1Иаков продолжил свой путь, и ангелы Божьи встретили его.2Когда Иаков увидел их, он сказал: – Это Божий стан! – и назвал то место Маханаим*.3Иаков послал впереди себя вестников к своему брату Исаву в землю Сеир, страну Эдом.4Он дал им такой наказ: – Скажите моему господину Исаву так: «Твой слуга Иаков говорит: Я жил у Лавана и был там до сего дня.5У меня есть быки, ослы, овцы и козы, слуги и служанки. Я посылаю эту весть моему господину, чтобы найти милость в твоих глазах».6Посланцы вернулись и сказали Иакову: – Мы были у твоего брата Исава, и теперь он сам идет тебе навстречу и с ним четыреста человек.7В великом страхе и смятении Иаков разделил людей, которые были с ним, а также стада крупного и мелкого скота и верблюдов.8Он думал: «Если Исав нападет на одну половину*, то другая уцелеет и спасется».9Иаков взмолился: – О Боже моего отца Авраама, Боже моего отца Исаака, о Господь, сказавший мне: «Вернись в твою землю, к твоим родственникам, и Я дам тебе процветание»,10я недостоин той милости и верности, которые Ты явил Твоему слуге. У меня ничего не было, кроме посоха, когда я перешел Иордан, а теперь я возвращаюсь двумя станами.11Молю Тебя, спаси меня от руки моего брата Исава, потому что я боюсь, что он придет и нападет на меня и на матерей с детьми.12Ведь Ты сказал: «Я непременно дам тебе процветание и сделаю потомство твое многочисленным, как морской песок, который не сосчитать».13Он провел там ночь и из того, что у него было, выбрал подарок для своего брата Исава:14двести коз и двадцать козлов, двести овец и двадцать баранов,15тридцать верблюдиц с верблюжатами, сорок коров и десять быков, двадцать ослиц и десять ослов.16Он поручил их слугам, каждое стадо особо, и сказал им: – Идите впереди меня и держите между стадами некоторое расстояние.17Он научил того, кто шел первым: – Когда мой брат Исав встретит тебя и спросит: «Чей ты? Куда идешь? Чей скот ты гонишь?» –18тогда ты скажи: «Скот твоего слуги Иакова. Это подарок от него моему господину Исаву, а сам он идет за нами».19Он научил и второго, и третьего, и всех других, шедших за стадами: – И вы так же скажете Исаву, когда он вас встретит.20И еще скажите: «Твой слуга Иаков идет позади нас». Потому что он думал: «Я умиротворю его этими дарами, которые посылаю впереди себя, а потом, когда мы встретимся, он, быть может, примет меня».21Так дары Иакова были отправлены вперед, а сам он провел ночь в лагере.
Иаков получает имя Израиль
22Той ночью Иаков встал и взял двух своих жен, двух служанок и одиннадцать сыновей и вброд перешел через реку Яббок.23Он перевел их через поток и переправил все свое добро.24И вот Иаков остался один, и Некто боролся с ним до самой зари.25Увидев, что не может пересилить, Он коснулся сустава бедра Иакова, так что бедро было вывихнуто, когда он боролся с Ним.26И Он сказал: – Отпусти Меня, потому что восходит заря. Но Иаков ответил: – Не отпущу, пока не благословишь меня.27Он спросил: – Как твое имя? – Иаков, – ответил он.28Тогда Он сказал: – Отныне твое имя будет не Иаков, а Израиль*, потому что ты боролся с Богом и людьми и победил.29Иаков сказал: – Прошу Тебя, скажи мне Твое имя. Но Он ответил: – Зачем ты спрашиваешь Мое имя? И Он благословил его.30Иаков назвал то место Пениэл*, сказав: «Это потому, что я видел Бога лицом к лицу и остался жив».31Солнце встало над ним, когда он проходил Пениэл*, хромая из-за своего бедра.32Вот почему до сего дня израильтяне не едят сухожилия на суставе бедра: ведь Он коснулся сустава бедра Иакова рядом с сухожилием.
Библия, ревизирано издание
Яков се подготвя да срещне Исав
1Тогава Яков отиде по пътя си и ангели Божии го срещнаха.2А като ги видя, Яков каза: Това е Божие войнство; и нарече мястото Маханаим*.3И Яков изпрати пред себе си вестители до брат си Исав в Сирийската земя, на страната Едом;4и им заръча: Така да кажете на господаря ми Исав: Слугата ти Яков говори така: Бях като пришълец при Лаван и се бавих досега;5придобих говеда, осли и овце, слуги и слугини; и изпратих да известят на господаря ми, за да придобия благоволението ти.6А вестителите се върнаха при Яков и казаха: Ходихме при брат ти Исав; а и той идва да те посрещне, и четиристотин мъже с него.7А Яков, като се уплаши много и се смути, раздели хората, които бяха с него, и стадата, говедата и камилите на две дружини, като каза:8Ако Исав налети на едната дружина и я удари, останалата дружина ще се избави.9Тогава Яков каза: Боже на баща ми Авраам и Боже на баща ми Исаак, ГОСПОДИ, Който си ми казал: Върни се в отечеството си и при рода си и Аз ще ти сторя добро,10не съм достоен за най-малката от всички милости и от голямата вярност, които си показал на слугата Си, защото едвам с тоягата си преминах този Йордан, а сега с мене са две дружини*.11Избави ме, моля Ти се, от ръката на брат ми, от ръката на Исав; защото се боя от него да не би, като дойде, да порази и мен, и майка с деца.12А Ти си казал: Наистина ще ти сторя добро и ще умножа потомството ти като морския пясък, който поради множеството си не може да се изброи.13Като пренощува там онази нощ, Яков взе от онова, което му дойде под ръка, за подарък на брат си Исав:14двеста кози и двадесет козли, двеста овце и двадесет овни,15тридесет дойни камили с малките им, четиридесет крави и десет телета, двадесет ослици и десет жребеца,16и предаде всяко стадо отделно в ръцете на слугите си. И каза на слугите си: Минете пред мен и оставете разстояние между едно стадо и друго.17На първия заръча и му каза: Когато те срещне брат ми Исав и те попита: Чий си? Къде отиваш? Чии са тези пред тебе?18Тогава ще кажеш: Те са на слугата ти Яков; подарък е, който изпраща на господаря си Исав; и той идва след нас.19Така заръча и на втория, на третия и на всички, които вървяха след стадата, като казваше: По този начин ще говорите на Исав, когато го срещнете;20и ще кажете: Ето, слугата ти Яков идва след нас. Защото си мислеше: Ще го умилостивя с подаръка, който върви пред мен, и после ще видя лицето му; може би ще ме приеме благосклонно.21И така, подаръкът мина пред него, но сам той остана през онази нощ в стана.
Борбата на Яков с Бога
22А като стана през нощта, взе двете си жени, двете си слугини и единадесетте си деца и премина брода на Явок.23Взе ги и ги прекара през потока, прекара и всичко, което имаше.24А Яков остана сам. И един човек се бореше с него до зазоряване,25който, като видя, че не му надви, допря се до ставата на бедрото му; и ставата на Якововото бедро се измести, докато се бореше с него.26Тогава човекът каза: Пусни ме да си отида, защото се зазори. А Яков каза: Няма да те пусна да си отидеш, докато не ме благословиш.27А той му каза: Как ти е името? Отговори: Яков.28А той каза: Няма да се наричаш вече Яков, а Израил*, защото си бил в борба с Бога и с хора и си надвил.29А Яков го попита: Кажи ми, моля, твоето име? А той отвърна: Защо питаш за моето име? И го благослови там.30И Яков нарече мястото Фануил*, защото си казваше: Видях Бога лице с лице и животът ми беше опазен.31Слънцето го огря, като отминаваше Фануил; и куцаше с бедрото си.32Затова и до днес израилтяните не ядат сухата жила, която е върху ставата на бедрото; защото човекът се допря до ставата на Якововото бедро при сухата жила.
Diese Website verwendet Cookies, um Ihnen die bestmögliche Nutzererfahrung bieten zu können.