1.Mose 29 | Синодальный перевод Библия, ревизирано издание

1.Mose 29 | Синодальный перевод
1 И встал Иаков и пошел в землю сынов востока. 2 И увидел: вот, на поле колодезь, и там три стада мелкого скота, лежавшие около него, потому что из того колодезя поили стада. Над устьем колодезя был большой камень. 3 Когда собирались туда все стада, отваливали камень от устья колодезя и поили овец; потом опять клали камень на свое место, на устье колодезя. 4 Иаков сказал им: братья мои! откуда вы? Они сказали: мы из Харрана. 5 Он сказал им: знаете ли вы Лавана, сына Нахорова? Они сказали: знаем. 6 Он еще сказал им: здравствует ли он? Они сказали: здравствует; и вот, Рахиль, дочь его, идет с овцами. 7 И сказал: вот, дня еще много; не время собирать скот; напойте овец и пойдите, пасите. 8 Они сказали: не можем, пока не соберутся все стада, и не отвалят камня от устья колодезя; тогда будем мы поить овец. 9 Еще он говорил с ними, как пришла Рахиль с мелким скотом отца своего, потому что она пасла. 10 Когда Иаков увидел Рахиль, дочь Лавана, брата матери своей, и овец Лавана, брата матери своей, то подошел Иаков, отвалил камень от устья колодезя и напоил овец Лавана, брата матери своей. 11 И поцеловал Иаков Рахиль и возвысил голос свой и заплакал. 12 И сказал Иаков Рахили, что он родственник отцу ее и что он сын Ревеккин. А она побежала и сказала отцу своему. 13 Лаван, услышав о Иакове, сыне сестры своей, выбежал ему навстречу, обнял его и поцеловал его, и ввел его в дом свой; и он рассказал Лавану все сие. 14 Лаван же сказал ему: подлинно ты кость моя и плоть моя. И жил у него [Иаков] целый месяц. 15 И Лаван сказал Иакову: неужели ты даром будешь служить мне, потому что ты родственник? скажи мне, что заплатить тебе? 16 У Лавана же было две дочери; имя старшей: Лия; имя младшей: Рахиль. 17 Лия была слаба глазами, а Рахиль была красива станом и красива лицем. 18 Иаков полюбил Рахиль и сказал: я буду служить тебе семь лет за Рахиль, младшую дочь твою. 19 Лаван сказал: лучше отдать мне ее за тебя, нежели отдать ее за другого кого; живи у меня. 20 И служил Иаков за Рахиль семь лет; и они показались ему за несколько дней, потому что он любил ее. 21 И сказал Иаков Лавану: дай жену мою, потому что мне уже исполнилось время, чтобы войти к ней. 22 Лаван созвал всех людей того места и сделал пир. 23 Вечером же взял дочь свою Лию и ввел ее к нему; и вошел к ней [Иаков]. 24 И дал Лаван служанку свою Зелфу в служанки дочери своей Лии. 25 Утром же оказалось, что это Лия. И сказал Лавану: что это сделал ты со мною? не за Рахиль ли я служил у тебя? зачем ты обманул меня? 26 Лаван сказал: в нашем месте так не делают, чтобы младшую выдать прежде старшей; 27 окончи неделю этой, потом дадим тебе и ту за службу, которую ты будешь служить у меня еще семь лет других. 28 Иаков так и сделал и окончил неделю этой. И [Лаван] дал Рахиль, дочь свою, ему в жену. 29 И дал Лаван служанку свою Валлу в служанки дочери своей Рахили. 30 [Иаков] вошел и к Рахили, и любил Рахиль больше, нежели Лию; и служил у него еще семь лет других. 31 Господь узрел, что Лия была нелюбима, и отверз утробу ее, а Рахиль была неплодна. 32 Лия зачала и родила сына, и нарекла ему имя: Рувим, потому что сказала она: Господь призрел на мое бедствие; ибо теперь будет любить меня муж мой. 33 И зачала опять и родила сына, и сказала: Господь услышал, что я нелюбима, и дал мне и сего. И нарекла ему имя: Симеон. 34 И зачала еще и родила сына, и сказала: теперь–то прилепится ко мне муж мой, ибо я родила ему трех сынов. От сего наречено ему имя: Левий. 35 И еще зачала и родила сына, и сказала: теперь–то я восхвалю Господа. Посему нарекла ему имя Иуда. И перестала рождать.

1876 Russian Synodal Translation, 1956 Edition The text was supplied by "Light in East Germany". Public domain

Библия, ревизирано издание

Яков в дома на Лаван

1 Тогава Яков тръгна и отиде в земята на източните жители. 2 И видя кладенец на полето и там три стада овце, които почиваха при него, защото от онзи кладенец напояваха стадата; и върху отвора на кладенеца имаше голям камък. 3 И когато се събираха там всички стада, отместваха камъка от отвора на кладенеца и напояваха стадата; после пак слагаха камъка на мястото му над отвора на кладенеца. 4 Тогава Яков каза на овчарите: Братя, откъде сте? А те отвърнаха: От Харан сме. 5 Той ги попита: Познавате ли Лаван, Нахоровия син? Отговориха: Познаваме го. 6 И им каза: Здрав ли е? А те отговориха: Здрав е; и, ето, дъщеря му Рахил идва с овцете. 7 А той каза: Вижте, още е много рано, не е време да се прибира добитъкът; напоете овцете и идете да ги пасете. 8 А те казаха: Не можем, докато не се съберат всички стада и не отместят камъка от отвора на кладенеца; тогава напояваме овцете. 9 Докато още им говореше, дойде Рахил с бащините си овце, защото тя ги пасеше. 10 А Яков, като видя Рахил, дъщерята на вуйчо си Лаван, и овцете на вуйчо си Лаван, Яков се приближи и отмести камъка от отвора на кладенеца; и напои стадото на вуйчо си Лаван. 11 И Яков целуна Рахил и заплака с висок глас. 12 Яков каза на Рахил, че е племенник на баща и и че е син на Ревека; а тя се затича да извести на баща си. 13 А Лаван, като чу за своя племенник Яков, затича се да го посрещне; и го прегърна, целуна го и го заведе у дома си. Тогава Яков разказа на Лаван всичко. 14 Лаван му каза: Наистина ти си моя кост и моя плът. И Яков живя при него един месец.

Женитбата на Яков в Харан с Лия и Рахил

15 След това Лаван каза на Яков: Ти си ми като брат, затова ще ми работиш ли безплатно? Кажи ми каква да ти бъде заплатата. 16 А Лаван имаше две дъщери; името на по-старата беше Лия, а името на по-младата Рахил; 17 на Лия очите не бяха здрави, а Рахил имаше хубава снага и хубаво лице. 18 И Яков, понеже обикна Рахил, каза: Ще ти работя седем години за по-малката ти дъщеря Рахил. 19 Лаван отговори: По-добре да я дам на теб, отколкото на друг мъж; живей при мен. 20 И така, Яков работи за Рахил седем години; но поради любовта му към нея те му се видяха като няколко дни. 21 След това Яков каза на Лаван: Дай жена ми, защото дойде време да заживея с нея. 22 И така, Лаван събра всички хора от това място и даде угощение. 23 А вечерта взе дъщеря си Лия и му я доведе; и той влезе при нея. 24 И Лаван даде слугинята си Зелфа за слугиня на дъщеря си Лия. 25 Но на сутринта Яков разбра, че беше Лия. И каза на Лаван: Какво е това, което ми направи ти? Нали за Рахил ти работих? Тогава защо ме излъга? 26 А Лаван отвърна: В нашето място няма обичай да се дава по-младата преди по-старата. 27 Завърши сватбарската седмица с тази; и ще ти дам и онази за работата, която ще ми вършиш още седем години. 28 И Яков направи така; завърши седмицата с Лия и тогава Лаван му даде дъщеря си Рахил за жена. 29 А Лаван даде слугинята си Вала за слугиня на дъщеря си Рахил. 30 И Яков заживя с Рахил и обикна Рахил повече от Лия; и работи на Лаван още седем години.

Потомството на Яков

31 А ГОСПОД, понеже видя, че Лия не беше обичана, отвори утробата и; а Рахил беше бездетна. 32 И така, Лия зачена и роди син, и го наименуваха Рувим*, защото си казваше: ГОСПОД погледна на неволята ми; сега мъжът ми ще ме обикне. 33 И пак зачена и роди син; и каза: Понеже ГОСПОД чу, че не съм любима, затова ми даде и този син; и го наименува Симеон*. 34 Пак зачена и роди син; и каза: Сега вече мъжът ми ще се привърже към мене, защото му родих трима сина; затова го наименува Левий*. 35 И пак зачена и роди син; и каза: Този път ще възхваля ГОСПОДА; затова го наименува Юда*. И престана да ражда.