Römer 11 | New International Version

The remnant of Israel

1 I ask then: did God reject his people? By no means! I am an Israelite myself, a descendant of Abraham, from the tribe of Benjamin. 2 God did not reject his people, whom he foreknew. Don’t you know what Scripture says in the passage about Elijah – how he appealed to God against Israel: 3 ‘Lord, they have killed your prophets and torn down your altars; I am the only one left, and they are trying to kill me’? 4 And what was God’s answer to him? ‘I have reserved for myself seven thousand who have not bowed the knee to Baal.’ 5 So too, at the present time there is a remnant chosen by grace. 6 And if by grace, then it cannot be based on works; if it were, grace would no longer be grace. 7 What then? What the people of Israel sought so earnestly they did not obtain. The elect among them did, but the others were hardened, 8 as it is written: ‘God gave them a spirit of stupor, eyes that could not see and ears that could not hear, to this very day.’* 9 And David says: ‘May their table become a snare and a trap, a stumbling-block and a retribution for them. 10 May their eyes be darkened so they cannot see, and their backs be bent for ever.’

Ingrafted branches

11 Again I ask: did they stumble so as to fall beyond recovery? Not at all! Rather, because of their transgression, salvation has come to the Gentiles to make Israel envious. 12 But if their transgression means riches for the world, and their loss means riches for the Gentiles, how much greater riches will their full inclusion bring! 13 I am talking to you Gentiles. Inasmuch as I am the apostle to the Gentiles, I take pride in my ministry 14 in the hope that I may somehow arouse my own people to envy and save some of them. 15 For if their rejection brought reconciliation to the world, what will their acceptance be but life from the dead? 16 If the part of the dough offered as firstfruits is holy, then the whole batch is holy; if the root is holy, so are the branches. 17 If some of the branches have been broken off, and you, though a wild olive shoot, have been grafted in among the others and now share in the nourishing sap from the olive root, 18 do not consider yourself to be superior to those other branches. If you do, consider this: you do not support the root, but the root supports you. 19 You will say then, ‘Branches were broken off so that I could be grafted in.’ 20 Granted. But they were broken off because of unbelief, and you stand by faith. Do not be arrogant, but tremble. 21 For if God did not spare the natural branches, he will not spare you either. 22 Consider therefore the kindness and sternness of God: sternness to those who fell, but kindness to you, provided that you continue in his kindness. Otherwise, you also will be cut off. 23 And if they do not persist in unbelief, they will be grafted in, for God is able to graft them in again. 24 After all, if you were cut out of an olive tree that is wild by nature, and contrary to nature were grafted into a cultivated olive tree, how much more readily will these, the natural branches, be grafted into their own olive tree!

All Israel will be saved

25 I do not want you to be ignorant of this mystery, brothers and sisters, so that you may not be conceited: Israel has experienced a hardening in part until the full number of the Gentiles has come in, 26 and in this way* all Israel will be saved. As it is written: ‘The deliverer will come from Zion; he will turn godlessness away from Jacob. 27 And this is* my covenant with them when I take away their sins.’* 28 As far as the gospel is concerned, they are enemies for your sake; but as far as election is concerned, they are loved on account of the patriarchs, 29 for God’s gifts and his call are irrevocable. 30 Just as you who were at one time disobedient to God have now received mercy as a result of their disobedience, 31 so they too have now become disobedient in order that they too may now* receive mercy as a result of God’s mercy to you. 32 For God has bound everyone over to disobedience so that he may have mercy on them all.

Doxology

33 Oh, the depth of the riches of the wisdom and* knowledge of God! How unsearchable his judgments, and his paths beyond tracing out! 34 ‘Who has known the mind of the Lord? Or who has been his counsellor?’ 35 ‘Who has ever given to God, that God should repay them?’ 36 For from him and through him and for him are all things. To him be the glory for ever! Amen.

Библия, ревизирано издание

Остатъкът от богоизбрания до Христа народ

1 И така, казвам: Отхвърлил ли е Бог Своя народ? Да не бъде! Защото и аз съм израилтянин, от Авраамовото потомство, от Вениаминовото племе. 2 Не е отхвърлил Бог хората Си, които е предузнал. Или не знаете какво казва Писанието за Илия? Как вика към Бога против Израил: 3 „Господи, избиха пророците Ти, разкопаха олтарите Ти и аз останах сам; но и моя живот искат да отнемат.“ 4 Но какво му казва божественият отговор? – „Оставил съм Си седем хиляди мъже, които не са преклонили коляно пред Ваал.“ 5 Така и в сегашно време има остатък, избран по благодат. 6 Но ако е по благодат, не е вече от дела, иначе благодатта не е вече благодат, а ако е от делата, не е вече благодат, иначе делото не е вече дело. 7 Тогава какво? Онова, което Израил търсеше, това не получи, но избраните го получиха, а останалите се закоравиха даже до днес; 8 както е писано: „Бог им даде дух на безчувствие, очи – да не виждат, и уши – да не чуват.“ 9 И Давид казва: „Трапезата им нека стане за тях примка и уловка, съблазън и отплата; 10 да се помрачат очите им, за да не виждат, и да се сгърби гърбът им завинаги.“

Спасението на езичниците

11 Тогава казвам: Спънаха ли се, за да паднат? Да не бъде! Но чрез тяхното отклонение дойде спасението на езичниците, за да възбуди у тях ревност. 12 А ако тяхното падане значи богатство за света и тяхната загуба – богатство за езичниците, колко повече ще означава тяхното пълно възстановяване! 13 Защото на вас, които бяхте езичници, казвам, че понеже съм апостол на езичниците, аз славя моето служение, 14 дано по някакъв начин да възбудя към ревност тези, които са моя плът, и да спася някои от тях. 15 Защото ако тяхното отхвърляне значи примирение на света, какво ще бъде приемането им, ако не оживяване от мъртвите? 16 А ако първата част от тестото е свята, то и цялото тесто е свято; и ако коренът е свят, то и клоните са святи. 17 Но ако някои клони са били отрязани и ти, като беше дива маслина, си бил присаден между тях и си станал съучастник с тях в тлъстия корен на маслината, 18 не се хвали срещу клоните; но ако се хвалиш, знай, че не ти държиш корена, а коренът – тебе. 19 Но ще кажеш: Бяха отрязани клони, за да се присадя аз. 20 Добре, поради неверие те бяха отрязани, а ти поради вяра стоиш. Не високоумствай, но се бой. 21 Защото ако Бог не пощади естествените клони, няма да пощади и тебе. 22 Виж тогава благостта и строгостта на Бога: строгост към падналите, а божествена благост към теб, ако останеш в тази благост; иначе и ти ще бъдеш отсечен. 23 Така и те, ако не останат в неверие, ще се присадят; защото Бог може пак да ги присади. 24 Понеже ако ти си бил отсечен от маслина, по естество дива, и против естеството си бил присаден на питомна маслина, то колко повече онези, които са естествени клони, ще се присадят на своята маслина!

Спасението на целия Израил

25 Защото, братя, за да не се мислите за мъдри, искам да знаете тази тайна, че частично закоравяване сполетя Израил, само докато влезе пълното число на езичниците. 26 И така целият Израил ще се спаси, както е писано: „Избавител ще дойде от Сион; Той ще отстрани нечестията от Яков; 27 и ето завета от Мене към тях, когато отнема греховете им.“ 28 Колкото за благовестието, те са неприятели, което е за ваша полза, а колкото за избора, те са възлюбени заради бащите. 29 Защото даровете и призванието от Бога са неотменими. 30 Защото както вие някога не се покорявахте* на Бога, но сега чрез тяхното непокорство* сте придобили милост, та чрез показаната към вас милост и те сега да придобият милост, 31 също така и те сега не се покоряват. 32 Защото Бог затвори всички в непокорство, за да покаже към всички милост. 33 О, колко дълбоко е богатството на премъдростта и знанието на Бога! Колко са непостижими Неговите съдби и неизследими пътищата Му! 34 Защото: „Кой е познал ума на Господа или кой Му е бил съветник?“, 35 или: „Кой от по-напред Му е дал нещо, за да му се отплати?“ 36 Защото всичко е от Него, чрез Него и за Него. На Него да бъде слава навеки. Амин.

Römer 11 | New International Version Библия, ревизирано издание