 23 Намерихме тъмницата заключена много здраво и стражарите да стоят при вратата; но като отворихме, не намерихме никого вътре. 24 А началникът на храмовата стража и главните свещеници, като чуха тези думи, бяха в недоумение поради тях и се чудеха какво ще последва от това. 25 Но дойде някой си и им извести: Ето, човеците, които хвърлихте в тъмницата, стоят в храма и поучават народа. 26 Тогава началникът отиде със служителите и ги доведе, обаче без насилие, защото се бояха от народа, да не би да ги замерват с камъни. 27 И като ги доведоха, поставиха ги пред Синедриона; и първосвещеникът ги попита: 28 Строго ви забранихме да поучавате в това име; но ето, изпълнили сте Йерусалим с учението си и възнамерявате да докарате върху нас кръвта на този Човек. 29 А Петър и апостолите отговориха: Подобава да се покоряваме на Бога, а не на човеците. 30 Бог на бащите ни възкреси Исус, Когото вие убихте, като Го проковахте на дърво. 31 Него Бог въздигна отдясно на Себе Си за Началник и Спасител, да даде покаяние на Израил и прощение на греховете. 32 И ние сме Негови свидетели за тези неща, както и Святият Дух, Когото Бог даде на онези, които Му се покоряват. 33 А те, като чуха това, късаха се от яд и възнамеряваха да ги убият.

Съветът на Гамалиил

34 Но един фарисей на име Гамалиил, законоучител, почитан от целия народ, се изправи в Синедриона и заповяда да изведат апостолите навън за малко време; 35 и каза на събранието: Израилтяни, внимавайте добре какво ще направите на тези човеци. 36 Защото в миналото въстана Тевда и се представяше за голям човек, и към него се присъединиха около четиристотин мъже на брой; той бе убит и всички, които му се подчиниха, се разпиляха и изчезнаха. 37 След него въстана галилеянинът Юда по време на преброяването и отвлече след себе си някои от народа; и той загина и всички, които му се покоряваха, се разпръснаха. 38 И сега ви казвам: отдръпнете се от тези човеци и ги оставете, защото ако това намерение или това дело е от човеци, ще пропадне; 39 но ако е от Бога, няма да можете да го опропастите. Пазете се да не би да се окажете и противници на Бога. 40 И те го послушаха; и като повикаха апостолите, бичуваха ги и им заръчаха да не говорят в Исусовото име, и ги пуснаха. 41 А те си отидоха от Синедриона, радостни, че бяха удостоени да претърпят опозоряване за Исусовото име. 42 И нито един ден не преставаха да поучават и да благовестват и в храма, и по къщите, че Исус е Христос.