1Снова разгорелся на израильтян гнев Господа, и Он возбудил против них Давида, говоря: – Иди и пересчитай народ Израиля и Иудеи.2Царь сказал Иоаву и начальникам войска, которые были с ним*: – Пройдите по всем родам Израиля от Дана до Вирсавии и произведите перепись народа, чтобы мне знать, сколько их.3Но Иоав ответил царю: – Пусть Господь, твой Бог, умножит количество народа стократно, и пусть глаза моего господина царя, увидят это. Но зачем господин мой царь хочет сделать такое дело?4Но царское слово оказалось сильнее слова Иоава и начальников войска, и они ушли от царя, чтобы пересчитать израильский народ.5Переправившись через Иордан, они встали станом в Ароере, к югу от города, что посреди долины, к земле Гада и городу Иазеру.6Они пошли в Галаад и землю Тахтим-Ходши, они пришли в Дан-Яан – окружным путем к Сидону.7Затем они направились к Тирской крепости и ко всем городам хиввеев и хананеев. И, наконец, они вышли к Вирсавии, что в южной части Иудеи.8Пройдя через всю страну за девять месяцев и двадцать дней, они вернулись в Иерусалим.9Иоав доложил царю о результатах переписи: восемьсот тысяч сильных мужчин, способных владеть мечом, в Израиле, и пятьсот тысяч – в Иудее.10Однако после того, как Давид пересчитал народ, он почувствовал угрызения совести и сказал Господу: – Сделав это, я совершил великий грех. Теперь, о Господи, я молю Тебя, сними вину с Твоего слуги! Я поступил очень безрассудно.11Прежде чем Давид встал следующим утром, к пророку Гаду, провидцу Давида, было слово Господа:12– Иди и скажи Давиду: «Так говорит Господь: Я предлагаю тебе три наказания. Выбери одно из них, чтобы Мне послать его тебе».13Гад пришел к Давиду и сказал ему: – Быть ли трем* годам голода в твоей стране? Или ты три месяца будешь бегать от своих врагов, которые будут преследовать тебя? Или три дня мора в твоей стране? Итак, обдумай это и реши, что мне ответить Пославшему меня.14Давид сказал Гаду: – Мне очень тяжело, но пусть мы впадем в руки Господа, ведь Его милость велика, но не дай мне попасть в человеческие руки.15И Господь послал на Израиль мор с того утра до конца назначенного времени и погибло семьдесят тысяч человек от Дана до Вирсавии.16Когда Ангел протянул руку, чтобы истреблять Иерусалим, Господь пожалел о бедствии и сказал Ангелу, Который разил народ: – Довольно! Опусти свою руку. Ангел Господень* был тогда над гумном иевусея Орны.17Когда Давид увидел Ангела, Который разил народ, он сказал Господу: – Это я согрешил и сделал зло, а эти овцы – что они сделали? Пусть же Твоя рука обратится на меня и на мою семью.
Давид сооружает жертвенник
18В тот день Гад пришел к Давиду и сказал ему: – Иди и построй жертвенник Господу на гумне иевусея Орны.19И Давид пошел, как повелел через Гада Господь.20Когда Орна посмотрел и увидел царя и его людей, идущих к нему, он вышел и поклонился царю, коснувшись лицом земли.21Орна сказал: – Зачем господин мой царь пожаловал к своему слуге? – Купить твое гумно, – ответил Давид, – и построить Господу жертвенник, чтобы прекратился мор среди народа.22Орна сказал Давиду: – Пусть господин мой царь возьмет все, что ему угодно, и принесет это в жертву. Вот волы для всесожжения, а вот и молотильная доска и воловья упряжь на дрова.23О царь, Орна отдает все это царю. Еще Орна сказал ему: – Пусть Господь, твой Бог, отнесется к тебе благосклонно!24Но царь ответил Орне: – Нет, я заплачу тебе. Я не стану приносить Господу, моему Богу, всесожжение, которое мне ничего не стоило. И Давид купил гумно и волов, заплатив за них пятьдесят шекелей* серебра.25Давид построил там жертвенник Господу и принес всесожжения и жертвы примирения*. Господь внял мольбам о стране, и мор в Израиле прекратился.
Библия, ревизирано издание
Преброяването на народа и Господният гняв
1След това гневът на ГОСПОДА пак пламна против Израил и Той подбуди Давид против тях, като каза: Иди, преброй Израил и Юда.2И така, царят каза на началника на войската Йоав, който беше с него: Мини сега през всички израилски племена от Дан до Вирсавее и пребройте народа, за да узная броя на народа.3А Йоав отвърна на царя: ГОСПОД, твоят Бог, дано прибави на народа стократно повече, отколкото са, и очите на господаря ми, царя, дано видят това. Но защо господарят ми, царят, намира наслада в това?4Обаче царската дума надделя над Йоав и над началниците на войската. Затова Йоав и началниците на войската тръгнаха от името на царя да преброят израилския народ.5Като преминаха Йордан, се разположиха при Ароир, към Гад и към Язир, отдясно на града, който е сред долината.6После отидоха в Галаад и в земята Тахтим-одси. Отидоха и в Дан-яан и в околността до Сидон.7След това отидоха в Тирската крепост и във всички градове на евейците и на ханаанците; и излязоха във Вирсавее в Южна Юда.8И така, като прекосиха цялата земя, се върнаха в Йерусалим след девет месеца и двадесет дни.9Йоав доложи на царя броя на преброения народ. Броят беше: от Израил – осемстотин хиляди силни мъже, които можеха да си служат с меч; и от Юдовите мъже – петстотин хиляди.10След като Давид преброи народа, сърцето му го изобличи. И Давид каза на ГОСПОДА: Съгреших тежко, като извърших това. Сега, моля Ти се, ГОСПОДИ, премахни беззаконието на слугата Си, защото направих голяма глупост.11И когато Давид стана на сутринта, ГОСПОДНЕТО слово дойде към пророка Гад, Давидовия ясновидец, като му каза:12Иди и кажи на Давид: Така казва ГОСПОД: Три неща ти предлагам; избери си едно от тях, за да го извърша над теб.13И така, Гад отиде при Давид и му извести това. После му каза: Дали за седем години да има върху тебе глад по земята ти, или три месеца да бягаш от неприятелите си, като те преследват, или три дни да има мор в земята ти? Размисли сега и виж какъв отговор да отнеса на Онзи, Който ме е пратил.14Давид отвърна на Гад: Намирам се в голямо утеснение; обаче нека паднем в ръката на ГОСПОДА, защото Неговите милости са много; но в ръката на човек да не изпадна.15И така, ГОСПОД прати мор върху Израил от онази сутрин до определеното време. И измряха от народа, от Дан до Вирсавее, седемдесет хиляди мъже.16А когато ангелът простря ръката си към Йерусалим, за да го погуби, ГОСПОД се разкая за злото и каза на ангела, който погубваше народа: Стига вече; оттегли сега ръката си. А ангелът ГОСПОДЕН беше близо до хармана на йевусееца Орна.17И когато видя ангела, който поразяваше народа, Давид проговори на ГОСПОДА: Ето, аз съгреших, аз извърших беззаконие. Тези овце какво са направили? Над мене, моля Ти се, нека бъде ръката Ти и над моя бащин дом.18В същия ден Гад дойде при Давид и му каза: Излез, издигни жертвеник на ГОСПОДА на хармана на йевусееца Орна.19И така, Давид излезе според думата на Гад, както заповяда ГОСПОД.20А Орна погледна и видя, че царят и слугите му идват към него. И Орна излезе и се поклони на царя с лице до земята.21Тогава Орна каза: Защо е дошъл господарят ми, царят, при слугата си? А Давид отговори: Да купя хармана от тебе, за да издигна жертвеник на ГОСПОДА, за да престане язвата между народа.22А Орна каза на Давид: ГОСПОДАРЯТ ми, царят, нека вземе и принесе в жертва каквото му се вижда за добре; ето воловете за всеизгаряне и диканите, и впряга на воловете за дърва.23Всичко това, о, царю, Орна дава на царя. Орна прибави също: ГОСПОД, твоят Бог, да има благоволение към теб.24А царят каза на Орна: Не! Непременно ще го купя от тебе за определена цена; защото не искам да принеса на ГОСПОДА, моя Бог, всеизгаряния, за които не съм платил нищо. И така, Давид купи хармана; а воловете купи за петдесет сребърни сикъла.25Там Давид издигна жертвеник на ГОСПОДА и принесе всеизгаряния и мирни приноси. И ГОСПОД прие молбата за земята и язвата престана сред Израил.
Diese Website verwendet Cookies, um Ihnen die bestmögliche Nutzererfahrung bieten zu können.