1Când DOMNUL i‑a întors acasă pe captivii* Sionului, parcă visam.2Atunci gura ni s‑a umplut de râsete, și limba noastră – de strigăte de bucurie. Atunci se spunea printre neamuri: „DOMNUL a făcut lucruri mari pentru ei!“3DOMNUL a făcut lucruri mari pentru noi; de aceea suntem bucuroși.4Întoarce‑i acasă, DOAMNE, pe captivii noștri, ca pe niște torente din Neghev.5Cei ce seamănă cu lacrimi, vor secera cu strigăte de bucurie.6Cel ce merge plângând, ducându‑și traista cu sămânță, va veni cu strigăte de bucurie, ducându‑și snopii.
Библия, синодално издание
Песен на възлизане. Соломонова.
1Ако Господ не съзида къщата, напразно ще се трудят строителите и; ако Господ не опази града, напразно ще бди стражата.2Напразно вие ставате рано, седите до късно, ядете хляба на скръбта, когато Той на Своя възлюбен дава сън.3Ето, наследие от Господа са децата, награда от Него е плодът на утробата.4Каквото са стрелите в ръката на силния, това са младите синове.5Блажен човек, който е напълнил стрелника си с тях! Те няма да се засрамят, когато ще говорят с враговете при портите.
Diese Website verwendet Cookies, um Ihnen die bestmögliche Nutzererfahrung bieten zu können.