Markus 4 | New International Version

The parable of the sower

1 Again Jesus began to teach by the lake. The crowd that gathered round him was so large that he got into a boat and sat in it out on the lake, while all the people were along the shore at the water’s edge. 2 He taught them many things by parables, and in his teaching said: 3 ‘Listen! A farmer went out to sow his seed. 4 As he was scattering the seed, some fell along the path, and the birds came and ate it up. 5 Some fell on rocky places, where it did not have much soil. It sprang up quickly, because the soil was shallow. 6 But when the sun came up, the plants were scorched, and they withered because they had no root. 7 Other seed fell among thorns, which grew up and choked the plants, so that they did not bear grain. 8 Still other seed fell on good soil. It came up, grew and produced a crop, some multiplying thirty, some sixty, some a hundred times.’ 9 Then Jesus said, ‘Whoever has ears to hear, let them hear.’ 10 When he was alone, the Twelve and the others around him asked him about the parables. 11 He told them, ‘The secret of the kingdom of God has been given to you. But to those on the outside everything is said in parables 12 so that, ‘ “they may be ever seeing but never perceiving, and ever hearing but never understanding; otherwise they might turn and be forgiven!” ’ 13 Then Jesus said to them, ‘Don’t you understand this parable? How then will you understand any parable? 14 The farmer sows the word. 15 Some people are like seed along the path, where the word is sown. As soon as they hear it, Satan comes and takes away the word that was sown in them. 16 Others, like seed sown on rocky places, hear the word and at once receive it with joy. 17 But since they have no root, they last only a short time. When trouble or persecution comes because of the word, they quickly fall away. 18 Still others, like seed sown among thorns, hear the word; 19 but the worries of this life, the deceitfulness of wealth and the desires for other things come in and choke the word, making it unfruitful. 20 Others, like seed sown on good soil, hear the word, accept it, and produce a crop – some thirty, some sixty, some a hundred times what was sown.’

A lamp on a stand

21 He said to them, ‘Do you bring in a lamp to put it under a bowl or a bed? Instead, don’t you put it on its stand? 22 For whatever is hidden is meant to be disclosed, and whatever is concealed is meant to be brought out into the open. 23 If anyone has ears to hear, let them hear.’ 24 ‘Consider carefully what you hear,’ he continued. ‘With the measure you use, it will be measured to you – and even more. 25 Whoever has will be given more; whoever does not have, even what they have will be taken from them.’

The parable of the growing seed

26 He also said, ‘This is what the kingdom of God is like. A man scatters seed on the ground. 27 Night and day, whether he sleeps or gets up, the seed sprouts and grows, though he does not know how. 28 All by itself the soil produces corn – first the stalk, then the ear, then the full grain in the ear. 29 As soon as the corn is ripe, he puts the sickle to it, because the harvest has come.’

The parable of the mustard seed

30 Again he said, ‘What shall we say the kingdom of God is like, or what parable shall we use to describe it? 31 It is like a mustard seed, which is the smallest of all seeds on earth. 32 Yet when planted, it grows and becomes the largest of all garden plants, with such big branches that the birds can perch in its shade.’ 33 With many similar parables Jesus spoke the word to them, as much as they could understand. 34 He did not say anything to them without using a parable. But when he was alone with his own disciples, he explained everything.

Jesus calms the storm

35 That day when evening came, he said to his disciples, ‘Let us go over to the other side.’ 36 Leaving the crowd behind, they took him along, just as he was, in the boat. There were also other boats with him. 37 A furious squall came up, and the waves broke over the boat, so that it was nearly swamped. 38 Jesus was in the stern, sleeping on a cushion. The disciples woke him and said to him, ‘Teacher, don’t you care if we drown?’ 39 He got up, rebuked the wind and said to the waves, ‘Quiet! Be still!’ Then the wind died down and it was completely calm. 40 He said to his disciples, ‘Why are you so afraid? Do you still have no faith?’ 41 They were terrified and asked each other, ‘Who is this? Even the wind and the waves obey him!’

Библия, ревизирано издание

Притча за сеяча

1 И Исус пак започна да поучава край езерото. И при Него се събра едно твърде голямо множество, така че Той влезе в една ладия и седна*; а цялото множество беше на сушата край езерото. 2 И ги поучаваше много с притчи и им казваше в поучението Си: 3 Слушайте: Ето, сеячът излезе да сее. 4 И когато сееше, някои зърна паднаха край пътя; и птиците дойдоха и ги изкълваха. 5 Други паднаха на скалисто място, където нямаше много пръст, и скоро поникнаха, защото нямаше дълбока почва; 6 а когато изгря слънцето, прегоряха и понеже нямаха корен, изсъхнаха. 7 И други паднаха между тръните; и тръните пораснаха и ги задушиха, и не дадоха плод. 8 А другите паднаха на добра земя и дадоха плод, който растеше и се умножаваше, и принесоха – кое тридесет, кое шестдесет и кое сто. 9 И каза: Който има уши да слуша, нека слуша. 10 И когато Исус остана сам, онези, които бяха около Него с дванадесетте, Го попитаха за притчите. 11 Той им каза: На вас е дадено да познаете тайната на Божието царство; а на онези, външните, всичко се дава в притчи; 12 така че гледащи да гледат, а да не виждат, и слушащи да слушат, а да не разбират, да не би да се обърнат и да им се прости грехът. 13 И им каза: Не разбирате ли тази притча? А как ще разберете всички притчи? 14 Сеячът сее Словото. 15 А онези край пътя, където се сее Словото, са тези, които, като чуят, Сатана веднага идва и грабва посятото в тях Слово. 16 Също и посятото на скалистите места са тези, които, като чуят Словото, веднага с радост го приемат; 17 нямат обаче корен в себе си, но са привременни; после, като настане напаст или гонение заради Словото, веднага се съблазняват. 18 Посятото между тръните са други; те са онези, които са слушали Словото, 19 но светските грижи, примамката на богатството и пожеланията за други работи, като влязат, заглушават Словото и то става безплодно. 20 А посятото на добрата земя са тези, които слушат Словото, приемат го и дават плод – тридесет, шестдесет и стократно.

Светилото и светилникът

21 И им каза: Затова ли се донася светилото, за да го сложат под шиника или под леглото? Не е ли затова, да го поставят на светилника? 22 Защото няма нещо тайно, което да не стане явно; нито е било скрито нещо, освен за да излезе наяве. 23 Ако има някой уши да слуша, нека слуша. 24 Каза им също: Внимавайте в това, което слушате. С каквато мярка мерите, с такава ще ви се отмери и ще ви се прибави. 25 Защото, който има, на него ще се даде, а който няма, от него ще се отнеме и това, което има.

Божието Царство е като посято семе, което израства само

26 И каза: Божието царство е, както когато човек, който хвърли семе в земята; 27 и спи и става нощ и ден; а как никне и расте семето, той не знае. 28 Земята от само себе си произвежда, първо стрък, после клас, след това пълно зърно в класа. 29 А когато узрее плодът, начаса изпраща сърп, защото е настанала жътва.

Притча за синаповото зърно

30 Каза още: На какво да оприличим Божието царство или с каква притча да го представим? 31 То прилича на синапово зърно, което, когато се посее в земята, е по-малко от всички семена, които са на земята; 32 но когато бъде посято, расте и става по-голямо от всички градински растения, и пуска големи клони, така че под сянката му могат да се подслонят небесните птици. 33 И с много такива притчи им проповядваше Словото, както можеха да слушат. 34 А без притча не им говореше; но насаме обясняваше всичко на Своите ученици.

Исус укротява бурята

35 И в същия ден, когато се свечери, Исус им каза: Да минем на отсрещната страна. 36 И като отпратиха народа, взеха Го със себе си в лодката, така както беше; и имаше други ладии с Него. 37 И се разрази голяма буря и вълните заливаха лодката, така че тя вече се пълнеше с вода. 38 А Той беше на задната част, заспал на възглавница; и те Го събудиха и Му казаха: Учителю! Нима не Те е грижа, че загиваме? 39 И Той, като се събуди, смъмри вятъра и каза на езерото: Мълчи! Утихни! И вятърът престана и настана голяма тишина. 40 Тогава им каза: Защо сте страхливи? Още ли нямате вяра? 41 И голям страх ги обзе; и те си казаха един на друг: Кой ли е Този, че и вятърът, и езерото Му се покоряват?

Markus 4 | New International Version Библия, ревизирано издание