Jesaja 1 | Nueva Versión Internacional (Castellano)

1 Visión que recibió Isaías hijo de Amoz acerca de Judá y Jerusalén, durante los reinados de Uzías, Jotán, Acaz y Ezequías, reyes de Judá.

Judá, nación rebelde

2 ¡Oíd, cielos! ¡Escucha, tierra! Así dice el SEÑOR: «Yo crie hijos hasta hacerlos hombres, pero ellos se rebelaron contra mí. 3 El buey conoce a su dueño y el asno el pesebre de su amo; ¡pero Israel no conoce, mi pueblo no entiende!» 4 ¡Ay, nación pecadora, pueblo cargado de culpa, generación de malhechores, hijos corruptos! ¡Han abandonado al SEÑOR! ¡Han despreciado al Santo de Israel! ¡Se han vuelto atrás! 5 ¿Para qué recibir más golpes? ¿Para qué insistir en la rebelión? Toda su cabeza está herida, todo su corazón está enfermo. 6 Desde la planta del pie hasta la coronilla no les queda nada sano: todo en ellos es heridas, moretones y llagas abiertas, que no les han sido curadas ni vendadas, ni aliviadas con aceite. 7 Vuestro país está desolado, vuestras ciudades son presa del fuego; ante vuestros propios ojos los extraños devoran vuestros campos; vuestro país está desolado, como si hubiera sido destruido por extranjeros. 8 La bella Sión ha quedado como cobertizo en un viñedo, como choza en un melonar, como ciudad sitiada. 9 Si el SEÑOR Todopoderoso no nos hubiera dejado algunos sobrevivientes, seríamos ya como Sodoma, nos pareceríamos a Gomorra. 10 ¡Oíd la palabra del SEÑOR, gobernantes de Sodoma! ¡Escucha la ley de nuestro Dios, pueblo de Gomorra! 11 «¿De qué me sirven vuestros muchos sacrificios? —dice el SEÑOR—. Harto estoy de holocaustos de carneros y de la grasa de animales engordados; la sangre de toros, corderos y cabras no me complace. 12 ¿Por qué venís a presentaros ante mí? ¿Quién os mandó traer animales para que pisotearan mis atrios? 13 No me sigáis trayendo vanas ofrendas; el incienso es para mí una abominación. Luna nueva, día de reposo, asambleas convocadas; ¡no soporto que con vuestra adoración me ofendáis! 14 Yo aborrezco vuestras lunas nuevas y festividades; se han vuelto una carga para mí que estoy cansado de soportar. 15 Cuando levantáis vuestras manos, yo aparto de vosotros mis ojos; aunque multipliquéis vuestras oraciones, no las escucharé, pues tenéis las manos llenas de sangre. 16 ¡Lavaos, limpiaos! ¡Apartad de mi vista vuestras obras malvadas! ¡Dejad de hacer el mal! 17 ¡Aprended a hacer el bien! ¡Buscad la justicia y reprended al opresor! ¡Abogad por el huérfano y defended a la viuda! 18 »Venid, pongamos las cosas en claro —dice el SEÑOR—. ¿Son vuestros pecados como escarlata? ¡Quedarán blancos como la nieve! ¿Son rojos como la púrpura? ¡Quedarán como la lana! 19 ¿Estáis dispuestos a obedecer? ¡Comeréis lo mejor de la tierra! 20 ¿Rehusáis y os rebeláis? ¡Seréis devorados por la espada!» El SEÑOR mismo lo ha dicho. 21 ¡Cómo se ha prostituido la ciudad fiel! Antes estaba llena de justicia. La rectitud moraba en ella, pero ahora solo quedan asesinos. 22 Tu plata se ha convertido en escoria; tu buen vino, en agua. 23 Tus gobernantes son rebeldes, cómplices de ladrones; todos aman el soborno y van tras los regalos. No abogan por el huérfano, ni se ocupan de la causa de la viuda. 24 Por eso afirma el Señor, el SEÑOR Todopoderoso, el Fuerte de Israel: «Me desquitaré de mis adversarios, me vengaré de mis enemigos. 25 Volveré mi mano contra ti, limpiaré tus escorias con lejía y quitaré todas tus impurezas. 26 Restauraré a tus jueces como al principio, y a tus consejeros como al comienzo. Entonces serás llamada “Ciudad de justicia”, “Ciudad fiel”». 27 Con justicia Sión será redimida, y con rectitud, los que se arrepientan. 28 Pero los rebeldes y pecadores a una serán quebrantados, y perecerán los que abandonan al SEÑOR. 29 Se avergonzarán de las encinas que tanto amáis; los jardines que elegisteis serán para ellos una afrenta. 30 Seréis como una encina con hojas marchitas, como un jardín sin agua. 31 El hombre fuerte se convertirá en estopa, y su trabajo en chispa; arderán los dos juntos, y no habrá quien los apague.

Верен

1 Видението на Исая, сина на Амос, което видя за Юда и Ерусалим в дните на юдовите царе Озия, Йотам, Ахаз и Езекия: 2 Чуйте, небеса, и слушай земьо, защото ГОСПОД говори: Синове отгледах и възпитах, но те отстъпиха от Мен. 3 Волът познава стопанина си и магарето – яслите на господаря си. Израил не знае, народът Ми не разсъждава. 4 Уви, грешен народ, народ натоварен с беззаконие, род на злодеи, синове, постъпващи покварено! Оставиха ГОСПОДА, презряха Светия Израилев, върнаха се назад. 5 Защо да бъдете още бити, че се бунтувате повече и повече? Цялата глава е болна и цялото сърце – изнемощяло. 6 От стъпалото на крака чак до главата няма в него здраво място – струпеи и синини, и гнойни рани, нито изстискани, нито превързани, нито омекчени с масло. 7 Страната ви е пуста, градовете ви – изгорени с огън; земята ви – чужденци я пояждат пред очите ви и тя е пуста като разорена от чужденци. 8 И сионската дъщеря е оставена като колиба в лозе, като пъдарница в градина с краставици, като обсаден град. 9 Ако ГОСПОД на Войнствата не ни беше оставил малък остатък, като Содом бихме станали, на Гомора бихме се оприличили. 10 Чуйте словото ГОСПОДНО, князе содомски, слушай закона на нашия Бог, народе гоморски. 11 Защо Ми е множеството на жертвите ви? – казва ГОСПОД. – Сит съм от всеизгаряния на овни и от тлъстина на угоени. И не Ми е угодна кръв на юнци и на агнета, и на козли. 12 Когато идвате да се явявате пред Мен, кой е поискал това от ръката ви, да тъпчете дворовете Ми? 13 Не принасяйте вече лъжливи приноси! Тамянът е гнусота за Мен, новолунията, и съботите, и свикването на събранията; беззаконие заедно с тържествено събрание не мога да търпя. 14 Душата Ми мрази новолунията ви и празниците ви; досада са за Мен, дотегна Ми да търпя. 15 И когато простирате ръцете си, ще крия очите Си от вас; даже когато принасяте много молитви, няма да слушам. Ръцете ви са пълни с кръв. 16 Измийте се, очистете се, отмахнете от очите Ми злото на делата си, престанете да вършите зло! 17 Научете се да вършите добро, търсете правосъдие, отдайте право на угнетения, отсъждайте право на сирачето, защитете делото на вдовицата*. 18 Елате сега да разискваме, казва ГОСПОД. Ако греховете ви са като пурпур, ще станат бели като сняг; ако са алени като червено, ще станат като бяла вълна. 19 Ако слушате доброволно, ще ядете благото на земята; 20 но ако откажете и отстъпите, ще бъдете поядени от меч, защото устата на ГОСПОДА изговори това. 21 Как стана блудница верният град! Той беше пълен с правосъдие, правда обитаваше в него, а сега – убийци. 22 Среброто ти стана шлака, виното ти се смеси с вода. 23 Твоите князе са отстъпници и съучастници на крадци. Всеки от тях обича подаръци и тича след възнаграждения. Те не съдят право сирачето и делото на вдовицата не идва пред тях*. 24 Затова, заявява Господ, ГОСПОД на Войнствата, Силният Израилев: Ах, ще си отмъстя на противниците Си и ще възмездя на враговете Си! 25 И ще обърна ръката Си против теб и ще очистя шлаката ти като с луга, и ще отделя от теб всеки примес. 26 И ще възстановя съдиите ти както по-напред и съветниците ти – както отначало. След това ще се наречеш град на правда, верен град. 27 Сион ще бъде изкупен чрез правосъдие и тези, които се върнат в него – чрез правда. 28 А беззаконните и грешните ще се съкрушат заедно и тези, които са оставили ГОСПОДА, ще погинат. 29 Защото ще се посрамите заради дъбовете, които пожелахте, и ще се смутите заради градините, които избрахте, 30 понеже ще станете като дъб, чиито листа вехнат, и като градина, която няма вода. 31 И силният ще бъде като кълчища, и делото му – като искра; двамата заедно ще изгорят, без да има кой да гаси.

Jesaja 1 | Nueva Versión Internacional (Castellano) Верен

Judá, nación rebelde