1.Mose 3 | Новый Русский Перевод Библия, ревизирано издание

1.Mose 3 | Новый Русский Перевод

Начало греха

1 Из всех диких зверей, которых создал Господь Бог, самым хитрым был змей. Он спросил женщину: – Правда ли Бог сказал: «Не ешьте ни с какого дерева в саду»? 2 Женщина ответила змею: – Мы можем есть плоды с деревьев сада, 3 но Бог сказал: «Не ешьте плодов с дерева, которое посередине сада, и не трогайте их, иначе вы умрете». 4 – Нет, вы не умрете, – сказал змей женщине. 5 – Просто Бог знает, что когда вы съедите их, ваши глаза откроются, и вы станете как Бог*, познав добро и зло*. 6 Тогда женщина увидела, что плод дерева был хорош в пищу и приятен на вид, и что дерево было желанно, как источник мудрости; и она взяла один из плодов и съела. Она дала плод и мужу, который был с ней, и он ел его. 7 Их глаза открылись, и они поняли, что наги; тогда они сшили себе повязки из листьев инжира. 8 Подул ветерок*, и они услышали, как Господь Бог ходит* по саду. Адам и его жена спрятались от Господа Бога среди деревьев сада, 9 но Господь Бог воззвал к Адаму: – Где ты? 10 Адам ответил: – Я услышал Тебя* в саду и испугался, потому что я наг, вот я и спрятался. 11 Он спросил: – Кто сказал тебе, что ты наг? Ты ел плоды дерева, с которого Я запретил тебе есть? 12 Адам ответил: – Женщина, которую Ты дал мне, чтобы она была со мной, – это она дала мне плод с того дерева, и я съел его. 13 Тогда Господь Бог сказал женщине: – Что же ты сделала? Женщина ответила: – Змей обманул меня, вот я и ела. 14 Тогда Господь Бог сказал змею: – За то, что ты сделал это, проклят ты больше любого скота и всех диких зверей! Ты будешь ползать на брюхе, ты будешь есть прах во все дни твоей жизни. 15 Я положу вражду между тобой и женщиной и между твоим потомком и ее потомком*: он будет поражать тебя в голову, а ты будешь жалить его в пяту*. 16 А женщине Он сказал: – Я мучительной сделаю беременность твою: в страдании ты будешь рожать детей. Ты будешь желать мужа, и он будет властвовать над тобою. 17 Адаму же Он сказал: – Так как ты послушался жены и съел плод с дерева, о котором Я велел тебе: «Не ешь от него», проклята из-за тебя земля: в тяжком труде ты будешь питаться от нее во все дни твоей жизни. 18 Она произрастит тебе колючки и сорняки, ты будешь питаться полевыми злаками. 19 В поте лица своего ты будешь есть свой хлеб, пока не вернешься в землю, из которой был взят; потому что ты – прах, и в прах ты вернешься. 20 Адам назвал свою жену Ева*, потому что она стала матерью всех живущих. 21 Господь Бог сделал одежды из кожи и одел в них Адама и его жену. 22 Потом Господь Бог сказал: – Познав добро и зло, человек стал теперь как один из Нас. Нельзя, чтобы он протянул руку, и, сорвав плод также и с дерева жизни, съел его и стал жить вечно. 23 И Господь Бог изгнал его из сада Эдем, чтобы он трудился на земле, из которой был взят. 24 Изгнав человека, Он поставил на востоке от сада* Эдем херувимов* и вращающийся пламенный меч, чтобы охранять путь к дереву жизни.

Holy Bible, New Russian Translation TM Copyright © 2006, 2010, 2012, 2014 by Biblica, Inc. Used with permission. All rights reserved worldwide. “Biblica”, “International Bible Society” and the Biblica Logo are trademarks registered in the United States Patent and Trademark Office by Biblica, Inc. Used with permission.

Библия, ревизирано издание

Грехопадението

1 А змията беше най-хитра от всички полски зверове, които ГОСПОД Бог беше създал. И тя каза на жената: Истина ли каза Бог да не ядете от всяко дърво в градината? 2 Жената отговори на змията: От плода на градинските дървета можем да ядем, 3 но от плода на дървото, което е сред градината, Бог каза: Да не ядете от него, нито да се допрете до него, за да не умрете. 4 А змията каза на жената: Никак няма да умрете; 5 но Бог знае, че в деня, когато ядете от него, ще ви се отворят очите и ще бъдете като Бога, да познавате доброто и злото. 6 И като видя жената, че дървото беше добро за храна и че беше приятно за очите, дърво желано, за да дава знание, взе от плода му и яде, даде и на мъжа си да яде с нея и яде и той. 7 Тогава се отвориха очите и на двамата и те познаха, че бяха голи; и съшиха смокинови листа и си направиха препаски. 8 И при вечерния ветрец чуха гласа на ГОСПОДА Бога, като ходеше из градината; и човекът и жена му се скриха от лицето на ГОСПОДА Бога между градинските дървета. 9 Но ГОСПОД Бог повика човека и му каза: Къде си? 10 А той отговори: Чух гласа Ти в градината и се уплаших, защото съм гол; и се скрих. 11 А Бог му каза: Кой ти каза, че си гол? Да не би да си ял от дървото, от което ти заповядах да не ядеш? 12 И човекът отвърна: Жената, която си ми дал за другарка, тя ми даде от дървото и ядох. 13 И ГОСПОД Бог каза на жената: Какво е това, което си сторила? А жената отговори: Змията ме подмами и ядох. 14 Тогава ГОСПОД Бог каза на змията: Понеже си сторила това, проклета да си между всеки вид добитък и между всички полски зверове; по корема си ще се влачиш и пръст ще ядеш през всички дни на живота си. 15 Ще поставя и вражда между теб и жената и между твоето потомство и нейното потомство; то ще ти нарани главата, а ти ще му нараниш петата. 16 На жената каза: Ще ти увелича болките по време на бременността; с болки ще раждаш деца; и на мъжа ти ще бъде подчинено всяко твое желание и той ще те владее. 17 А на човека каза: Понеже си послушал гласа на жена си и си ял от дървото, за което ти заповядах, като казах: Да не ядеш от него, то проклета да бъде земята заради тебе; със скръб ще се прехранваш от нея през всички дни на живота си. 18 Тръни и бодили ще ти ражда; и ти ще ядеш полската трева. 19 С пот на лицето си ще ядеш хляб, докато се върнеш в земята, защото от нея си взет; понеже си пръст и в пръстта ще се върнеш. 20 И човекът наименува жена си Ева*, защото тя беше майка на всички живи. 21 И ГОСПОД Бог направи кожени дрехи на Адам и на жена му и ги облече. 22 И ГОСПОД Бог каза: Ето, човекът стана като един от Нас, да познава доброто и злото; и сега, за да не посегне да вземе и от дървото на живота, да яде и да живее вечно, 23 затова ГОСПОД Бог го изпъди от Едемската градина да обработва земята, от която беше взет. 24 Така Той изгони Адам; и постави на изток от Едемската градина херувимите и огнения меч, който се въртеше, за да пазят пътя към дървото на живота.