1Три года между Арамом и Израилем не было войны.2Но на третий год Иосафат, царь Иудеи, отправился к царю Израиля.3Царь Израиля сказал своим приближенным: – Разве вы не знаете, что Рамот Галаадский принадлежит нам, а мы и не пытаемся забрать его у царя Арама?4Он спросил Иосафата: – Пойдешь ли ты со мной воевать за Рамот Галаадский? Иосафат ответил царю Израиля: – Как ты, так и я, мой народ – твой народ, мои кони – твои кони.5Но еще Иосафат сказал царю Израиля: – Спроси сперва совета у Господа.6Царь Израиля собрал пророков – около четырехсот человек – и спросил их: – Идти ли мне войной на Рамот Галаадский или нет? – Иди, – ответили они. – Владыка отдаст его в руки царя.7Но Иосафат спросил: – Разве нет здесь еще пророка Господа, которого мы могли бы спросить?8Царь Израиля ответил Иосафату: – Есть еще один человек, через которого мы можем вопросить Господа, но я ненавижу его, потому что он никогда не пророчествует обо мне ничего доброго, а только плохое. Это Михей, сын Имлы. – Царю не следует так говорить, – сказал Иосафат.9Тогда царь Израиля позвал одного из военачальников и сказал: – Немедленно приведи Михея, сына Имлы!10Облаченные в царские одеяния царь Израиля и Иосафат, царь Иудеи, сидели на своих тронах на гумне у ворот Самарии, а все пророки пророчествовали перед ними.11Так Цедекия, сын Хенааны, сделал себе железные рога и сказал: – Так говорит Господь: «Ими ты будешь бодать арамеев, пока они не будут истреблены».12Все остальные пророки пророчествовали о том же, говоря: – Иди на Рамот Галаадский и будь победителем; Господь отдаст его в руки царя.13Посланник, который ходил, чтобы позвать Михея, сказал ему: – Слушай, все остальные пророки, как один, предсказывают царю успех. Пусть твое слово будет согласно с их словами, и говори благоприятно.14Но Михей сказал: – Верно, как и то, что жив Господь, я скажу ему лишь то, что скажет мне Господь.15Когда он пришел, царь спросил его: – Михей! Идти ли нам воевать с Рамотом Галаадским или нет? – Иди конечно, и будь победителем, – ответил он. – Господь обязательно отдаст его в руки царя.16Но царь сказал ему: – Сколько раз мне заставить тебя поклясться, чтобы ты не говорил мне ничего, кроме истины во имя Господа?17Тогда Михей ответил: – Я видел весь Израиль рассеянным по горам, как овцы без пастуха, и Господь сказал: «У них нет господина. Пусть каждый возвращается с миром домой».18Царь Израиля сказал Иосафату: – Разве я не говорил тебе, что он никогда не пророчествует обо мне ничего хорошего, одно лишь плохое?19Михей сказал: – Итак, выслушай слово Господа. Я видел Господа сидящим на Своем престоле, со всем небесным воинством, стоявшим справа и слева от Него.20Господь сказал: «Кто выманит Ахава, чтобы он пошел и пал при Рамоте Галаадском?». Один предлагал одно, другой другое,21пока, наконец, не вышел некий дух и встал перед Господом и сказал: «Я его выманю». «Как?» – спросил Господь.22«Я пойду и стану лживым духом в устах всех его пророков», – сказал он. «Да, ты преуспеешь в этом и выманишь его, – сказал Господь. – Иди и сделай так».23И вот теперь Господь вложил в уста всех этих твоих пророков лживый дух, а тебе Господь определил беду.24Тогда Цедекия, сын Хенааны, подошел и ударил Михея по щеке. – Как это Дух Господа перешел от меня к тебе, чтобы говорить с тобой? – спросил он.25Михей ответил: – Ты узнаешь это в тот день, когда будешь прятаться во внутренней комнате.26Тогда царь Израиля приказал: – Возьмите Михея и отправьте его обратно к Амону, правителю города, и к Иоашу, сыну царя,27и скажите: Так говорит царь: «Посадите этого человека в темницу и держите его впроголодь на хлебе и воде, пока я не вернусь благополучно».28Михей сказал: – Если ты благополучно вернешься, значит, Господь не говорил через меня. И еще он сказал: – Пусть все услышат это!
Гибель Ахава при Рамоте Галаадском
29Царь Израиля пошел на Рамот Галаадский с Иосафатом, царем Иудеи.30Царь Израиля сказал Иосафату: – Я вступлю в сражение переодетым, но ты носи свои царские одежды. Царь Израиля переоделся и вступил в сражение.31А царь Арама приказал тридцати двум начальникам над своими колесницами: – Не сражайтесь ни с кем, ни с малым, ни с великим, кроме царя Израиля.32Когда начальники над колесницами увидели Иосафата, они подумали: «Конечно, это и есть царь Израиля». И они повернули, чтобы напасть на него, но когда Иосафат закричал,33начальники над колесницами увидели, что он не царь Израиля, и перестали его преследовать.34Но кто-то натянул лук и случайно ранил царя Израиля, так что стрела попала в щель между доспехами. Царь сказал своему колесничему: – Разворачивайся и вывези меня из боя! Я ранен.35Но битва кипела весь день, и царь вынужден был стоять в своей колеснице перед арамеями. Кровь из раны текла на пол колесницы, и вечером он умер.36Когда садилось солнце, по войску прокатился клич: – Пусть каждый человек возвращается в свой город, каждый – в свою землю!37Царь умер и был привезен в Самарию, где его и похоронили.38А колесницу вымыли в одном из прудов Самарии, где мылись блудницы*, и псы лизали его кровь – по слову Господа, которое Он изрек*.39Что же до прочих событий правления Ахава и того, что он сделал, включая дворец, построенный им и выложенный слоновой костью, и города, которые он укрепил, то разве не записано об этом в«Книге летописей царей Израиля»?40Ахав упокоился со своими предками. Охозия, его сын, стал царем вместо него.
Иосафат – царь Иудеи
41Иосафат, сын Асы, стал царем Иудеи на четвертом году правления Ахава, царя Израиля.42Иосафату было тридцать пять лет, когда он стал царем, и правил он в Иерусалиме двадцать пять лет. Его мать звали Азува, дочь Шилхи.43Он во всем ходил путями своего отца Асы и не уклонялся от них, делая то, что было правильным в глазах Господа. Но святилища на возвышенностях не были уничтожены, и народ продолжал приносить там жертвы и возжигать кадильные благовония.44Еще Иосафат заключил мир с царем Израиля.45Что же до прочих событий правления Иосафата, того, чего он достиг, и его воинских подвигов, то разве не записаны они в«Книге летописей царей Иудеи»?46Остаток храмовых блудников, которые еще были в стране в дни его отца Асы, он искоренил.47В Эдоме не было царя, правил наместник.48Иосафат построил флотилию таршишских кораблей, чтобы плавать в Офир за золотом, но они так и не отплыли, потому что разбились в родном порту Эцион-Гевер.49В то время Охозия, сын Ахава, сказал Иосафату: – Пусть мои люди плавают вместе с твоими. Но Иосафат не захотел.50Иосафат упокоился со своими предками и был похоронен с ними в Городе Давида, своего предка. Иорам, его сын, стал царем вместо него.
Охозия – царь Израиля
51Охозия, сын Ахава, стал царем Израиля в Самарии на семнадцатом году правления Иосафата, царя Иудеи, и правил Израилем два года.52Он делал зло в глазах Господа, потому что ходил путями отца и матери, и путями Иеровоама, сына Навата, который склонил Израиль к греху.53Он служил Баалу, поклонялся ему и вызывал гнев Господа, Бога Израиля, как и его отец.
Библия, ревизирано издание
Поход срещу Сирия и смъртта на Ахаав
1Изминаха три години без война между Сирия и Израил.2А в третата година, когато Юдейският цар Йосафат слезе при Израилевия цар,3Израилевият цар каза на слугите си: Знаете ли, че Рамот-галаад е наш; а ние отдавна мълчим и не си го вземаме от сирийския цар?4Каза и на Йосафат: Идваш ли с мене на бой в Рамот-галаад? Йосафат отговори на Израилевия цар: Аз съм, както си ти, моят народ – както твоят народ, моите коне – както твоите коне.5Йосафат каза още на Израилевия цар: Моля, допитайте се сега до ГОСПОДНЕТО слово.6Тогава Израилевият цар събра пророците си, около четиристотин мъже, и им каза: Да ида ли на бой против Рамот-галаад, или да не ида? А те отговориха: Излез и ГОСПОД ще го предаде в ръката на царя.7Обаче Йосафат каза: Няма ли тук, освен тези, някой ГОСПОДЕН пророк, за да се допитаме чрез него?8Израилевият цар отвърна на Йосафат: Има още един човек, Михей, син на Емла, чрез когото можем да се допитаме до ГОСПОДА. Но аз го мразя, защото не пророкува добро за мен, а зло. А Йосафат каза: Нека царят не говори така.9Тогава Израилевият цар повика един евнух и каза: Доведи бързо Михей, син на Емла.10А Израилевият цар и Юдейският цар Йосафат седяха, всеки на престола си, облечени в одеждите си, на открито място при входа на самарийската порта. И всички пророци пророкуваха пред тях.11А Седекия, Ханаановият син, си направи железни рогове и каза: Така казва ГОСПОД: С тези ще буташ сирийците, докато ги довършиш.12Също и всичките пророци пророкуваха така: Иди в Рамот-галаад и ще имаш добър успех; защото ГОСПОД ще го предаде в ръката на царя.13А пратеникът, който отиде да повика Михей, му каза: Ето сега думите на пророците, като от едни уста са добри за царя; моля и твоята дума да бъде като на всекиго от тях и ти говори доброто.14А Михей отговори: В името на живия ГОСПОД заявявам, че каквото ми каже ГОСПОД, това ще говоря.15И така, той дойде при царя. И царят го запита: Михей, да идем ли на бой в Рамот-галаад, или да не идем? А той му отговори: Излез и ще имаш добър успех, защото ГОСПОД ще го предаде в ръката на царя.16А царят му каза: Колко пъти ще те заклевам да не ми говориш друго освен истината в ГОСПОДНЕТО име!17Тогава пророкът отвърна: Видях целия Израил, пръснат по планините – като овце, които нямат овчар. И ГОСПОД каза: Тези нямат господар; нека се върнат всеки у дома си с мир.18Тогава Израилевият цар каза на Йосафат: Не ти ли казах, че няма да пророкува добро за мен, а зло?19А Михей каза: Чуй ГОСПОДНЕТО слово. Видях ГОСПОДА, Който седеше на престола Си, и цялото небесно множество, което стоеше около Него отдясно и отляво.20И ГОСПОД каза: Кой ще примами Ахаав, за да отиде и да падне в Рамот-галаад? И един каза едно, а друг – друго.21После излезе един дух, застана пред ГОСПОДА и каза: Аз ще го примамя.22ГОСПОД го попита: Как? А той отговори: Ще изляза и ще бъда лъжлив дух в устата на всичките му пророци. И ГОСПОД каза: Примамвай го и ще успееш. Излез, направи така!23И така, сега ГОСПОД е вложил лъжлив дух в устата на всички тези твои пророци; ГОСПОД обаче е говорил зло за тебе.24Тогава Седекия, Ханаановият син, се приближи, зашлеви Михей по бузата и каза: По кой път мина ГОСПОДНИЯТ Дух от мене, за да говори на теб?25А Михей отвърна: Ето, ще видиш в онзи ден, когато ще бягаш от стая в стая, за да се криеш.26Тогава Израилевият цар каза: Хванете Михей и го върнете при градския управител Амон и при царския син Йоас.27И им кажете: Така заповяда царят: Хвърлете този в тъмницата и го хранете със затворническа порция хляб и вода*, докато си дойда с мир.28А Михей каза: Ако някога се върнеш с мир, то ГОСПОД не е говорил чрез мене. Каза още: Слушайте вие, всички племена.29И така, Израилевият цар и Юдейският цар Йосафат отидоха в Рамот-галаад.30Израилевият цар каза на Йосафат: Аз ще се преоблека, като вляза в сражението, а ти облечи одеждите си. И така, Израилевият цар се преоблече и влезе в сражението.31А сирийският цар беше заповядал на тридесет и двамата свои началници на колесници: Не се бийте нито с малък, нито с голям, а само с Израилевия цар.32А началниците на колесници, като видяха Йосафат, си казаха: Този трябва да е Израилевият цар. И се отклониха да го ударят, но Йосафат извика.33И началниците на колесници, като видяха, че той не беше Израилевият цар, престанаха да го преследват и се върнаха.34А един човек стреля, без да се цели, и улучи Израилевия цар между свръзките на бронята му; затова той каза на колесничаря си: Обърни ръката си и ме изведи от сражението, защото съм тежко ранен.35И в онзи ден сражението се усили. А царят беше подкрепен в колесницата си срещу сирийците, но привечер умря; и кръвта течеше от раната в дъното на колесницата.36Около залез слънце в стана се нададе вик, който обявяваше: Всеки да иде в града си и всеки на мястото си.37Така царят умря и го донесоха в Самария, и го погребаха там.38И като миеха колесницата в самарийския водоем, където се миеха и блудниците, кучетата лижеха кръвта му според словото, което ГОСПОД беше говорил.39А останалите дела на Ахаав и всичко, което извърши, и къщата от слонова кост, която построи, и всички градове, които съгради, са записани в Книгата на летописите на Израилевите царе.40Така Ахаав заспа с бащите си; и вместо него се възцари синът му Охозия.
Възцаряване на Йосафат в Юдея
41А над Юдея се възцари Йосафат, син на Аса, в четвъртата година на Израилевия цар Ахаав.42Йосафат беше на възраст тридесет и пет години, когато се възцари, и царува двадесет и пет години в Йерусалим; а името на майка му беше Азува, дъщеря на Силей.43Той ходи съвършено в пътя на баща си Аса; не се отклони от него, а вършеше това, което беше право пред ГОСПОДА. Високите места обаче не се отмениха; народът все още жертваше и кадеше по високите места.44И Йосафат сключи мир с Израилевия цар.45А останалите дела на Йосафат, юначеството, което показа, и как воюваше, са записани в Книгата на летописите на Юдейските царе.46Освен това той изтреби от земята останалите мъжеложници, които бяха останали от времето на баща му Аса.47По това време в Едом нямаше цар, а царуваше наместник.48Йосафат построи кораби като тарсийските, които да отплават за Офир за злато. Те обаче не отплаваха, защото се разбиха в Есион-гавер.49Тогава Охозия, Ахаавовият син, каза на Йосафат: Нека моите слуги отидат с твоите слуги в корабите. Но Йосафат отказа.50И Йосафат заспа с бащите си и беше погребан при тях в града на баща си Давид; и вместо него се възцари синът му Йорам.
Възцаряване на Охозия в Израил
51Охозия, Ахаавовият син, се възцари над Израил в Самария в седемнадесетата година на Юдейския цар Йосафат и царува две години над Израил.52Той върши зло пред ГОСПОДА, като ходи в пътя на баща си и в пътя на майка си, и в пътя на Еровоам, Наватовия син, който подтикна Израил да греши;53защото служи на Ваал и му се поклони, и разгневи ГОСПОДА, Израелевия Бог, според всичко, което беше вършил баща му.
Diese Website verwendet Cookies, um Ihnen die bestmögliche Nutzererfahrung bieten zu können.