1.Mose 22 | Синодальный перевод Библия, ревизирано издание

1.Mose 22 | Синодальный перевод
1 И было, после сих происшествий Бог искушал Авраама и сказал ему: Авраам! Он сказал: вот я. 2 [Бог] сказал: возьми сына твоего, единственного твоего, которого ты любишь, Исаака; и пойди в землю Мориа и там принеси его во всесожжение на одной из гор, о которой Я скажу тебе. 3 Авраам встал рано утром, оседлал осла своего, взял с собою двоих из отроков своих и Исаака, сына своего; наколол дров для всесожжения, и встав пошел на место, о котором сказал ему Бог. 4 На третий день Авраам возвел очи свои, и увидел то место издалека. 5 И сказал Авраам отрокам своим: останьтесь вы здесь с ослом, а я и сын пойдем туда и поклонимся, и возвратимся к вам. 6 И взял Авраам дрова для всесожжения, и возложил на Исаака, сына своего; взял в руки огонь и нож, и пошли оба вместе. 7 И начал Исаак говорить Аврааму, отцу своему, и сказал: отец мой! Он отвечал: вот я, сын мой. Он сказал: вот огонь и дрова, где же агнец для всесожжения? 8 Авраам сказал: Бог усмотрит Себе агнца для всесожжения, сын мой. И шли [далее] оба вместе. 9 И пришли на место, о котором сказал ему Бог; и устроил там Авраам жертвенник, разложил дрова и, связав сына своего Исаака, положил его на жертвенник поверх дров. 10 И простер Авраам руку свою и взял нож, чтобы заколоть сына своего. 11 Но Ангел Господень воззвал к нему с неба и сказал: Авраам! Авраам! Он сказал: вот я. 12 [Ангел] сказал: не поднимай руки твоей на отрока и не делай над ним ничего, ибо теперь Я знаю, что боишься ты Бога и не пожалел сына твоего, единственного твоего, для Меня. 13 И возвел Авраам очи свои и увидел: и вот, позади овен, запутавшийся в чаще рогами своими. Авраам пошел, взял овна и принес его во всесожжение вместо сына своего. 14 И нарек Авраам имя месту тому: Иегова–ире. Посему [и] ныне говорится: на горе Иеговы усмотрится. 15 И вторично воззвал к Аврааму Ангел Господень с неба 16 и сказал: Мною клянусь, говорит Господь, что, так как ты сделал сие дело, и не пожалел сына твоего, единственного твоего, 17 то Я благословляя благословлю тебя и умножая умножу семя твое, как звезды небесные и как песок на берегу моря; и овладеет семя твое городами врагов своих; 18 и благословятся в семени твоем все народы земли за то, что ты послушался гласа Моего. 19 И возвратился Авраам к отрокам своим, и встали и пошли вместе в Вирсавию; и жил Авраам в Вирсавии. 20 После сих происшествий Аврааму возвестили, сказав: вот, и Милка родила Нахору, брату твоему, сынов: 21 Уца, первенца его, Вуза, брата сему, Кемуила, отца Арамова, 22 Кеседа, Хазо, Пилдаша, Идлафа и Вафуила; 23 от Вафуила родилась Ревекка. Восьмерых сих родила Милка Нахору, брату Авраамову; 24 и наложница его, именем Реума, также родила Теваха, Гахама, Тахаша и Мааху.

1876 Russian Synodal Translation, 1956 Edition The text was supplied by "Light in East Germany". Public domain

Библия, ревизирано издание

Принасяне на Исаак в жертва

1 След тези събития Бог изпита Авраам, като му каза: Аврааме. А той отговори: Ето ме. 2 И Бог каза: Вземи сега единствения си син, когото обичаш, сина си Исаак, и иди в местността Мория, и го принеси там във всеизгаряне на един от хълмовете, за който ще ти кажа. 3 И така, на сутринта Авраам подрани и оседла осела си, и взе със себе си и двама от слугите си и сина си Исаак; и като нацепи дърва за всеизгарянето, стана и отиде на мястото, за което Бог му беше казал. 4 На третия ден Авраам видя мястото отдалеч. 5 Тогава Авраам каза на слугите си: Вие останете тук с осела; а аз и момчето ще отидем дотам и като се поклоним, ще се върнем при вас. 6 И Авраам взе дървата за всеизгарянето и ги натовари на сина си Исаак, а той взе със себе си огън и нож; и двамата отидоха заедно. 7 Тогава Исаак проговори на баща си Авраам: Татко! А той отвърна: Ето ме, синко. И Исаак каза: Ето огъня и дървата, а къде е агнето за всеизгарянето? 8 Авраам отговори: Синко, Бог ще си промисли агнето за всеизгаряне. И двамата вървяха заедно. 9 А като стигнаха на мястото, за което Бог му беше казал, Авраам издигна там жертвеник, нареди дървата и като върза сина си Исаак, сложи го на жертвеника върху дървата. 10 И Авраам простря ръката си и взе ножа да заколи сина си. 11 Тогава ангел ГОСПОДЕН му викна от небето и каза: Аврааме, Аврааме! И той отговори: Ето ме. 12 Ангелът каза: Да не вдигнеш ръката си върху момчето, нито да му направиш нещо; защото сега зная, че ти се боиш от Бога, понеже не пожали за Мен и сина си, единствения си син. 13 Тогава Авраам повдигна очи и видя, че зад него има овен, вплетен с рогата си в един храст; и Авраам отиде, взе овена и го принесе всеизгаряне вместо сина си. 14 И Авраам нарече това място Йехова-ире*; и така се казва и до днес: На хълма ГОСПОД ще промисли. 15 Тогава втори път ангел ГОСПОДЕН викна на Авраам от небето и каза: 16 В Себе Си се заклевам, казва ГОСПОД, че понеже си направил това нещо и не пожали сина си, единствения си син, 17 ще те благословя премного и ще умножа и преумножа потомството ти като небесните звезди и като пясъка на морския бряг; и потомството ти ще завладее портата на неприятелите си; 18 в твоето потомство ще се благословят всички народи на земята, защото си послушал гласа Ми. 19 И така, Авраам се върна при слугите си и станаха и отидоха заедно във Вирсавее; и Авраам се настани във Вирсавее. 20 А след тези събития известиха на Авраам: Ето, и Мелха роди синове на брат му Нахор: 21 първородния му Уз, брат му Вуз, Камуил, Арамовия баща, 22 Кесед, Азав, Фалдес, Едлаф и Ватуил. 23 А Ватуил роди Ревека. Тези осем сина роди Мелха на Нахор, Авраамовия брат. 24 Също и наложницата му, на име Ревма, роди Тевек, Гаам, Тахас и Мааха.