1ای خداوند، ای خدای نجات من، شب و روز در حضور تو گريه و زاری كردهام.2دعای مرا بشنو و به نالهام توجه فرما.3زندگی من پر از رنج و مصيبت است؛ جانم به لب رسيده است!4رمقی در من نمانده است؛ مانند مرده شدهام،5مانند كشتهای كه به قبر سپرده شده، مانند مردهای كه ديگر به ياد نخواهی آورد و لطف خود را شامل حالش نخواهی فرمود.6تو مرا به اعماق تاريكی انداختهای7غضب تو بر من سنگينی میكند؛ طوفان خشم تو مرا در بر گرفته است.8آشنايانم را از من دور كردهای و آنها را از من بيزار ساختهای. چنان گرفتار شدهام كه نمیتوانم برای خلاصی خود چارهای بينديشم.9چشمانم از شدت گريه ضعيف شدهاند. ای خداوند، هر روز از تو درخواست كمک نموده و دست نياز به سويت دراز میكنم تا بر من رحم كنی.10وقتی بميرم، ديگر معجزات و كمک تو برايم چه فايده خواهد داشت؟ آنگاه ديگر چگونه میتوانم تو را ستايش كنم؟11مگر آنانی كه در قبر هستند میتوانند از رحمت و وفاداری تو سخن بگويند؟12آيا معجزهٔ تو در آن مكان تاريک ديده میشود؟ آيا میتوان در عالم خاموشی از وفاداری و عدالت تو سخن گفت؟13خداوندا، نزد تو فرياد برمیآورم و كمک میطلبم. هر روز صبح به پيشگاه تو دعا میكنم.14چرا مرا ترک نموده و روی خود را از من برگردانيدهای؟15از اوان كودكی تاكنون، در رنج و خطر مرگ بودهام و هميشه از دست تو تنبيه شدهام.16خشم شديد تو مرا پريشان كرده و از ترس تو بيجان شدهام.17خشم تو و ترس از تو تمام روز چون سيل از هر سو مرا احاطه میكند.18دوستان و عزيزانم را از من دور كردهای؛ تاريكی تنها مونس من است.
Верен
1Песен. Псалм на Кореевите синове. За първия певец. По музиката на Махалат леанот. Маскил на езраеца Еман. ГОСПОДИ, Боже на спасението ми, ден и нощ виках пред Теб.2Нека дойде молитвата ми пред Теб, приклони ухото Си към вика ми,3защото душата ми се насити на бедствия и животът ми се приближава до Шеол.4Причисляван съм към онези, които слизат в рова, станах като мъж, който няма сила,5паднал между мъртвите, като убитите, които лежат в гроба, за които Ти не си спомняш вече, и които са отсечени от ръката Ти.6Положил си ме в най-дълбокия ров, в тъмни места, в бездни.7Яростта ти натегна върху мен и с всичките Си вълни ме притискаш. (Села.)8Отдалечил си от мен познатите ми, направил си ме мерзост за тях, затворен съм и не мога да изляза,9окото ми чезне от скръб. ГОСПОДИ, Теб призовавах всеки ден, към Теб простирах ръцете си.10За мъртвите ли ще вършиш чудеса? Или сенките ще станат да Те хвалят? (Села.)11В гроба ли ще се прогласява милостта Ти, в Авадон ли – верността Ти?12В мрака ли ще станат известни чудесата Ти, в земята на забравата ли – правдата Ти?13Но аз към Теб извиках, ГОСПОДИ, и сутрин молитвата ми Те посреща.14ГОСПОДИ, защо отхвърляш душата ми, криеш лицето Си от мен?15От младостта си съм окаян и линея, търпя Твоите ужаси и съм смутен.16Пламтящият Ти гняв премина върху мен, Твоите ужаси ме поядоха.17Заобиколиха ме като вода цял ден, обкръжиха ме отвсякъде.18Отдалечил си от мен приятел и другар, познатите ми са в мрак.
Diese Website verwendet Cookies, um Ihnen die bestmögliche Nutzererfahrung bieten zu können.