2.Samuel 3 | Новый Русский Перевод Библия, ревизирано издание

2.Samuel 3 | Новый Русский Перевод
1 Между домом Саула и домом Давида шла продолжительная война. Давид становился все сильнее и сильнее, а дом Саула все слабее и слабее.

Сыновья Давида

2 В Хевроне у Давида родились сыновья. Его первенцем был Амнон, сын изреельтянки Ахиноамь; 3 вторым был Килеаб, сын Авигайль, вдовы Навала из Кармила; третьим – Авессалом, сын Маахи, дочери гешурского царя Талмая; 4 четвертым – Адония, сын Аггифы; пятым – Шефатия, сын Авиталы; 5 шестым – Итреам, сын жены Давида Эглы. Они родились у Давида в Хевроне.

Авнер переходит на сторону Давида

6 Во время войны между домом Саула и домом Давида Авнер укреплял свое собственное положение в доме Саула. 7 У Саула была наложница по имени Рицпа, дочь Айя. Иш-Бошет сказал Авнеру: – Почему ты спишь с наложницей моего отца? 8 Авнер очень разгневался на слова Иш-Бошета и ответил: – Разве я – собачья голова, служащая на стороне Иудеи? Сегодня я верен дому твоего отца Саула и его семье и друзьям. Я не предал тебя Давиду. А ты сейчас обвиняешь меня в преступлении из-за этой женщины! 9 Так пусть же Бог сурово накажет* Авнера, если я не сделаю для Давида того, о чем клялся ему Господь, 10 – не заберу царство у дома Саула и не поставлю престол Давида над Израилем и Иудеей от Дана до Вирсавии. 11 Иш-Бошет не осмеливался далее говорить с Авнером, потому что испугался его. 12 Авнер отправил послов от своего лица сказать Давиду: «Чья эта земля? Заключи со мной союз, и я помогу тебе перетянуть на свою сторону весь Израиль». 13 Давид ответил: – Хорошо, я заключу с тобой союз. Но я требую от тебя одного: не приходи ко мне, если не приведешь с собой Михаль, дочь Саула, когда придешь увидеться со мной. 14 Затем Давид послал вестников к сыну Саула Иш-Бошету с требованием: «Дай мне мою жену Михаль, которую я взял себе за сто филистимских краеобрезаний». 15 Иш-Бошет отдал приказ, и ее забрали от ее мужа Фалтиила, сына Лаиша. 16 Но ее муж пошел вслед и плакал, идя за ней, всю дорогу до Бахурима. Авнер сказал ему: – Ступай домой! И тот возвратился. 17 Авнер совещался со старейшинами Израиля и сказал: – Некогда вы хотели поставить Давида своим царем. 18 Теперь сделайте это! Ведь Господь обещал Давиду: «Через Моего слугу Давида Я избавлю Мой народ Израиль от руки филистимлян и от руки всех его врагов». 19 Еще Авнер говорил лично с вениамитянами. После этого он пошел в Хеврон рассказать Давиду все, что готовы были сделать Израиль и весь дом Вениамина. 20 Когда Авнер, с которым было двадцать человек, пришел к Давиду в Хеврон, Давид устроил пир для него и для его людей. 21 Авнер сказал Давиду: – Позволь мне немедленно отправиться и собрать весь Израиль к господину моему царю, чтобы они заключили с тобой союз, а ты стал править надо всем, чего желает твое сердце. Давид отпустил Авнера, и он ушел с миром.

Убийство Авнера

22 В это время люди Давида и Иоав вернулись из набега и принесли с собой богатую добычу. Но Авнера у Давида в Хевроне уже не было, потому что Давид* отпустил его, и он ушел с миром. 23 Когда пришли Иоав и с ним все воины, ему сказали, что Авнер, сын Нира, приходил к царю, царь отпустил его, и он ушел с миром. 24 Иоав пришел к царю и сказал: – Что ты сделал? Ведь к тебе приходил Авнер! Почему ты отпустил его? Теперь он ушел! 25 Ты же знаешь Авнера, сына Нира, – он приходил, чтобы обмануть тебя и выведать все, что ты делаешь и куда ты ходишь. 26 Иоав вышел от Давида, послал за Авнером вестников, и они вернули его от колодца Сира. Давид об этом не знал. 27 Когда Авнер вернулся в Хеврон, Иоав отвел его в сторону, в глубь ворот, словно для того, чтобы поговорить с ним наедине. И там, желая отомстить за кровь своего брата Асаила, Иоав поразил его в живот, и он умер.

Давид осуждает убийство и оплакивает Авнера

28 После этого Давид, услышав о случившемся, сказал: – Я и мое царство навеки неповинны перед Господом в крови Авнера, сына Нира. 29 Пусть его кровь падет на голову Иоава и на весь дом его отца! Пусть дом Иоава никогда не остается без больного с гноящейся язвой или прокаженного*, или опирающегося на костыль, или падающего от меча, или нуждающегося в пище. 30 (Иоав и его брат Авишай убили Авнера потому, что он убил их брата Асаила в битве при Гаваоне.) 31 Затем Давид сказал Иоаву и всем людям, которые были с ним: – Разорвите свои одежды, оденьтесь в рубище и плачьте над Авнером. Царь Давид сам пошел за похоронными дрогами. 32 Они похоронили Авнера в Хевроне, и царь громко плакал у могилы Авнера. Весь народ тоже плакал. 33 Царь оплакивал Авнера этой песней: «Разве должен был Авнер умереть подлой смертью? 34 Руки твои не были связаны, ноги твои не были скованы. Ты пал, как падают перед разбойниками». И весь народ заплакал над ним снова. 35 Затем все они пришли и убеждали Давида поесть, пока еще продолжался день, но Давид дал клятву, говоря: – Пусть Бог сурово накажет меня, если я поем хлеба или чего-нибудь еще прежде, чем зайдет солнце! 36 Весь народ заметил это и был этим доволен; да и все, что делал царь, нравилось всему народу. 37 Так в тот день весь народ и весь Израиль узнал, что царь не принимал никакого участия в убийстве Авнера, сына Нира. 38 И царь сказал своим людям: – Разве вы не понимаете, что сегодня в Израиле пал вождь и великий человек? 39 И сегодня, хотя я и помазанный царь, я слаб, а эти сыновья Саруи для меня слишком сильны. Пусть Господь воздаст делающему злое по злобе его!

Holy Bible, New Russian Translation TM Copyright © 2006, 2010, 2012, 2014 by Biblica, Inc. Used with permission. All rights reserved worldwide. “Biblica”, “International Bible Society” and the Biblica Logo are trademarks registered in the United States Patent and Trademark Office by Biblica, Inc. Used with permission.

Библия, ревизирано издание
1 Войната между Сауловия дом и Давидовия дом продължи дълго време; и Давид непрестанно се усилваше, а Сауловият дом непрестанно отслабваше. 2 На Давид се родиха синове в Хеврон. Първородният му беше Амнон, от езраелката Ахиноам. 3 Вторият му – Хилеав*, от Авигея, бившата жена на кармилеца Навал. Третият – Авесалом, син на Мааха, дъщеря на гесурския цар Талмай. 4 Четвъртият – Адония, син на Агита. Петият – Сефатия, син на Авитала. 5 И шестият – Итраам, от Давидовата жена Егла. Тези синове се родиха на Давид в Хеврон. 6 А докато продължаваше войната между Сауловия дом и Давидовия дом, Авенир поддържаше Сауловия дом. 7 Саул имаше наложница на име Ресфа, дъщеря на Айя. Исвостей каза на Авенир: Ти защо си лежал с бащината ми наложница? 8 Тогава Авенир много се разяри от думите на Исвостей и отговори: Кучешка глава ли съм аз откъм Юдовата страна? Днес показах благост към дома на баща ти Саул, към братята му и към приятелите му, като не те предадох в Давидовата ръка, и въпреки това ме обвиняваш днес за тази жена! 9 Така да стори Бог с Авенир – да! – и повече да му прибави, ако не сторя за Давид, както ГОСПОД му се е клел, 10 като направя да премине царството от Сауловия дом и като поставя Давидовия престол над Израил, както е и над Юда, от Дан до Вирсавее. 11 И Исвостей не можеше вече да каже нито дума на Авенир, понеже се боеше от него. 12 Тогава Авенир изпрати хора до Давид да кажат от негово име: Чия е земята? Съобщението гласеше още: Сключи договор с мен; и, ето, моята ръка ще бъде с тебе, така че да доведа под твоята власт целия Израил. 13 А Давид отговори: Добре, аз ще сключа договор с тебе. Но едно нещо искам аз от тебе: няма да видиш лицето ми, ако не доведеш предварително Сауловата дъщеря Михала, когато дойдеш да ме видиш. 14 И Давид прати хора до Сауловия син Исвостей да му кажат: Предай жена ми Михала, която съм взел за жена срещу сто филистимски краекожия. 15 И така, Исвостей прати и я взе от мъжа и Фалатиил, Лаисовия син. 16 Мъжът и дойде с нея и като вървеше, плачеше и я последва до Ваурим. Тогава Авенир му каза: Иди, върни се; и той се върна. 17 А Авенир влезе във връзка с Израилевите старейшини и каза: В миналото вие сте искали Давид да царува над вас; 18 сега направете това, защото ГОСПОД е говорил за Давид: Чрез ръката на слугата Си Давид ще избавя народа Си от ръката на филистимците и от ръката на всичките им неприятели 19 Авенир говори още и на вениаминците. Също Авенир отиде да говори и с Давид в Хеврон всичко, което беше угодно на Израил и на целия Вениаминов дом. 20 И така, Авенир дойде при Давид в Хеврон заедно с двадесет мъже. И Давид направи угощение за Авенир и за мъжете, които бяха с него. 21 Тогава Авенир каза на Давид: Ще отида и ще събера целия Израил при господаря си, царя, за да сключат завет с теб и да царуваш над всички според желанието на душата си. И Давид изпрати Авенир и той отиде с мир. 22 А Давидовите слуги и Йоав идваха от едно нашествие и носеха със себе си голяма плячка; но Авенир не беше с Давид в Хеврон, защото Давид го беше изпратил и Авенир си беше отишъл с мир. 23 След като Йоав дойде заедно с цялата войска, която беше с него, известиха на Йоав, че Авенир, Нировият син, е идвал при царя; и той го е изпратил и Авенир си е отишъл с мир. 24 Тогава Йоав влезе при царя и каза: Какво си направил? Авенир е идвал при тебе! Защо си го пуснал да си отиде? 25 Знаеш какъв е Авенир, Нировият син. Той е идвал, за да те измами, да научи влизането ти и излизането ти и да научи всичко, което правиш. 26 И Йоав, като излезе от Давид, прати хора след Авенир, които го върнаха от кладенеца Сира. Давид обаче не знаеше това. 27 И когато Авенир се върна в Хеврон, Йоав го отведе настрана в портата, уж за да му говори тайно. Там го удари в корема за кръвта на брат си Асаил. И Авенир умря. 28 А по-късно Давид, като разбра за това, каза: Невинен съм, аз и царството ми, пред ГОСПОДА до века за кръвта на Авенир, Нировия син. 29 Нека тя остане на Йоавовата глава и на целия му бащин дом. Нека не липсва от Йоавовия дом такъв, който има семетечение или е прокажен, или който се подпира на тояга, или пада от меч, или е лишен от хляб. 30 Така Йоав и брат му Ависей убиха Авенир, защото беше убил брат им Асаил в сражението при Гаваон. 31 Тогава Давид каза на Йоав и на целия народ, който беше с него: Раздерете дрехите си и се препашете с вретище, за да плачете пред носилката с Авенир. И цар Давид вървеше след носилката. 32 Погребаха Авенир в Хеврон; и царят плака силно над Авенировия гроб заедно с целия народ. 33 Царят плака над Авенир и каза: Трябваше ли Авенир да умре, както умира безумният? 34 Ръцете ти не бяха вързани, нито краката ти – сложени в окови. Както човек пада пред тези, които вършат неправда, така падна и ти. И целият народ плака дълго над него. 35 После целият народ дойде, за да предложат на Давид да се нахрани, докато още беше светло; но Давид се закле, като каза: Така да ми направи Бог – да! – и повече да прибави, ако вкуся хляб или каквото и да било, преди да залезе слънцето. 36 И целият народ научи за това и го одобри, както одобряваха и всичко останало, което царят правеше. 37 Защото в онзи ден целият народ и целият Израил разбраха, че не беше заповядано от царя да бъде убит Авенир, Нировият син. 38 А царят каза на слугите си: Знайте, че велик военачалник падна днес в Израил! 39 Днес аз съм слаб, въпреки че съм помазан за цар; а тези мъже, Саруините синове, са много жестоки за мене. ГОСПОД да въздаде на злодееца според злодеянието му.