Markus 12 | Новый Русский Перевод Библия, ревизирано издание

Markus 12 | Новый Русский Перевод

Притча о злых виноградарях

1 И Он стал говорить с ними притчами. – Один человек посадил виноградник, обнес его забором, выкопал яму для давильни* и построил сторожевую башню*. Он отдал виноградник внаем виноградарям, а сам уехал в чужие края. 2 Когда пришло время, он послал слугу к виноградарям, чтобы тот забрал у них причитающуюся ему часть урожая. 3 Но виноградари схватили слугу, избили и отослали ни с чем. 4 Тогда хозяин послал к ним другого слугу; но они разбили ему голову и издевались над ним. 5 Хозяин послал еще одного слугу; его виноградари убили. Он посылал еще многих слуг, но виноградари одних избивали, других убивали. 6 В конце концов у хозяина остался только его единственный любимый сын. Он послал его к ним последним. «Сына-то моего они устыдятся», – думал он. 7 Но виноградари сказали друг другу: «Это наследник. Давайте убьем его, и наследство будет нашим». 8 Они схватили его, убили и выбросили его из виноградника. 9 Что же сделает хозяин виноградника? Конечно же, он придет и убьет виноградарей, а виноградник отдаст другим. 10 Разве вы не читали в Писании: «Камень, Который отвергли строители, стал краеугольным. 11 Это совершил Господь, и как это удивительно в глазах наших!»* 12 Когда предводители народа поняли, что эту притчу Иисус рассказал о них, они хотели арестовать Его, но побоялись народа. Поэтому они оставили Его и ушли.

Вопрос об уплате налога

13 Потом они подослали к Нему фарисеев и сторонников Ирода, чтобы те поймали Его на слове. 14 Подойдя к Иисусу, они сказали: – Учитель! Мы знаем, что Ты Человек честный и не стремишься никому угодить. Ты беспристрастен и истинно учишь пути Божьему. Следует ли платить налог кесарю или нет? Платить нам или не платить? 15 Иисус, зная их лицемерие, сказал: – Что вы Меня испытываете? Принесите Мне посмотреть динарий. 16 Ему принесли монету, и Он спросил: – Кто на ней изображен и чье на ней имя? – Кесаря, – ответили они. 17 – Отдавайте кесарево кесарю, а Божье – Богу, – сказал Иисус. Они были поражены Его ответом.

Саддукеи задают Иисусу вопрос о воскресении мертвых

18 К Иисусу подошли саддукеи*, которые утверждают, что нет воскресения. Они спросили Его: 19 – Учитель, Моисей написал, что если у кого-либо умрет брат, оставив жену, но не оставив детей, то он должен жениться на вдове и восстановить род* своему брату*. 20 Было семь братьев. Первый женился и умер, не оставив потомства. 21 На вдове женился его брат и тоже умер, не оставив потомства. То же самое произошло и с третьим. 22 Никто из семерых не оставил после себя сына. После всех умерла и женщина. 23 Чьей женой будет эта женщина после воскресения? Ведь все семеро были женаты на ней. 24 Иисус ответил им: – Не потому ли вы заблуждаетесь, что не знаете ни Писаний, ни силы Божьей? 25 Воскресшие из мертвых не будут ни жениться, ни выходить замуж, а будут как ангелы на небесах. 26 А о том, что мертвые воскресают, разве вы не читали в книге Моисея, в том месте, где говорится о кусте, как Бог сказал Моисею: «Я – Бог Авраама, Бог Исаака и Бог Иакова»?* 27 Он Бог не мертвых, а живых. Вы глубоко заблуждаетесь.

Самая главная заповедь

28 Один из учителей Закона, слушая этот спор, заметил, как хорошо ответил Иисус, и спросил у Него: – Какая из заповедей самая важная? 29 Иисус ответил: – Самая важная заповедь – это: «Слушай, Израиль! Господь наш Бог – единый Господь. 30 Люби Господа, Бога твоего, всем сердцем твоим, и всей душой твоей, всем разумом твоим, и всеми силами твоими»*. 31 Вторая заповедь: «Люби ближнего твоего, как самого себя»*. Нет заповедей важнее этих двух. 32 Учитель Закона сказал: – Хорошо сказано, Учитель. Ты прав, говоря, что Бог один, и нет другого Бога, кроме Него. 33 Любить Его всем сердцем, всем разумом, всеми силами и любить ближнего, как самого себя, – это важнее, чем все всесожжения и жертвы. 34 Иисус, видя, как разумно ответил учитель Закона, сказал ему: – Недалеко ты от Божьего Царства. С тех пор никто больше не решался задавать Ему вопросы.

Кем является Мессия?

35 Продолжая учить в храме, Иисус сказал: – Почему учители Закона говорят, что Христос – Сын Давида? 36 Ведь сам Давид сказал, вдохновляемый Святым Духом: «Сказал Господь Господу моему: Сядь по правую руку от Меня, пока Я не повергну врагов Твоих к ногам Твоим»*. 37 Сам Давид называет Его Господом. Как же в таком случае Он может быть ему Сыном? Большая толпа слушала Иисуса с радостью.

Иисус предостерегает от лицемерия

38 А Он учил: – Остерегайтесь учителей Закона. Они любят наряжаться в длинные одежды и любят, когда их приветствуют на площадях. 39 Они сидят на самых почетных местах в синагогах и на званых обедах. 40 Они разоряют дома вдов и напоказ долго молятся. Таких ждет очень суровое наказание.

Бедная вдова отдает все, что имеет

41 Сев напротив сокровищницы храма, Иисус смотрел, как люди кладут в нее деньги. Многие богачи бросали помногу. 42 Но вот подошла бедная вдова и бросила две медные монетки*. 43 Иисус подозвал учеников и сказал им: – Говорю вам истину, эта бедная вдова положила больше всех, кто клал в сокровищницу, 44 потому что все давали от своего избытка, а она от своей нищеты положила все, что у нее было на жизнь.

Holy Bible, New Russian Translation TM Copyright © 2006, 2010, 2012, 2014 by Biblica, Inc. Used with permission. All rights reserved worldwide. “Biblica”, “International Bible Society” and the Biblica Logo are trademarks registered in the United States Patent and Trademark Office by Biblica, Inc. Used with permission.

Библия, ревизирано издание

Притча за злите земеделци

1 И започна да им говори с притчи: Един човек насади лозе, огради го с плет, изкопа лин и съгради кула, и го даде под наем на земеделците, и отиде в чужбина. 2 И във времето на гроздобера изпрати един слуга до земеделците да прибере от земеделците от плода на лозето. 3 А те го хванаха, биха го и го отпратиха с празни ръце. 4 Пак изпрати до тях друг слуга; а те му счупиха главата и безсрамно го оскърбиха. 5 Изпрати и друг, когото убиха; и мнозина други, от които едни биха, а други убиха. 6 Той имаше още и един възлюбен син; него изпрати последен до тях, като си казваше: Ще почетат сина ми. 7 А тези земеделци казаха помежду си: Този е наследникът; елате да го убием и наследството ще бъде наше. 8 И го хванаха и го убиха, и го хвърлиха вън от лозето. 9 И така, какво ще направи стопанинът на лозето? Ще дойде и ще погуби тези земеделци, а лозето ще даде на други. 10 Не сте ли прочели това Писание: „Камъкът, който отхвърлиха зидарите, Той стана глава на ъгъла. 11 От Господа е това. И чудно е в нашите очи“? 12 И първенците искаха да Го хванат (но се убояха от народа), понеже разбраха, че за тях каза тази притча. И Го оставиха и си отидоха.

За плащането на данъка на императора

13 Тогава пратиха при Него някои от фарисеите и иродианите, за да Го впримчат в говоренето Му. 14 И те, като дойдоха, Му казаха: Учителю, знаем, че си искрен и не Те е грижа от никого; защото не гледаш на лицето на човеците, но учиш Божия път според истината. Право ли е да даваме данък на Цезаря или не? 15 Да даваме ли или да не даваме? А Той, като разбра лицемерието им, им каза: Защо Ме изпитвате? Донесете Ми един динарий да го видя. 16 И те Му донесоха. Тогава им каза: Чий е този образ и надпис? А те Му отвърнаха: На Цезаря. 17 Исус им каза: Отдавайте цезаревото на Цезаря и Божието на Бога. И те много се зачудиха на Него.

За възкресението на мъртвите

18 След това при Него дойдоха садукеи, които казват, че няма възкресение; и Го питаха: 19 Учителю, Моисей ни е написал, че ако на някого умре брат му и остави жена, а не остави деца, то брат му да вземе жена му и да въздигне потомство на брат си. 20 Но, ето, имаше седем братя; и първият взе жена; и когато умря, не остави потомство. 21 Взе я и вторият, умря и не остави потомство; също и третият. 22 И седмината не оставиха потомство. А след всички умря и жената. 23 При възкресението на кого от тях ще бъде жена, защото и седмината я имаха за жена? 24 Исус им каза: Не затова ли се заблуждавате, понеже не знаете Писанията, нито Божията сила? 25 Защото, когато възкръснат от мъртвите, нито се женят, нито се омъжват, но са като ангели на небесата. 26 А за мъртвите, че биват възкресени, не сте ли чели в книгата на Моисей, на мястото при бодливия храст, как Бог му говори, като казваше: „Аз съм Бог Авраамов, Бог Исааков и Бог Яковов“? 27 Той не е Бог на мъртвите, а на живите. Вие много се заблуждавате.

Най-голямата заповед

28 А един от книжниците, който дойде и ги чу, когато се препираха, като видя, че им отговори добре, Го попита: Коя заповед е най-важната от всички? 29 Исус отговори: Първата е: „Слушай, Израилю; Господ, нашият Бог, е един Господ; 30 ида възлюбиш Господа, твоя Бог, с цялото си сърце, с цялата си душа, с всичкия си ум и с всичката си сила.“ 31 А ето втората, подобна на нея, заповед: „Да възлюбиш ближния си като себе си.“ Друга заповед, по-голяма от тези, няма. 32 И книжникът Му каза: Превъзходно, Учителю! Ти право каза, че Бог е един; и няма друг освен Него; 33 и да Го обича човек от все сърце, с всичкия си разум и с всичката си сила, и да обича ближния си като себе си, това е много повече от всички всеизгаряния и жертви. 34 Исус, като видя, че отговори разумно, му каза: Не си далеч от Божието царство. И никой вече не дръзна да Му задава въпроси.

Исус Христос и Давид

35 И когато поучаваше в храма, Исус заговори: Как така казват книжниците, че Христос е Давидов син? 36 Сам Давид каза чрез Святия Дух: „Каза Господ на Моя Господ: Седи отдясно на Мене, докато положа враговете Ти за Твое подножие.“ 37 Сам Давид Го нарича Господ; тогава как ще е негов Син? И голямото множество Го слушаше с удоволствие. 38 И в поучението Си казваше: Пазете се от книжниците, които обичат да ходят пременени и да приемат поздравите по пазарите 39 и първите столове по синагогите, и първите места при угощенията; 40 тези, които изпояждат домовете на вдовиците, даже когато за показ принасят дълги молитви. Тези ще получат по-тежко осъждение.

Лептата на бедната вдовица

41 И като седна Исус срещу съкровищницата, гледаше как народът пуска пари в съкровищницата; и мнозина богаташи пускаха много. 42 А една бедна вдовица дойде и пусна две лепти, т. е. един кодрант. 43 И повика учениците Си и им каза: Истина ви казвам, тази бедна вдовица пусна повече от всички, които пускат в съкровищницата; 44 защото те всички пускат от излишъка си, а тя от немотията си пусна всичко, което имаше – целия си имот.