Markus 15 | Nueva Versión Internacional (Castellano)

Jesús ante Pilato

1 Tan pronto como amaneció, los jefes de los sacerdotes, con los ancianos, los maestros de la ley y el Consejo en pleno, llegaron a una decisión. Ataron a Jesús, se lo llevaron y lo entregaron a Pilato. 2 ―¿Eres tú el rey de los judíos? —le preguntó Pilato. ―Tú mismo lo dices —respondió. 3 Los jefes de los sacerdotes se pusieron a acusarlo de muchas cosas. 4 ―¿No vas a contestar? —le preguntó de nuevo Pilato—. Mira de cuántas cosas te están acusando. 5 Pero Jesús ni aun con eso contestó nada, de modo que Pilato se quedó asombrado. 6 Ahora bien, durante la fiesta él acostumbraba soltarles un preso, el que la gente pidiera. 7 Y resulta que un hombre llamado Barrabás estaba encarcelado con los rebeldes condenados por haber cometido homicidio en una insurrección. 8 Subió la multitud y pidió a Pilato que le concediera lo que acostumbraba. 9 ―¿Queréis que os suelte al rey de los judíos? —replicó Pilato, 10 porque se daba cuenta de que los jefes de los sacerdotes habían entregado a Jesús por envidia. 11 Pero los jefes de los sacerdotes incitaron a la multitud para que Pilato les soltara más bien a Barrabás. 12 ―¿Y qué voy a hacer con el que llamáis el rey de los judíos? —les preguntó Pilato. 13 ―¡Crucifícalo! —gritaron. 14 ―¿Por qué? ¿Qué crimen ha cometido? Pero ellos gritaron aún más fuerte: ―¡Crucifícalo!

Los soldados se burlan de Jesús

15 Como quería satisfacer a la multitud, Pilato les soltó a Barrabás; a Jesús lo mandó azotar, y lo entregó para que lo crucificaran. 16 Los soldados llevaron a Jesús al interior del palacio (es decir, al pretorio) y reunieron a toda la tropa. 17 Le pusieron un manto de color púrpura; luego trenzaron una corona de espinas y se la colocaron. 18 ―¡Salve, rey de los judíos! —lo aclamaban. 19 Lo golpeaban en la cabeza con una caña y le escupían. Doblando la rodilla, le rendían homenaje.

La crucifixión

20 Después de burlarse de él, le quitaron el manto y le pusieron su propia ropa. Por fin, lo sacaron para crucificarlo. 21 A uno que pasaba por allí de vuelta del campo, un tal Simón de Cirene, padre de Alejandro y de Rufo, lo obligaron a llevar la cruz. 22 Condujeron a Jesús al lugar llamado Gólgota (que significa: Lugar de la Calavera). 23 Le ofrecieron vino mezclado con mirra, pero no lo tomó. 24 Y lo crucificaron. Repartieron su ropa, echando suertes para ver qué le tocaría a cada uno. 25 Eran las nueve de la mañana* cuando lo crucificaron. 26 Un letrero tenía escrita la causa de su condena: «El Rey de los judíos». 27 Con él crucificaron a dos bandidos,* uno a su derecha y otro a su izquierda.* 29 Los que pasaban meneaban la cabeza y blasfemaban contra él. ―¡Eh! Tú que destruyes el templo y en tres días lo reconstruyes —decían—, 30 ¡baja de la cruz y sálvate a ti mismo! 31 De la misma manera se burlaban de él los jefes de los sacerdotes junto con los maestros de la ley. ―Salvó a otros —decían—, ¡pero no puede salvarse a sí mismo!

Muerte de Jesús

32 Que baje ahora de la cruz ese Cristo, el rey de Israel, para que veamos y creamos. También lo insultaban los que estaban crucificados con él. 33 Desde el mediodía y hasta la media tarde quedó toda la tierra en oscuridad. 34 A las tres de la tarde,* Jesús gritó con fuerza: ―Eloi, Eloi, ¿lama sabactani? (que significa: “Dios mío, Dios mío, ¿por qué me has desamparado?”). 35 Cuando lo oyeron, algunos de los que estaban cerca dijeron: ―Escuchad, está llamando a Elías. 36 Un hombre corrió, empapó una esponja en vinagre, la puso en una caña y se la ofreció a Jesús para que bebiera. ―Dejadlo, a ver si viene Elías a bajarlo —dijo. 37 Entonces Jesús, lanzando un fuerte grito, expiró. 38 La cortina del santuario del templo se rasgó en dos, de arriba abajo. 39 Y el centurión, que estaba frente a Jesús, al oír el grito y* ver cómo murió, dijo: ―¡Verdaderamente este hombre era el Hijo* de Dios! 40 Algunas mujeres miraban desde lejos. Entre ellas estaban María Magdalena, María la madre de Jacobo el menor y de José, y Salomé.

Sepultura de Jesús

41 Estas mujeres lo habían seguido y atendido cuando estaba en Galilea. Además había allí muchas otras que habían subido con él a Jerusalén. 42 Era el día de preparación (es decir, la víspera del sábado). Así que al atardecer, 43 José de Arimatea, miembro distinguido del Consejo, y que también esperaba el reino de Dios, se atrevió a presentarse ante Pilato para pedirle el cuerpo de Jesús. 44 Pilato, sorprendido de que ya hubiera muerto, llamó al centurión y le preguntó si hacía mucho que* había muerto. 45 Una vez informado por el centurión, le entregó el cuerpo a José. 46 Entonces José bajó el cuerpo, lo envolvió en una sábana que había comprado y lo puso en un sepulcro cavado en la roca. Luego hizo rodar una piedra a la entrada del sepulcro. 47 María Magdalena y María la madre de José vieron dónde lo pusieron.

Верен

1 А веднага на сутринта главните свещеници със старейшините и книжниците, и целият Синедрион направиха съвещание и като вързаха Иисус, Го отведоха и Го предадоха на Пилат. 2 И Пилат Го попита: Ти ли си юдейският Цар? А Той му отговори и му каза: Ти казваш. 3 И главните свещеници Го обвиняваха в много неща. 4 А Пилат пак Го попита, казвайки: Нищо ли не отговаряш? Виж за колко неща Те обвиняват! 5 Но Иисус вече нищо не отговори, така че Пилат се чудеше. 6 А на всеки празник той им пускаше по един затворник, когото биха поискали. 7 А имаше един на име Варава, затворен заедно с онези бунтовници, които във времето на бунта бяха извършили убийство. 8 А множеството, като викаше, започна да иска от Пилат да направи за тях, каквото имаше обичай да прави. 9 А Пилат в отговор им каза: Искате ли да ви пусна юдейския Цар? 10 Защото знаеше, че главните свещеници Го бяха предали от завист. 11 Но главните свещеници подбудиха множеството да иска да им пусне по-добре Варава. 12 Пилат пак в отговор им каза: Тогава какво да направя с Този, когото наричате юдейския Цар? 13 А те пак изкрещяха: Разпъни Го! 14 А Пилат им каза: Че какво зло е сторил? Но те още по-силно закрещяха: Разпъни Го! 15 Тогава Пилат, като искаше да угоди на множеството, им пусна Варава, а Иисус би и Го предаде на разпятие. 16 И войниците Го заведоха вътре в двора, тоест в преторията, и свикаха цялата дружина. 17 И Му облякоха пурпурна мантия, сплетоха и венец от тръни и го положиха на главата Му. 18 И започнаха да Го поздравяват с думите: Привет, Царю юдейски! 19 И Го удряха по главата с тръстика и Го заплюваха, и Му се кланяха, като коленичеха. 20 И след като Му се подиграха, Му съблякоха пурпурната мантия, облякоха Го в Неговите дрехи и Го изведоха навън, за да Го разпънат. 21 И накараха някой си Симон Киринееца, бащата на Александър и Руф, който минаваше на връщане от полето, да носи кръста Му. 22 И заведоха Иисус на мястото Голгота, което значи Лобно място. 23 И Му дадоха да пие вино, смесено със смирна, но Той не прие. 24 И като Го разпънаха, си разделиха дрехите Му и хвърлиха жребий за тях, за да определят кой какво да вземе. 25 А беше третият час*, когато Го разпънаха. 26 И надписът на обвинението Му беше написан така: Юдейският Цар. 27 И с Него разпънаха и двама разбойника – един от дясната Му страна и един от лявата Му страна. 28 (И се изпълни писанието, което казва: „И към престъпници беше причислен.“) 29 И минаващите оттам Го хулеха, като клатеха глави и казваха: Уха! Ти, който разрушаваш храма и за три дни пак го съграждаш, 30 спаси Себе Си и слез от кръста! 31 Подобно и главните свещеници с книжниците Му се подиграваха, като казваха помежду си: Други е избавил, а пък Себе Си не може да избави! 32 Нека Христос, Царят на Израил, слезе сега от кръста, за да видим и да повярваме. И разпънатите с Него Го ругаеха. 33 А в шестия час настана тъмнина по цялата земя и продължи до деветия часот пладне до около 3 ч. следобед. 34 И в деветия час Иисус извика със силен глас: Елои, Елои, лама савахтани?, което значи: Боже Мой, Боже Мой, защо си Ме оставил? 35 А някои от стоящите там, като чуха, казаха: Ето, вика Илия. 36 И един изтича, натопи гъба в оцет, набучи я на тръстика и Му я даде да пие, като казваше: Оставете Го! Да видим дали ще дойде Илия да Го свали! 37 А Иисус, като нададе силен вик, издъхна. 38 И завесата на храма се раздра на две от горе до долу. 39 А стотникът, който стоеше срещу Него, като видя, че така (извика и) издъхна, каза: Наистина този Човек беше Божи Син. 40 Имаше още и жени, които гледаха отдалеч, между които бяха и Мария Магдалена, Мария, майката на малкия Яков и на Йосия, и Саломия; 41 които, когато Иисус беше в Галилея, Го следваха и Му служеха. Имаше и много други жени, които бяха дошли с Него в Ерусалим. 42 И когато вече се свечери, понеже беше денят на приготовлението, тоест денят преди съботата, 43 дойде Йосиф от Ариматея, един почтен съветник, който и сам очакваше Божието царство, и се осмели да влезе при Пилат и да поиска тялото на Иисус. 44 А Пилат се учуди, че вече е умрял, и като повика стотника, го попита дали е мъртъв от дълго време. 45 И като разбра от стотника, отстъпи тялото на Йосиф. 46 А той купи плащаница и като Го сне, Го обви в плащаницата и Го положи в гроб, който беше изсечен в скала, и търколи камък върху вратата на гроба. 47 А Мария Магдалена и Мария, майката на Йосия, гледаха къде Го полагат.

Markus 15 | Nueva Versión Internacional (Castellano) Верен

Jesús ante Pilato

Los soldados se burlan de Jesús

La crucifixión

Muerte de Jesús

Sepultura de Jesús