1.Mose 8 | Синодальный перевод

1 И вспомнил Бог о Ное, и о всех зверях, и о всех скотах, (и о всех птицах, и о всех гадах пресмыкающихся,) бывших с ним в ковчеге; и навел Бог ветер на землю, и воды остановились. 2 И закрылись источники бездны и окна небесные, и перестал дождь с неба. 3 Вода же постепенно возвращалась с земли, и стала убывать вода по окончании ста пятидесяти дней. 4 И остановился ковчег в седьмом месяце, в семнадцатый день месяца, на горах Араратских. 5 Вода постоянно убывала до десятого месяца; в первый день десятого месяца показались верхи гор. 6 По прошествии сорока дней Ной открыл сделанное им окно ковчега 7 и выпустил ворона, который, вылетев, отлетал и прилетал, пока осушилась земля от воды. 8 Потом выпустил от себя голубя, чтобы видеть, сошла ли вода с лица земли, 9 но голубь не нашел места покоя для ног своих и возвратился к нему в ковчег, ибо вода была еще на поверхности всей земли; и он простер руку свою, и взял его, и принял к себе в ковчег. 10 И помедлил еще семь дней других и опять выпустил голубя из ковчега. 11 Голубь возвратился к нему в вечернее время, и вот, свежий масличный лист во рту у него, и Ной узнал, что вода сошла с земли. 12 Он помедлил еще семь дней других и выпустил голубя; и он уже не возвратился к нему. 13 Шестьсот первого года к первому [дню] первого месяца иссякла вода на земле; и открыл Ной кровлю ковчега и посмотрел, и вот, обсохла поверхность земли. 14 И во втором месяце, к двадцать седьмому дню месяца, земля высохла. 15 И сказал Бог Ною: 16 выйди из ковчега ты и жена твоя, и сыновья твои, и жены сынов твоих с тобою; 17 выведи с собою всех животных, которые с тобою, от всякой плоти, из птиц, и скотов, и всех гадов, пресмыкающихся по земле: пусть разойдутся они по земле, и пусть плодятся и размножаются на земле. 18 И вышел Ной и сыновья его, и жена его, и жены сынов его с ним; 19 все звери, и все гады, и все птицы, все движущееся по земле, по родам своим, вышли из ковчега. 20 И устроил Ной жертвенник Господу; и взял из всякого скота чистого и из всех птиц чистых и принес во всесожжение на жертвеннике. 21 И обонял Господь приятное благоухание, и сказал Господь в сердце Своем: не буду больше проклинать землю за человека, потому что помышление сердца человеческого – зло от юности его; и не буду больше поражать всего живущего, как Я сделал: 22 впредь во все дни земли сеяние и жатва, холод и зной, лето и зима, день и ночь не прекратятся.

Библия, ревизирано издание

1 Тогава Бог си спомни за Ной и за всичко живо, и за всичкия добитък, който беше с него в ковчега; и Бог направи вятър да мине по земята и водите престанаха. 2 Изворите на бездната и небесните отвори също се затвориха и дъждът от небето спря. 3 Малко по малко водите се оттеглиха от земята и след сто и петдесет дни водите започнаха да намаляват. 4 А на седемнадесетия ден от седмия месец ковчегът заседна върху Араратските планини. 5 Водите намаляваха непрестанно до десетия месец; и на първия ден от десетия месец върховете на планините се показаха. 6 После, след четиридесет дни, Ной отвори прозореца на ковчега, който беше направил; 7 и изпрати гарван, който, като излезе, прелиташе насам-натам, докато водите на земята пресъхнаха. 8 Тогава Ной изпрати гълъб, за да види дали са престанали водите по лицето на земята. 9 Но гълъбът, понеже не намери почивка за краката си, се върна при него в ковчега, защото водата беше още по лицето на цялата земя. И той протегна ръка и го взе, и го внесе при себе си в ковчега. 10 А като изчака още седем дни, пак изпрати гълъба от ковчега. 11 И надвечер гълъбът се върна при него и, ето, имаше в устата си пресен маслинен лист; така Ной позна, че водата по земята е спаднала. 12 След това той почака още седем дни и изпрати гълъба; но той не се върна вече при него. 13 В шестстотин и първата година на Ноевия живот, на първия ден от първия месец водата пресъхна на земята; и Ной, като вдигна покрива на ковчега, погледна и ето, повърхността на земята беше изсъхнала. 14 А на двадесет и седмия ден от втория месец земята съвършено изсъхна.

Излизане от ковчега

15 Тогава Бог говори на Ной: 16 Излез от ковчега ти, жена ти, синовете ти и жените им с теб. 17 Изведи със себе си всичко живо от всяка твар, която е с тебе – птици, добитък и всички животни, които пълзят по земята, за да се разплодяват по земята, да раждат и да се умножават по земята. 18 Ной излезе и с него синовете му, жена му и снахите му; 19 излязоха от ковчега и всички животни, всички птици, всичко, което се движи по земята, според родовете си. 20 И Ной издигна жертвеник на ГОСПОДА; и взе от всяко чисто животно и от всяка чиста птица и ги принесе за всеизгаряния на жертвеника; 21 и ГОСПОД помириса сладко благоухание. И ГОСПОД каза: Няма да проклинам вече земята заради човека, защото намеренията му са зло още от младините му, нито ще поразя вече друг път всичко живо, както направих. 22 Докато съществува земята, сеитба и жътва, студ и горещина, лято и зима, ден и нощ няма да изчезнат.

1.Mose 8 | Синодальный перевод Библия, ревизирано издание

Излизане от ковчега