Psalm 137 | Noua Traducere Românească

1 Pe malurile râurilor Babilonului, stăteam jos și plângeam amintindu‑ne de Sion. 2 Ne atârnaserăm lirele în sălciile din ținutul acela, 3 căci acolo, cei ce ne‑au luat captivi ne cereau cântări, asupritorii noștri ne cereau bucurie: „Cântați‑ne din cântările Sionului!“ 4 Cum să cântăm noi cântările DOMNULUI pe un pământ străin? 5 Ierusalime, dacă te voi uita, să‑și uite și dreapta mea destoinicia! 6 Limba mea să se lipească de cerul gurii mele, dacă nu‑mi voi aminti de tine și dacă nu voi face din Ierusalim culmea bucuriei mele! 7 DOAMNE, adu‑Ți aminte de fiii lui Edom, care, în ziua distrugerii Ierusalimului, ziceau: „Radeți! Radeți tot până la temelie!“ 8 Fiică distrusă* a Babilonului! Ferice de acela care‑ți va răsplăti ceea ce ne‑ai făcut! 9 Ferice de cel ce‑i va apuca pe copiii tăi și‑i va zdrobi de stâncă!

Библия, синодално издание

(Давидов.)

1 Славя Те от все сърце, пея Ти пред боговете*, (задето послуша всички думи на устата ми;) 2 покланям се пред светия Ти храм и славя Твоето име за Твоята милост и истина, защото Ти възвеличи словото Си по-високо от всяко Твое име. 3 В деня, когато повиках, Ти ме послуша, всели бодрост в душата ми. 4 Ще Те прославят, Господи, всички земни царе, кога чуят думите на Твоите уста, 5 и ще възпяват Господните пътища; защото е велика славата Господня. 6 Висок е Господ: и смирения вижда, и горделивия отдалеч узнава. 7 Ако тръгна посред злополуки – Ти ще ме оживиш, ще простреш ръка върху яростта на моите врагове и Твоята десница ще ме спаси. 8 Господ ще извърши което е потребно за мене! Твоята милост, Господи, е вечна; делата на ръцете Си не изоставяй.

Psalm 137 | Noua Traducere Românească Библия, синодално издание

(Давидов.)