1ای خدا، چرا برای هميشه ما را ترک كردهای؟ چرا بر ما كه گوسفندان مرتع تو هستيم خشمگين شدهای؟2قوم خود را كه در زمان قديم از اسارت بازخريدی، به ياد آور. تو ما را نجات دادی تا قوم خاص تو باشيم. شهر اورشليم را كه در آن ساكن بودی، به ياد آور.3بر خرابههای شهر ما عبور كن و ببين دشمن چه بر سر خانهٔ تو آورده است!4آنها در خانهٔ تو فرياد پيروزی سر دادند و پرچمشان را به اهتزاز درآوردند.5مانند هيزمشكنانی كه با تبرهای خود درختان جنگل را قطع میكنند، تمام نقشهای تراشيده را با گرز و تبر خرد كردند و خانهٔ مقدس تو را به آتش كشيده با خاک يكسان نمودند.8عبادتگاههای تو را در سراسر خاک اسرائيل سوزانيدند تا هيچ اثری از خداپرستی برجای نماند.9هيچ نبی در ميان ما نيست كه بداند اين وضع تا به كی ادامه میيابد تا ما را از آن خبر دهد.10ای خدا، تا به كی اجازه میدهی دشمن نام تو را اهانت كند؟11چرا دست خود را عقب كشيدهای و به داد ما نمیرسی؟ دست راست خود را از گريبان خود بيرون آور و دشمنانمان را نابود كن.12ای خدا، تو از قديم پادشاه ما بودهای و بارها ما را نجات دادهای.13با قدرت خود دريای سرخ را شكافتی و سر نهنگان غولپيكر را شكستی و گوشت آنها را خوراک صحرانشينان كردی.15چشمهها جاری ساختی تا قوم تو آب بنوشند و رود هميشه پر آب را خشک كردی تا از آن عبور كنند.16شب و روز را تو بوجود آوردهای؛ خورشيد و ماه را تو در آسمان گذاشتهای.17تمام نظم جهان از توست. تابستان و زمستان را تو ايجاد كردهای.18ای خداوند، ببين چگونه دشمن نام تو را اهانت میكند.19قوم ستمديدهٔ خود را برای هميشه ترک مكن؛ كبوتر ضعيف خود را به چنگ پرندهٔ شكاری مسپار!20گوشههای تاريک سرزمين ما از ظلم پر شده است، عهدی را كه با ما بستهای به ياد آر.21نگذار قوم مظلوم تو بيش از اين رسوا شوند. ايشان را نجات ده تا تو را ستايش كنند.22ای خدا، برخيز و حق خود را از دشمن بگير، زيرا اين مردم نادان تمام روز به تو توهين میكنند.23فرياد اهانتآميز آنها را كه پيوسته بلند است، نشنيده مگير.
Верен
1Маскил на Асаф. Боже, защо си ни отхвърлил навеки и гневът Ти дими против овцете на пасбището Ти?2Спомни си събранието Си, което си придобил още отначало, което си изкупил за племе на наследството Си, и хълма Сион, където си обитавал.3Издигни стъпките Си към постоянните развалини – врагът е развалил всичко в светилището.4Противниците Ти реват сред мястото на събранието Ти, поставиха знаците си за знаци на победа.5Показват се като един, който вдига брадва сред гъста гора.6И сега те трошат всичките ѝ изваяни произведения с брадви и чукове.7Запалиха светилището Ти, оскверниха обиталището на Твоето Име и го сравниха със земята.8Казаха в сърцето си: Нека ги унищожим напълно! Изгориха всичките места на Божии събрания в земята.9Не виждаме своите знамения, няма вече пророк, нито има между нас някой, който да знае докога ще е това.10Докога, Боже, противникът ще хули? Навеки ли врагът ще презира Името Ти?11Защо оттегляш ръката Си и десницата Си? Извади я от пазвата Си и сложи край!12А Бог е мой Цар от древността, който извършва спасителни дела на земята.13Ти си разделил морето със силата Си, Ти си смазал главите на морските чудовища във водите,14Ти си строшил главите на левиатана, дал си го за храна на акулите в моретоили: на народа, на обитателите на пустинята.15Ти си разпукнал извори и потоци, Ти си пресушил непресъхващи реки.16Твой е денят, Твоя е и нощта, Ти си приготвил светлината и слънцето.17Ти си поставил всичките граници на земята, Ти си направил лято и зима.18Помни това, че врагът е похулил ГОСПОДА и че безумен народ е презрял Твоето Име.19Не предавай душата на гургулицата Си на дивия звяр; не забравяй навеки събранието на Своите страдащи!20Погледни на завета Си, защото мрачните места на земята са пълни с обиталищата на насилието.21Нека потиснатият да не се върне посрамен, нека сиромахът и бедният да хвалят Твоето Име!22Стани, Боже, защити делото Си, помни как безумният Те хули всеки ден.23Не забравяй гласа на враговете Си! Врявата на онези, които се надигат против Теб, постоянно се увеличава.
Diese Website verwendet Cookies, um Ihnen die bestmögliche Nutzererfahrung bieten zu können.