1.Mose 41 | Синодальный перевод

1 По прошествии двух лет фараону снилось: вот, он стоит у реки;

2 и вот, вышли из реки семь коров, хороших видом и тучных плотью, и паслись в тростнике;

3 но вот, после них вышли из реки семь коров других, худых видом и тощих плотью, и стали подле тех коров, на берегу реки;

4 и съели коровы худые видом и тощие плотью семь коров хороших видом и тучных. И проснулся фараон,

5 и заснул опять, и снилось ему в другой раз: вот, на одном стебле поднялось семь колосьев тучных и хороших;

6 но вот, после них выросло семь колосьев тощих и иссушенных восточным ветром;

7 и пожрали тощие колосья семь колосьев тучных и полных. И проснулся фараон и [понял, что] это сон.

8 Утром смутился дух его, и послал он, и призвал всех волхвов Египта и всех мудрецов его, и рассказал им фараон сон свой; но не было никого, кто бы истолковал его фараону.

9 И стал говорить главный виночерпий фараону и сказал: грехи мои вспоминаю я ныне;

10 фараон прогневался на рабов своих и отдал меня и главного хлебодара под стражу в дом начальника телохранителей;

11 и снился нам сон в одну ночь, мне и ему, каждому снился сон особенного значения;

12 там же был с нами молодой Еврей, раб начальника телохранителей; мы рассказали ему сны наши, и он истолковал нам каждому соответственно с его сновидением;

13 и как он истолковал нам, так и сбылось: я возвращен на место мое, а тот повешен.

14 И послал фараон и позвал Иосифа. И поспешно вывели его из темницы. Он остригся и переменил одежду свою и пришел к фараону.

15 Фараон сказал Иосифу: мне снился сон, и нет никого, кто бы истолковал его, а о тебе я слышал, что ты умеешь толковать сны.

16 И отвечал Иосиф фараону, говоря: это не мое; Бог даст ответ во благо фараону.

17 И сказал фараон Иосифу: мне снилось: вот, стою я на берегу реки;

18 и вот, вышли из реки семь коров тучных плотью и хороших видом и паслись в тростнике;

19 но вот, после них вышли семь коров других, худых, очень дурных видом и тощих плотью: я не видывал во всей земле Египетской таких худых, как они;

20 и съели тощие и худые коровы прежних семь коров тучных;

21 и вошли [тучные] в утробу их, но не приметно было, что они вошли в утробу их: они были так же худы видом, как и сначала. И я проснулся.

22 [Потом] снилось мне: вот, на одном стебле поднялись семь колосьев полных и хороших;

23 но вот, после них выросло семь колосьев тонких, тощих и иссушенных восточным ветром;

24 и пожрали тощие колосья семь колосьев хороших. Я рассказал это волхвам, но никто не изъяснил мне.

25 И сказал Иосиф фараону: сон фараонов один: что Бог сделает, то Он возвестил фараону.

26 Семь коров хороших, это семь лет; и семь колосьев хороших, это семь лет: сон один;

27 и семь коров тощих и худых, вышедших после тех, это семь лет, также и семь колосьев тощих и иссушенных восточным ветром, это семь лет голода.

28 Вот почему сказал я фараону: что Бог сделает, то Он показал фараону.

29 Вот, наступает семь лет великого изобилия во всей земле Египетской;

30 после них настанут семь лет голода, и забудется все то изобилие в земле Египетской, и истощит голод землю,

31 и неприметно будет прежнее изобилие на земле, по причине голода, который последует, ибо он будет очень тяжел.

32 А что сон повторился фараону дважды, [это значит], что сие истинно слово Божие, и что вскоре Бог исполнит сие.

33 И ныне да усмотрит фараон мужа разумного и мудрого и да поставит его над землею Египетскою.

34 Да повелит фараон поставить над землею надзирателей и собирать в семь лет изобилия пятую часть с земли Египетской;

35 пусть они берут всякий хлеб этих наступающих хороших годов и соберут в городах хлеб под ведение фараона в пищу, и пусть берегут;

36 и будет сия пища в запас для земли на семь лет голода, которые будут в земле Египетской, дабы земля не погибла от голода.

37 Сие понравилось фараону и всем слугам его.

38 И сказал фараон слугам своим: найдем ли мы такого, как он, человека, в котором был бы Дух Божий?

39 И сказал фараон Иосифу: так как Бог открыл тебе все сие, то нет столь разумного и мудрого, как ты;

40 ты будешь над домом моим, и твоего слова держаться будет весь народ мой; только престолом я буду больше тебя.

41 И сказал фараон Иосифу: вот, я поставляю тебя над всею землею Египетскою.

42 И снял фараон перстень свой с руки своей и надел его на руку Иосифа; одел его в виссонные одежды, возложил золотую цепь на шею ему;

43 велел везти его на второй из своих колесниц и провозглашать пред ним: преклоняйтесь! И поставил его над всею землею Египетскою.

44 И сказал фараон Иосифу: я фараон; без тебя никто не двинет ни руки своей, ни ноги своей во всей земле Египетской.

45 И нарек фараон Иосифу имя: Цафнаф–панеах, и дал ему в жену Асенефу, дочь Потифера, жреца Илиопольского. И пошел Иосиф по земле Египетской.

46 Иосифу было тридцать лет от рождения, когда он предстал пред лице фараона, царя Египетского. И вышел Иосиф от лица фараонова и прошел по всей земле Египетской.

47 Земля же в семь лет изобилия приносила [из зерна] по горсти.

48 И собрал он всякий хлеб семи лет, которые были [плодородны] в земле Египетской, и положил хлеб в городах; в [каждом] городе положил хлеб полей, окружающих его.

49 И скопил Иосиф хлеба весьма много, как песку морского, так что перестал и считать, ибо не стало счета.

50 До наступления годов голода, у Иосифа родились два сына, которых родила ему Асенефа, дочь Потифера, жреца Илиопольского.

51 И нарек Иосиф имя первенцу: Манассия, потому что [говорил он] Бог дал мне забыть все несчастья мои и весь дом отца моего.

52 А другому нарек имя: Ефрем, потому что [говорил он] Бог сделал меня плодовитым в земле страдания моего.

53 И прошли семь лет изобилия, которое было в земле Египетской,

54 и наступили семь лет голода, как сказал Иосиф. И был голод во всех землях, а во всей земле Египетской был хлеб.

55 Но когда и вся земля Египетская начала терпеть голод, то народ начал вопиять к фараону о хлебе. И сказал фараон всем Египтянам: пойдите к Иосифу и делайте, что он вам скажет.

56 И был голод по всей земле; и отворил Иосиф все житницы, и стал продавать хлеб Египтянам. Голод же усиливался в земле Египетской.

57 И из всех стран приходили в Египет покупать хлеб у Иосифа, ибо голод усилился по всей земле.

1876 Russian Synodal Translation, 1956 Edition The text was supplied by "Light in East Germany". Public domain

Библия, ревизирано издание

Йосиф разтълкува съня на фараона

1 Като изминаха две години, фараонът сънува, че стоеше при Нил*.

2 И, ето, седем крави, хубави и тлъсти, излизаха от реката и пасяха в тръстиката.

3 А след тях от реката излизаха други седем крави, грозни и мършави, и стояха при първите крави на речния бряг.

4 И грозните, мършавите крави изядоха седемте хубави и тлъсти крави. Тогава фараонът се пробуди.

5 А като заспа, сънува втори път; и, ето, седем класа, пълни и добри, израснаха от едно стъбло.

6 А след тях израснаха други седем класа, тънки и прегорели от източния вятър.

7 И тънките класове погълнаха седемте дебели и пълни класове. А когато фараонът се събуди, разбра, че е било сън.

8 На сутринта духът му беше смутен; и така, той изпрати да му повикат всички влъхви и всички мъдреци в Египет и фараонът им разказа сънищата си, но нямаше кой да ги изтълкува на фараона.

9 Тогава началникът на виночерпците говори на фараона: Днес се сещам, че съм виновен.

10 Фараонът беше се разгневил на слугите си и ме хвърли, мен и началника на хлебарите, в тъмница, в дома на началника на телохранителите.

11 И сънувахме двамата сънища в една и съща нощ; и всеки сън имаше отделно тълкуване.

12 А заедно с нас там беше един млад евреин, слуга на началника на телохранителите; и като му разказахме, той ни разтълкува сънищата; на всеки от нас според съновидението му даде значението.

13 И според както ни изтълкува, така и стана; мене той възстанови на службата ми, а него обеси.

14 Тогава фараонът заповяда да повикат Йосиф и бързо го изведоха от тъмницата; той се обръсна, преоблече се и дойде при фараона.

15 И фараонът каза на Йосиф: Сънувах, но няма кой да изтълкува съня; но аз чух да казват за тебе, че като чуеш съновидение, умееш да го тълкуваш.

16 А Йосиф отговори на фараона: Не аз, Бог ще даде на фараона отговор с мир.

17 Тогава фараонът каза на Йосиф: В съня си, ето, стоях край брега на Нил.

18 И, ето, седем крави, тлъсти и хубави, излязоха от реката и пасяха в тръстиката.

19 А след тях излязоха други седем крави, слаби, много грозни и мършави, каквито по грозота никога не съм видял в цялата Египетска земя.

20 И мършавите, грозните крави изядоха първите седем тлъсти крави;

21 но пак, като ги изядоха, не се познаваше, че са ги изяли; а изгледът им беше така грозен, както и в началото. Тогава се пробудих.

22 После видях в съня си; и, ето, седем класа, пълни и добри, израснаха от едно стъбло.

23 А след тях израснаха други седем класа, сухи, тънки и прегорели от източния вятър;

24 тънките класове погълнаха седемте добри класове. Разказах съня на влъхвите, но нямаше кой да ми го изтълкува.

25 Тогава Йосиф каза на фараона: фараоновият сън е един; Бог е явил на фараона това, което скоро ще направи.

26 Седемте добри крави са седем години; и седемте добри класове са седем години, сънят е един.

27 А седемте мършави и грозни крави, които излязоха след тях, са седем години, както и седемте празни класове, прегорели от източния вятър; те ще бъдат седем години на глад.

28 Това е, което казах на фараона; Бог е явил на фараона това, което скоро ще направи.

29 Ето, идат седем години на голямо плодородие по цялата Египетска земя.

30 А след тях ще дойдат седем години на глад; цялото плодородие ще се забрави в Египетската земя, защото гладът ще опустоши земята.

31 Няма да се познае плодородието на земята поради онзи глад, който ще последва; защото ще бъде твърде тежък.

32 А това, че сънят се повтори на фараона два пъти, означава, че това е решено от Бога и че Бог скоро ще го извърши.

33 И така, нека фараонът потърси умен и мъдър човек и нека го постави над египетската земя.

34 Нека фараонът направи това и нека постави надзиратели над земята; и в седемте плодородни години нека събере петата част от реколтата на Египетската земя.

35 Нека съберат цялата храна на тези добри години, които идат; и събраното жито нека бъде под фараоновата власт, за храна в градовете, и нека го пазят.

36 И храната ще се запази за седемте гладни години, които ще настанат в Египетската земя, за да не се опустоши земята от глада.

Йосиф – управител на Египет

37 Това нещо беше угодно на фараона и на всичките му служители.

38 И фараонът каза на служителите си: Можем ли да намерим човек като този, в когото има Божия Дух?

39 Тогава фараонът каза на Йосиф: Понеже Бог ти откри всичко това, няма никой толкова умен и мъдър, колкото си ти.

40 Ти ще бъдеш над дома ми и целият ми народ ще слуша твоите думи; само с престола аз ще бъда по-горен от тебе.

41 Фараонът каза още на Йосиф: Виж, поставям те над цялата Египетска земя.

42 Тогава фараонът извади пръстена си от ръката си и го сложи на Йосифовата ръка, облече го в дрехи от висон и му окачи златно огърлие на шията.

43 После нареди да го возят на втората колесница и викаха пред него: Коленичете! И така го постави над цялата Египетска земя.

44 При това фараонът каза на Йосиф: Аз съм владетел*, но без тебе никой няма да вдигне ръка или крак по цялата Египетска земя.

45 И фараонът нарече Йосиф Цафнат-панеах* и му даде за жена Асенета, дъщеря на Илиополския жрец Потифер. След това Йосиф излезе на обиколка в Египетската земя.

Изпълнение на фараоновия сън

46 Йосиф беше на тридесет години, когато стоя пред Египетския цар фараон; и като се отдалечи от лицето на фараона, Йосиф обиколи цялата Египетска земя.

47 И през седемте години на плодородие земята роди преизобилно.

48 Йосиф събра цялата храна от тези седем години, които бяха настанали в Египетската земя, и складира храната в градовете; във всеки град прибра храната от околните му ниви.

49 Йосиф събра твърде много жито, колкото морския пясък, така че престана да го мери; защото беше без мяра.

50 А преди да настъпят годините на глада, на Йосиф се родиха двама сина, които му роди Асенета, дъщеря на Илиополския жрец Потифер.

51 Йосиф наименува първородния Манасия*, защото си казваше: Бог ме направи да забравя всичките си мъки и целия си бащин дом.

52 А втория наименува Ефрем*, защото си казваше: Бог ме направи плодовит в земята на страданието ми.

53 А като се изминаха седемте години на плодородие, които бяха настанали в Египетската земя,

54 настъпиха седемте години на глад, според както Йосиф беше казал; и настана глад по всички околни страни, а по цялата Египетска земя имаше хляб.

55 Защото, когато цялата Египетска земя огладня и народът извика към фараона за хляб, фараонът каза на всички египтяни: Идете при Йосиф и каквото ви каже, направете.

56 (А гладът беше по цялата страна.) И така, Йосиф отвори всички житници и продаваше на египтяните, защото гладът се усилваше по Египетската земя.

57 И от всички страни идваха в Египет при Йосиф да купят жито, понеже гладът се усилваше по цялата страна.

Bulgarian Protestant Bible (Revised) © Copyright © 2015 by Bulgarian Bible Society. Used by permission.